Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Бенедета”: Някой да е поръчвал секс с религия?

Какви ви звучи мелодрама за две красиви монахини в тайна сексуална връзка, които поддържат огъня помежду си с издялкано дилдо от статуя на Дева Мария?

Като доста клиширан замисъл за порнофилм? Като нелепа пародия на старо холивудско заглавие? Не, не е нито едно от двете. Пиперливата сюжетна линия за монахини-лесбийки от 17 век, които създават секс играчки от наличните християнски материали, е базовата история в последния филм на Пол Верховен - "Бенедета".

Режисьорът, който почти всеки кинокритик определя като "майстор на провокацията", този път ни дава странна драма, в която две благочестиви млади жени се изживяват като еротични танцьорки, подобно на култовата му класика Showgirls.

Воден от книгата "Неприлични действия: животът на монахинята лесбийка в ренесансова Италия" на Джудит К. Браун и в съавторство със сценариста Дейвид Бърк, Верховен е развил силно еротична концепция на загадъчната историческа личност Бенедета Карлини.

Снимка: Синелибри

Според легендите италианската монахиня от абатството в Пеша е била на косъм от канонизиране, преди да се разбере, че поддържа интимни връзка с послушница на манастира, като през погледа на холандския режисьор, увлечението на Бенедета по жени ѝ носи повече удоволствие, отколкото съмнения в религиозността ѝ.

Действието в лентата започва от рано. Бенедета е представена като 9-годишно момиче, изцяло отдадено на Бог и неговите чудеса. От родителите си научава, че самото ѝ раждане е предопределено от Дева Мария, което ѝ дава вярата, че има по-специална връзка с небесните сили от останалите хора.

На 9 г. Бенедета е изпратена като послушница в манастира в Пеша заради обет, който баща ѝ дава към Бог, и още с първите си стъпки в храма се слага край на светските ѝ навици - вещите ѝ са отнети, а единствените ѝ притежания остават робата и икона, пред която да се моли.

Бенедета от малка е подготвена, че единствената любов, която ще изпита е към Христос, докато не среща Бартоломея - младо момиче, бягащо от баща си насилник и търсещо убежище в манастира. Двете жени са силно привлечени една от друга и не се съпротивляват на желанията си за физическа близост, макар че би трябвало да са обречени само на Бог.

Противно на първоначалните очаквания, сексуалните взаимоотношения на Бенедета с Бартоломея не смущават монахинята, а дори засилват непоколебимостта ѝ, че има предопределена връзка с Христос - дотам, че да ръководи женския манастир.

Верховен е особено умел, когато става въпрос за изследване на стремежа към власт, особено когато главният герой е жена. В "Първичен инстинкт" също под ръководството на холандеца фаталната писателка Катрин (Шарън Стоун) намира как да си играе с емоциите и въображението на детектив Ник Къран (Майкъл Дъглас). По същия начин в Showgirls централният конфликт между Номи (Елизабет Бъркли) и Кристъл (Джина Гершон) се изостря от желанието за власт, докато в крайна сметка не прераства в еротична връзка.

Верховен имаше шанса да пресъздаде същата динамика в и "Бенедета". Разполагаше с обстановката на католическа Италия от 17 век, в която нищо няма по-голям авторитет от църквата, и героиня с различна сексуалност и белезите на светица.

Тук беше възможно атаките към властта да поемат по много любопитни пътища, но вместо да ни покаже една жена, готова да се издигне, защото смята, че висшите постове ѝ принадлежат по божествено право, режисьорът се е увлякъл по темата за хомосексуалния секс в християнската обител.

Снимка: Синелибри

Религиозността във филма на Верховен е само за декор, а по-големите идеи или са представени заедно с вулгарното, или са прекалено очевидни, за да имат някаква претенция за философски ъгъл на разказа. На фокус са основно красивите тела на актрисите в главните роли - Виржини Ефира и Дафне Патакиа. 

Във филма Верховен сякаш се е интересувал само от провокацията, как да засегне едновременно цялата християнска общност, показвайки възможно най-детайлно разврата в Божия дом. И ако това е целта му, със сигурност е постигната. Много представители на християнските общности ще се изправят на нокти пред гледката на секси монахини-лесбийки. 

Но наред със секса в историята имаше далеч по-стойностни теми от психологическа, философска и дори макиавелистка гледна точка, които щяха да дадат храна за размисъл. Например как хората и църковните власти тълкуват Библията и божите знамения според личните си интереси. Колко постоянен може да е един вътрешен конфликт, ако героят и при двата изхода не печели нищо?

Интересна щеше да е и редуващата се динамика в отношенията на Бенедета и Бартоломея, които сменят ролите си на съблазнител и прелъстен, светец и грешник, даряващ и приемащ, ако беше запазена през целия филм.

Но вместо това Верховен ни дава персонажи, в чиито действия няма капка логика. Не става ясно към какво се стреми Бенедета. Дали иска да бъде канонизирана за светица, дали от самото начало желанието ѝ е да контролира манастира или просто иска да живее в под покрива на храма и тайно да поддържа интимна връзка с жена? 

В света на холандския режисьор сексът и религията влизат в схватка. И макар че се опитва да остави впечатлението за победа на духовното, трудно е да не забележим, че физическото надделява, превръщайки темата за грешниците в редиците на католическата църква в 2 часа сладострастие между жени. 

Най-четените