Филмът по Warcraft се очаква с особено голям ентусиазъм и има защо - за милионите фенове на фентъзи поредицата видеоигри името Warcraft е нещо голямо и заслужава своя специална екранизация.
Малко преди да излезе по екраните обаче (от петък той тръгва официално, включително у нас), изгледите за филма не са толкова добри. Дотук кинокритиците не са никак благоразположени и с 18% одобрение в събирателния сайт Rotten Tomatoes настроенията ясно си личат, а прогнозите за тежък провал в бокс офисите вече валят.
Изглежда, че „Warcraft: Началото", както е неговият български превод, е предварително обявен за скъпоструващ провал. Наистина ли е такъв обаче?
На първо място, новият филм е в голямата си част верен на историята на видеоигрите, и по-точно на първата част Warcraft: Orcs and Humans, класика на стратегическите компютърни игри, излязла в края на 1994 г.
Разказва се за първия сблъсък между враждуващите раси на орките и хората в света на Азерот, като са застъпени гледните точки и на Алианса, и на Ордата. Един от клановите лидери на орките Дуротан поставя под въпрос бруталните действия на своята раса и решава да търси разбирателство с хората, за да избегне проливането на кръв - като по този начин влиза в открит сблъсък с властния магьосник на орките Гул'дан. От страна на хората към мирно разрешение се стреми рицарят Андуин Лотар (Травис Фимел от сериала „Викинги"), но събитията поставят и двамата пред огромни изпитания.
В този сюжет запознатите с Warcraft вселената имат шанса да видят свои любими локации, пресъздадени с любов, внимание и познаване на първоизточника.
А главни герои са основни персонажи от Warcraft историята, като освен Дуротан, Андуин и Гул'дан, това са Медив, Оргрим, Гарона (изиграна от Пола Патън, бившата жена на изпълнителя Робин Тик, която може да се похвали с цял албум специално за нея) и немалко други.
Визуално филмът предлага впечатляващи сцени и до голяма степен духът на Warcraft визията от игрите е уловен. За някои вероятно комбинацията от истински актьори и компютърно пресъздадени орки ще изглежда странна, за други цялостното излъчване на филма ще е твърде анимационно и изкуствено. Но който е привикнал с арт стила на великата гейминг компания Blizzard, и който е прекарал стотици (ако не и хиляди) часове из света на World of Warcraft да речем, би изпаднал в умиление като види този свят пресъздаден в богато, наситено 3D. Дизайнът на персонажите е изпълнен с точни детайли, а конкретно Дуротан се откроява като изключително добре пресъздаден компютърно генериран персонаж, изигран чрез motion capture от британеца Тоби Кебъл.
Разглеждан като подарък към феновете, Warcraft се представя чудесно, но като самостоятелен филм от него има доста какво да се желае и недостатъците му са очевидни.
Замислен като суров и епичен фентъзи екшън, Warcraft бива препънат от твърде много тромави моменти и неловки диалози, които изпълняват единствено функцията да разкажат сбито части от сюжета. Малкото опити за привнасяне на хумор се провалят, а персонажите страдат от цялостна липса на дълбочина, като взаимоотношенията им се развиват необяснимо лесно и безпрепятствено.
Например попадналата в плен на хората Гарона (наполовина човек, наполовина орк) бързо се сближава с тях и преди зрителят да се усети, вече е на предните им редици по време на битките. Изглежда причината е в стремежа да се обхване твърде много история в един двучасов филм - затова персонажи и събития биват набързо представени и обяснени, преди да изпълнят своята роля за развитието на сюжета и обикновено след това да бъдат напълно зарязани от сценария.
Никак не помага на моменти сухата актьорска игра и парадоксът, че CGI орките стоят актьорски по-убедително от човешките персонажи.
Краят също е донякъде претупан и това е жалко, защото там героите са поставени във вълнуващи ситуации, които биха могли да имат далеч по-голямо емоционално въздействие. И които осмислят стремежа на Warcraft да представи двете страни на конфликта като равнопоставени пред зрителите.
Дори и със сериозните си проблеми, Warcraft заслужава внимание като филм, който поставя традициите на първоизточника над холивудските формули за фентъзи епос - а това е постижение, с което не може да се похвали почти никоя друга екранизация по видеоигра.
Режисьорът Дънкан Джоунс, освен запален Warcraft фен, е и единственият син на великия Дейвид Боуи - и вече призна, че е успял да покаже ранна версия на филма на баща си, преди той да почине през януари тази година.
Джоунс вече има във визитката си две качествени фантастики („Луна" и „Първичен код"), но Warcraft е най-мащабният му проект досега. Краят на филма е максимално отворен, а режисьорът вече призна, че му се иска да реализира цяла трилогия, но няма да е толкова учудващо, ако „Warcraft: Началото" се окаже и краят.
Причината е, че за незапознатите с игрите филмът трудно може да стане любима фентъзи поредица и дори минимално да наподоби холивудския успех на „Властелинът на пръстените" например. Негативните до момента отзиви също ще се отразят на представянето на филма, а както вече се пошегуваха от Guardian: „Играта World of Warcraft имаше 12 милиона играчи в пика на популярността си и всеки от тях трябва да отиде да гледа филма с цялото си семейство, за да се сдобие той с продължение".
Разглеждан по този начин, Warcraft може и да сбъдне прогнозите за провал и така да се отрази негативно на бъдещите филми по видеоигри. Но това не пречи на феновете да му се порадват тук и сега.
