Представете си, че сте намерили филмов проект, който ви е на сърце. Влагате душата си в него, изпипвате всеки детайл, взимате най-доброто от актьорите и накрая той се получава. Личи му, че е направен с кеф и желание.
Но след години отнякъде изскача нахъсан мераклия с повечко пари, никакви идеи и бурната амбиция да мине през работата ви като селскостопански трактор. Как няма да не ви заболи!
В общи линии това се случи с "Гарванът" от 1994 г., който не успя да се спаси от тъжната съдба на известните франчайзи. И той подобно на останалите класики от миналото вече си има позорен римейк.
Новият филм е дело на Рупърт Сандърс и е планина от небивалици. В завършен вид кара "Мадам Уеб" да изглежда като виртуозно изпълнение, защото филмът с Дакота Джонсън все пак разполага с прилични персонажи и смисъл да съществува.
"Гарванът" на Сандърс, от друга страна, е плиткоумен, мързелив и отчайващо скучен. От всичко изброено най-дразнещо е скуката, защото се предполагаше, че това ще е история, наситена с екшън, драма и отмъщение.
Трябваше да напомня за мрачните теми, засегнати в оригиналния комикс, но вместо това се поругава с делото на Джеймс О'Бар.
Трейлъра на "Гарванът" гледайте тук:
Във визията на Рупърт Сандърс Ерик Дрейвън (Бил Скарсгард) и Шели Уебстър (FKA Twigs) се запознават в баровски рехабилитационен център, където всички пациенти носят пухкави розови униформи, ходят на кино и правят сутрешна физзарядка.
Порциите на храната им са с размерите на ол инклузивите в турските курорти и ако изключим няколкото невъзпитани хулигани, престоят в първокласната клиника изглежда като съвсем прилична почивка за балканските стандарти.
Ерик обаче се чувства нещастен, заобиколен от целия лукс, докато не среща Шели. Тя е арестувана, осъдена и изпратена в център за лечение на психично болни заради притежанието на няколко грама неизвестен бял прах.
Как се е стигнало до решението, че мястото ѝ е там, е мистерия, оставена на зрителското въображение.
От въведението на "Гарванът" не разбираме почти нищо и за предисторията на Ерик. Защо той е настанен в тузарска клиника, какво го е накарало да изрисува тялото си като Сикстинската капела, кой е умрелият кон, който се появява във виденията му в първото действие на филма?
От плиткото запознаване с основните персонажи историята се мята право към тяхната разтърсваща любов, скрепена от два-три срамежливи погледа, докосвания и напълно импровизирано бягство от строго охраняваното психиатрично заведение.
Като от песен на Робин Спаркълс, героите се впускат в романтичен маратон на лирични целувки, още по-лиричен секс, купони с приятели и интимни джем сешъни в артистичния си мезонет.
Шели от време на време я хващат лудите, припомняйки си, че я преследва могъщ човек, видял сметката на най-добрата ѝ приятелка. Но дори заплахата за живота ѝ не е в състояние да помрачи за дълго щастието от намирането на истинската любов.
Няма травми, няма надничане през рамо, няма страх. Шери и Ерик така си живеят живота, че не мога да си обясня защо на супер влиятелната корпорация, която ги преследва, им отнема толкова много време, докато да ги намерят.
Дупките в сюжета на "Гарванът" обаче съвсем не се изчерпват с този пропуск.
Колкото повече се развива филмът, толкова по-нелепи стават действията на героите.
Няма мотивация, която поне отчасти да обясни поведението им. Липсват трогателни сцени, които да засилят съчувствието от убийството на Шели. Не става ясно защо влиятелна фигура решава да я убие заради едно кратко видео, вместо да я принуди просто да го изтрие от телефона си.
Целият сценарий на "Гарванът" се движи подобно на безкрайна бурлеска без никаква логика.
Актьорската игра на Бил Скарсгард и FKA Twigs също не е особено впечатляваща. Въплъщението на Скарсгард може да си съперничи по абсурдност с Жокера на Джаред Лето.
А отнесеният поглед и сластното шепнене на ушенце на FKA Twigs може и да мине за второстепенен герой в някой момичешки сериал, но не и за триизмерен образ, служещ за жертвен агнец на филма.
За късмет на Скарскад и FKA Twigs, поддържащите актьори са още по-вдървени, така че до тях водещите изпълнения блестят.
Ако сте гледали филмът "Гарванът" от 1994 г. и сега се чудите къде е възкресението и поредицата от убийства, то те се появяват, но за да стигнете до тях, ще трябва да изтърпите доста дълга и зле разказана любовна история.
Похвално е, че Рупърт Сандърс е направил опит да обогати оригиналния комикс, вместо да го следва дословно. Но щеше да е по-уважително към феновете, ако се бе отказвал, виждайки, че няма как да измисли нещо по-добро и развлекателно.
Неговият "Гарван" не успява да полети, а оставя горчив вкус в устата, заради който ще трябва да се кръстим всеки път, отидем ли да гледаме римейк по голяма класика.
ПРИСЪДАТА ЗА "ГАРВАНЪТ": 0 от 5 кафенца
Филмът "Гарванът" излиза по кината на 23 август.
