Когато присъстваше на Оскарите през 2020 г. с двойната си номинация за ролите в "Джоджо Заека" и "Брачна история", Скарлет Йохансон не можеше да не забележи, че колегите ѝ един през друг се изреждат да критикуват Доналд Тръмп.
Няколко години по-късно, след като Тръмп бе преизбран за държавен глава, Йохансон усеща осезаема промяна.
Холивудските критики сякаш са стихнали и това не я изненадва.
"Трябва само да погледнете кои хора присъстваха на инаугурацията му. Тези хора финансират студиата ни. Всички тези технически типове финансират нашата индустрия и финансират Оскарите. Така че ето ви го отговорът", заявява актрисата пред Vanity Fair.
••• Кои бяха "техническите типове" на инаугурацията на Тръмп припомнете си тук:
Но въпреки че настроенията в индустрията видимо са се променили, Скарлет не се отказва от своята дългогодишна мечта - да бъде режисьор.
След близо 30 години пред обектива тя най-после прави своя режисьорски дебют с Eleanor the Great - историческа драма, водена от 95-годишната Джун Скуиб.
Новият етап в кариерата ѝ дава възможност да преосмисли пътя си в Холивуд дотук - от първия си голям пробив с "Изгубени в превода" до мегапродукциите на Marvel и по-малките ѝ проекти за независимото кино.
Макар че Йохансон влезе в полезрението на широката публика с режисирания от Робърт Редфорд "Повелителят на конете", филмът, който ѝ донесе глобална слава, е "Изгубени в превода".
Може би защото тогава тя беше едва на 17 г., а си партнираше с 30 години по-възрастния от нея Бил Мъри. След края на снимките на романтичната драма Йохансон и Мъри не поддържат връзка, но по стечение на обстоятелствата професиите им ги срещат отново.
Двамата участват в скеч на Saturday Night Live по случай 50-годишнината на комедийното предаване, която беше отбелязана малко по-рано тази година. От кратката си комуникация с Мъри преди началото на скеча Йохансон долавя, че той не е същият човек, който е бил преди 20 години.
"Бил беше труден характер, когато се запознахме. Преживяваше някакви свои си неща. И всички ходеха на пръсти около него, включително и режисьорът [София Копола]. Но днес той е напълно различен - топъл, окуражаващ, човечен. Мисля, че животът го е направил по-смирен", споделя Йохансон.
••• За проблемите на Луси Лиу с Бил Мъри по време на снимките на "Ангелите на Чарли" четете тук:
Разбира се, и до нея са стигнали слуховете, че Мъри се е държал неуместно с колежка на снимачната площадка на филма Being Mortal през 2022 г., но смята, че поведението му се дължи на изолацията заради COVID.
"COVID периодът е бил труден за него. Сега осъзнава, че се е държал лошо и поема отговорност за действията си. И знаете ли какво? Аз му вярвам. Вярвам, че хората могат да се променят и смятам, че това е прекрасно", заявява Скарлет.
Причината актрисата да защитава колегата си днес е, че може да се постави на неговото място. Знае какво е медиите и хората да забият поглед в едно конкретно качество и да завъртят обществения разговор около него.
Дълги години например Йохансон се бореше с начина, по който пресата я обективизираше. Независимо в какъв филм играе и колко е многопластова ролята ѝ, интервютата често се въртяха около нейния сексапил, а въпросите на журналистите понякога минаваха всякакви граници.
Скарлет е питана какво бельо носи под костюма на Черната вдовица, как тренира и как се храни, а редовният комплимент, който е получавала от медиите, е, че мъжете от всички поколения я намират за секси.
"Още откакто бях тийнейджърка, журналистите ме разпитваха за тялото ми, а не за ролята ми. Веднъж давах интервю, а журналистът през цялото време ме гледаше в устните. Това е обидно", заявява Йохансон.
Динамиката в пресата в началото се отразявала и на индустрията. След "Изгубени в превода" в продължение на години на Скарлет ѝ предлагат предимно ролите на "секси гаджето" и "другата жена".
••• Защо Скарлет Йохансон отказва да си направи профил в Instagram вижте тук:
"Не можех да изляза от този цикъл. Това сякаш се превърна в моята актьорска идентичност, а и агентите ми тогава не бяха особено полезни. Казваха ми да следвам нормата, защото индустрията винаги е била такава", припомня си звездата.
Обрат в предлаганите ѝ роли обаче настъпва през 2010 г., когато Емили Блънт отказва ролята на Черната вдовица в "Железният човек 2" и от продукцията предлагат на Йохансон да заеме мястото ѝ.
Преди 4 години актрисата окончателно се сбогува с героинята си от вселената на Marvel, но колкото и да ѝ липсва образът на Наташа Романоф, не иска той да възкръсва, защото това би било предателство към феновете.
Единственото ѝ останало разочарование от участието ѝ в "Отмъстителите" е, че "Отмъстителите: Краят" не беше номиниран за най-добър филм на Оскарите през 2019 г.
"Така и не разбрах защо не го номинираха. Беше невъзможен за снимане филм, който на теория трябваше да се провали, но въпреки това се превърна в един от най-успешните филми за всички времена", казва Йохансон.
Скарлет знае колко непостоянна може да е славата и колко лесно е индустрията да те сложи в определен калъп, отказвайки да те извади от него.
Но сега, когато сама дърпа конците в първия си филм като режисьор, звездата усеща, че не се нуждае от ничие одобрение. В това число - и номинациите на Академията за филмово изкуство.
След години, в които беше възприемана през призмата на външността си или на комерсиалния успех, за първи път тя усеща, че си е върнала контрола.
