Marvel Studios имаха чудесна възможност пред себе си. С "Отмъстителите: Краят" и последвалият го епилог "Спайдър-мен: Далеч от дома" беше сложен край на Третата фаза от тяхната гигантска филмова вселена, привлякла милиони зрители по света към кината и изкарала милиарди долари. Началото на неизбежната Четвърта фаза на голям екран можеше да е нещо различно, нещо свежо.
Нещо като новите сериали на Marvel от рода на WandaVision и Loki.
Но не - първият филм от тази четвърта фаза - "Черната вдовица" (Black Widow) със Скарлет Йохансон, е поредната порция от старото и се усеща още по-овехтял, защото вместо да се фокусира в бъдещето на този свят на супергерои, гледа към миналото. С други думи появата му е закъсняла с няколко години.
Да започнем с това, че едноименната Черна вдовица - Наташа Романоф (Йохансон), загина саможертвено в "Отмъстителите: Краят". За да могат да посветят цял филм на нея и да изстискат каквито живителни сокове (или пари от билети, ако сте буквалисти) са останали в персонажа, Marvel Studios връщат зрителя няколко години преди тези събития. Нещо, което ако не сте предварително подготвени, може и да не разберете в киносалона, докато гледате "Черната вдовица".
Филмът се опитва да даде повече детайли за детството на Наташа и превръщането ѝ в шпионин/убиец, като същевременно ни покаже, че преди Отмъстителите тя е имала и друго "семейство", макар и още по-дисфункционално.
Основното действие обаче се развива между "Първият отмъстител: Войната на героите" (2016 г.) и "Отмъстителите: Война без край" (2018 г.). След раздора между Капитан Америка и Железния човек екипът супергерои се е разпаднал, а част от тях - тези, застанали на страната на Капитана, или са заловени от властите, или се крият от тях. Сред вторите е и Наташа, която се опитва да мине под радара - на колкото се може по-далечно и изолирано място.
Миналото обаче бързо я застига, когато тя неволно се превръща в цел за маскирания Taskmaster - мистериозен индивид със скиорска маска и качулка, който перфектно се адаптира към бойния стил на всеки свой враг. Така Наташа, временно откъсната от света на супервойници, богове и милиардери в железни костюми, отново потъва в света на сенките и започва пътуване по света в търсене на старото си семейство и истината за човека, който я е превърнал в това, което е.
Звучи като женска версия на поредната част на "Мисията: невъзможна" и на места - като например автомобилното преследване по улиците на Будапеща - филмът се опитва да е нещо подобно. Далеч обаче не достига развлекателните нива на филмите за Итън Хънт (Том Круз).
Режисьорът Кейт Шортланд няма значим опит в екшън жанра и това проличава, а решението някои сцени да се снимат от ръка води до хаотично клатене и по-скоро неразбиране какво се случва на екран, отколкото за усещането за автентичност.
Сценарият на "Черната вдовица" се плъзга възможно най-безопасно по повърхността на отношенията между героите, украсявайки ги тук и там с препълнени с хумор и CGI екшън сцени. Естествено, смешки се прокрадват дори в най-драматичните моменти, както е типично за филмите на Marvel Studios.
От тази гледна точка филмът за тази (супер)шпионка е чудесен пример за това, което от студиото правят добре вече повече от десетилетие. Но то вече просто не е достатъчно.
Когато си достигнал такива епични пропорции в епизодичното разказване на история на голям екран с филми като "Отмъстителите: Война без край" и "Отмъстителите: Краят", "Черната вдовица" изглежда като още по-голяма пропусната възможност.
Нито има как да е с подобни мащаби, нито му е позволено да е по-интимен, по-сериозен, по-мрачен филм. Не помагат и постоянните вметки за могъщите приятели на Наташа, които още повече подкопават значимостта на конкретната история.
И точно с това усещане оставаш след края на филма - че случилото се в него няма кой знае какви последствия. От края на "Отмъстителите: Краят" насам зрителите се питат какво ще е бъдещето на героите. След победата над Танос и "пенсионирането" на Железния човек и Капитан Америка Стив Роджърс накъде? Вместо да даде някаква нова посока, "Черната вдовица" се лута в миналото - и като атмосфера, и като сюжет.
Това е още по-дразнещо с оглед на минисериали като WandaVision и вървящия в момента Loki. Макар и на места да прехвърлят границите на фантастичния абсурд, те все пак предлагат нещо ново, нещо различно. Още повече, полагат основите на бъдещето на филмовата вселена на Marvel.
"Черната вдовица" не успява. Вместо това е обичайната, но вече поомръзнала супергеройска екшън-комедия, и едно закъсняло сбогуване с героинята на Скарлет Йохансон.
