Тръгнах да си правя списък какво желая да постигна през 2025-та

Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо

В тапата можем да опаковаме и подаръците

Задръстване на "Тракия"? Подай провизиите там!

Оня, дето не го трият

Най-добрите черно-бели филми на 21 век

Webcafe 15.05.2015, 13:42

Артистът/The Artist (2011)

"Артистът" направи нещо като кинореволюция, взимайки цели 5 награди "Оскар". Eдин ням, носталгичен френски филм триумфира на най-престижните филмови награди.

Филмът е естествен, с много познат и все пак интригуващ сюжет, защото е неочакван като решение. Лентата е от онези, които неусетно се превръщат в класика. Не липсват и намигвания към класическото нямо кино.

Лека нощ и късмет/Good Night and Good Luck (2005)

Режисьорът Джордж Клуни разказва за сблъсъка между Едуард Р. Мъроу - американски радио и ТВ журналист, и сенатор Джоузеф Макарти. Това е един разказ за истината, смелостта и съвестта във време на лъжа, страх и безпринципност. Думите са въздействащи, музиката – прекрасна. Резултатът са 6 номинации за "Оскар".

Филмът е сериозен политически трилър за отношенията личност-държава, журналистика-власт.

Град на греха/Sin City (2005)

През 2005 г. „Sin City: Град на греха” предизвика мини революция в киното. Eстетиката на film noir е предизвикателство, с което малцина дръзват да се борят.

Стилистиката на комикса предполага ярко изразени злодеи и противоречиви герои, мрачни перспективи за бъдещето на света. В лентата се вижда маниакално внимание към детайла – от цветните акценти в сивотата на греха, до привличането на настоящи и бивши звезди дори в епизодичните роли – е онзи финален щрих, който превръща „Sin City” в киноприключение.

Ида/Ida (2013)

"Ида" е филм, заснет в черно и бяло и съвършено композиран във всеки един кадър.С този пестелив, изчистен и толкова красиво режисиран филм Павел Павликовски се завръща в родната си Полша за първи път в кариерата си, за да представи някои от по-спорните въпроси в историята на страната.

Всяка сцена майсторски извиква времето, дилемата и конкретния исторически момент.

Небраска/Nebraska (2013)

"Небраска" е реализация на мечтата на режисьора Александър Пейн да представи история с изразителните качества на черното и бялото. Имало е и скандал с продуцентите относно решението да изолира цветовете за бъдещите си проекти.

"Небраска" изследва тъмните кътчета на човешката душа.

Франсис Ха/Frances Ha (2012)

Последният филм на Ноа Баумбач се нареди сред основните претенденти за американските награди за независимо кино. В лентата виждаме един черно-бял Ню Йорк под звуците на Ти Рекс, Дейвид Бауи, Пол Макартни, Хот Чокълит.

"Повечето режисьори, ако ги попиташ, в даден момент биха пожелали да направят черно-бял филм", заявява Баумбач пред сп. "Variety". "Това е специфичен и цял един нов начин да заснемеш една история." С филма си "Франсис Ха" има възможност да осъществи тази своя амбиция и да създаде най-отличителната работа в кариерата си.

Табу/Tabu (2012)

Историята от първата част на филма Табу – Изгубеният рай, се развива в днешен Лисабон и разказва за Пилар, петдесетгодишна жена, членка на християнската общност в Тезе. Тя посвещава времето си на другите хора и на различни добри дела. От време на време се грижи за възрастната си съседка Аурора, която страда от старческа деменция, въобразява си, че е преследвана от цветнокожата си домашна помощница Санта и че е изоставена от дъщеря си.

Неочакваната смърт на Аурора ще открехне вратата към едно дълбоко погребано минало във втората част на филма — Раят. Джан-Лука Вентура, отдавна изчезнал любовник на Аурора, е човекът, който ще открие на Пилар и Санта историята на възрастната жена — една тайна любов, която ги събира в Африка, в португалска колония, станала жертва на първите катаклизми на борбата за независимост. Лентата е вдъхновена от ням филм от 1931 г. със същото име.

