Зрителски тревоги от дни ме разкъсват като гладен раптор, докопал заблудил се служител на увеселителен парк с динозаври.
Много исках новият "Джурасик свят" да ми хареса, да се окаже не само с потенциална машина за пари, но и паметно ново начало за поредицата, за да ви го нахваля и с ентусиазъм да чакам продължение. Но не стана...
"Джурасик свят: Прераждане" е заченат със слаб сценарий и нито режисьорските умения на Гарет Едуардс ("Годзила", Rogue One), нито стараещите се актьори успяват да спасят този чудовищен хибрид, който не знае какво иска да бъде.
Лентата се опитва хем да е ново начало, хем да е като оригиналния "Джурасик парк"; хем да е филм за динозаври, хем да е такъв за чудовища; хем да е по-мачо, хем да има семеен елемент.
И дори обещанието за Скарлет Йохансон по пушки не се сбъдва, че да отвлече вниманието от нестабилно сглобения му скелет.
Ново начало, но пак на остров и пак с хибриди
"Прераждане", седми филм от поредицата, цели чрез нови персонажи да разкаже свежа история, която да не е чак толкова директно свързана с предните две трилогии - "Джурасик парк" (1993-2001 г.) и "Джурасик свят" (2015-2022 г.).
Дейвид Коъп, сценарист на оригиналния филм на Стивън Спилбърг от 1993 г., тук се завръща с перо в ръка. На пръв поглед добра новина, но се оказва, че в търсене на "новото", Коъп ни предлага още от старото.
Пак имаме история за група хора, озовали се на остров, дом на отглеждани и създадени в епруветка динозаври. И отново излишен акцент се поставя върху генномодифицирани хибриди вместо върху същинските динозаври - грешката, която направиха и "Джурасик свят" и "Джурасик свят: Рухналото кралство".
••• Кои са най-добрите филми от поредицата разказваме тук:
"Прераждане" всъщност започва достатъчно обещаващо. Виждаме как през 2010 г. глупава грешка в лаборатория води до измъкването на най-опасния - и грозен - хибрид между динозаври, правен някога. Островът, ползван за развъждане на тези гротескни експерименти, е евакуиран и забравен за няколко години.
Превъртаме лентата напред до наши дни, за да видим как като с гумичка биват заличени събитията от предната трилогия. Динозаврите вече не са навсякъде сред нас. Повечето изведнъж са се гътнали от топлото време, а оцелелите живеят на няколко острова по екватора, където климатът напомня онзи отпреди милиони години.
Запознаваме се със Зора Бенет (Скарлет Йохансон) - наемничка, мечтаеща за пенсиониране от опасния живот по опасни места. Получава тази възможност с обещание за тлъст чек, ако отиде... на най-опасното място - един от тези острови.
Клиентът е фармацевтична компания, която мечтае да се докопа до генетичния материал на три от най-големите динозаври и от него да създаде лекарство за сърдечни проблеми. За богати пациенти, разбира се.
На мисията със Зора е изпратен притеснителен, но иначе изглеждащ като току-що слязъл от модния подиум палеонтолог - д-р Хенри Лумис (Джонатан Бейли от Bridgerton), а техен капитан е опитният морски наемник с тежка родителска травма Дънкан (Махершала Али).
Заедно с още няколко последователи на мантрата "за пари и в динозавърска уста влизаме" групата тръгва на лов за дино-кръв, но - както е редно в Холивуд - всичко се обърква.
Не само са подценили праисторическите зверове, но и попадат на семейство, едва оцеляло след дино-инцидент. За капак на всичко островът, който им е цел, е същият, евакуиран след инцидента с хибридите...
Още динозаври, моля
"Джурасик свят: Прераждане" е най-добър, когато се фокусира върху динозаврите. Филмът на Спилбърг ме запали по тези праисторически зверове - както може би и някои от вас - и когато вляза в киното за нов филм от поредицата, искам повече от тях, по възможност в логични, приключенски ситуации.
Коъп заслужава похвала само за това, че обръща внимание на три пренебрегвани до момента видове - хищният морски мозозавър, наистина масивния дълговрат титанозавър и "летящия автобус" кетцалкоатлус. Чупи езика, а?
Срещите на екипа с тези видове дава по нещо различно на "Прераждане". Мозозавърът е в основата на водна екшън сцена, каквато поредицата не е виждала до момента. Срещата с титанозавърите пък е мигът на възхита и преклонение към някогашните господари на планетата.