Човекът, който не беше там/The Man Who Wasn’t There (2001)

Това е един от по-малко популярните филми на братята Коен, но в него Били Боб Торнтън прави зашеметяваща роля. Той е мълчалив бръснар с фикс идея – да се махне от бръснарницата, жена си, града и цялата черно-бялост около него.

Лентата на братя Коен е напрегнат и същевременно тих филм ноар, който неслучайно има номинация за "Оскар" в категория Кинематография.

Контрол/Control (2007)

"Контрол" е завладяващ филм за твърде краткия живот на Йън Къртис - вокалист на Joy Division - една от най-митичните пост-пънк персони. Поет, текстописец, музикант, Къртис не може да понесе славата и воден от лични, професионални и романтични несгоди се самоубива - едва на 23 години. Къртис оставя няколко незабравими албума и куп фенове с разбити сърца.

Филмът първоначално е заснет цветен. После става черно-бял, за да пресъздаде настроението от концертите на Joy Division. Меланхолията е основен мотив в лентата и именно затова нюансите на сивото са най-подходящи да я илюстрират.

Снежанка/Blancanieves (2012)

Младата Кармен дъщеря на някогашен славен матадор, който е осакатен по време на корида, а след това губи и съпругата си при раждането на единственото им дете. Кармен е отгледана от баба си – танцьорка на фламенко, страда от тираничната си мащеха, но тайно се обучава за тореадор от баща си, докато мащехата не отнема живота му. За да избегне същата зла участ, Кармен бяга от дома и става част от пътуващата трупа джуджета-тореадори под името Снежанка.

Ако Артистът е обяснението в любов към последните години на нямото кино в Холивуд, то Снежанка отдава почит на пищната европейска мелодрама. Мрачната приказка на Братя Грим е пренесена в романтиката на 20-те години в Испания. Режисьорът Пабло Бергер използва потенциала на нямото кино, за да опише златната ера на коридата.

Бялата панделка/The White Ribbon (2009)

В навечерието на Първата Световна война, в отдалечено германско село, в едно затворено общество се случват загадъчни престъпления.

„Бялата панделка” на Михаел Ханеке бавно, но убедително посочва къде се зараждат корените на нацизма.

Черно-бяла визия допълнително нагнетява мрачните краски, а монотонният глас зад кадър разказва своя живот.

Веркмайстерови хармонии/Werckmeister Harmonies (2000)

Историята е ситуирана в скован от студ и мъгла анонимен унгарски провинциален град. В откриващият кадър разказвачът илюстрира на обитателите в една кръчма, какво представлява слънчевата система, поставяйки ги в ролята на всяка една планета. Лентата напомня на мрачна и меланхолична притча.

Търсенето на подходящото място за някой кадър е отнемало по година и половина на режисьора Бела Тар, но пък резултатът е кинематографичен шедьовър.

Броят на черно-белите филми значително е намалял след 1960 г. Оттам насетне монохромните изображения или всеки друг вид техника, която се противопоставя на дигиталното развитие, се използват по-скоро като ефект или за да се свият разходите.

Правенето на черно-бяло кино е рядко удоволствие от 80-те насам, въпреки че има няколко страхотни монохромни филма през последните 20 години преди настъпването на 21 век. След това има съвсем нови подходи към този вид кино, които заслужават внимание.

Вижте в галерията кои ленти през последните години доказаха, че черно-бялата естетика не е демоде и никога няма да бъде.

Станете част от канала на Webcafe.bg във Viber

Тагове: кино, контрол, филми, пътувания, знаменитости, lifecafe, син сити, небраска, черно-бяло, модни тенденции, фотогалерии, ида, лека нощ и късмет, франсес ха

Подобни