Най-слаба е сцената с кетцалкоатлус, като недолюбваният "Джурасик парк 3" (2001 г.) продължава да държи първенството по най-добра сцена с летящи зверове.
Виждаме също и хищни спинозаври, но с дизайн, отразяващ новите научни открития, а не ни се разминава и срещата с най-добре познатия тиранозавър, макар и тук използван по-скоро безцелно, колкото да отбележи присъствие.
Успешно изпълнена е идеята на екипа да представи динозаврите не като злодеи, преследващи като живи терминатори човеците, а като животни, които най-често бранят територията си, а не практикуват брънч с човешко ей така, за спорта.
Хибридното безсилие на Холивуд
Проблемът е, че "Джурасик свят: Прераждане" не се ангажира само с динозаврите. Вниманието на човешките персонажи е разбираемо, макар понякога личните им истории да са включени някак насилено.
Цялата сюжетна линия с изгубеното в морето семейство отмества фокуса от мисията и сякаш е там, за да заеме от духа на предните филми. Резултатът е, че сякаш гледаш два филма в конфликт един с друг и нито един от двата не може истински да задържи интереса ти.
Ако сте си мислили, че поредицата може да завие към екшън жанра, ще се разочаровате. Единствената пушка, която Скарлет размотава, е такава за извличане на генетичен материал. Вери хардкор, хел йеъ.
Актьорите нямат вина, даже напротив - Йохансон, Али и Бейли правят каквото могат със сценария, опитват се да представят персонажите си като пълнокръвни хора, макар и често с мотивация, блудкава като тиранозавърска урина.
Кой е виновен? Дейвид Коъп, мисля аз. Същият, който решава, че в сценария му трябва да има голяма заплаха под формата на хибридни чудовища.
Тук "Прераждане" повтаря грешка на предната трилогия и отново се опитва да ни втълпи, че ние, зрителите, сме се наситили на динозаври и искаме по-страшни и зъбати зверове.
Не, Холивуд, просто сме преяли със слаби истории в кината. С рециклирането на едни и същи идеи, персонажи и мотиви.
Хибридите са грозната - и буквално, и преносно - кръпка върху "Джурасик свят: Прераждане", която задушава динозавърската магия. Без тях филмът щеше да е по-фокусиран и от там - поне с малко по-добър. В присъствието им няма явна цел, а дори да е имало намек за авторски коментар около "играта на Господ" и човешката алчност, той се е загубил в монтажната.
Надеждите ги запазваме за продължението
2 часа могат да са много дълго време. Влязох в киносалона с умерен скептицизъм, дължащ се на трейлърите и предния филм. В първия половин час просветна оптимизъм, че "Прераждане" може да е добър "Джурасик" филм. Нататък обаче лентата се постара да ме опровергае.
Гарет Едуардс ("Годзила", Rogue One) е добър избор за режисьор на "Джурасик свят", но в един момент го карат да дирижира просто още един филм за чудовища.
И пак се връщаме на сценария на Дейвид Коъп, който не успява да реши дали ще рови за вкаменелостите на носталгията по старите филми, или ще се опита да забърка в сценарната си епруветка нова посока за поредицата.
"Прераждане" вероятно ще изкара доста пари - има характеристиките на летен блокбъстър, а и всяка глава от предната трилогия изкарваше по над 1 млрд. долара, макар качеството да падаше надолу като геноцидно настроен астероид.
Вероятно "Прераждане" също така ще доведе до продължение, като се надявам то да е в ръцете на друг сценарист. Такъв, който подобно на палеонтолога д-р Лумис ще се прехласва по динозаврите и всички възможности, които съжителстването на хората с тях дават, а няма да ги пренебрегва в опита да направи нова "Годзила".
Ако моите съображения не ви трогват, спокойно може да добавите още едно "кафенце" към оценката долу. Ако ли не, "Джурасик свят: Прераждане" поне е основание да си припомните и оригиналния филм отпреди 32 години, че дори любимите си негови продължения.
ПРИСЪДАТА НИ ЗА "ДЖУРАСИК СВЯТ: ПРЕРАЖДАНЕ": 2 от 5 кафенца
••• На който му се гледа филм с чудовища, може да е с някое от тези:
