Над френското кино - и европейското кино като цяло - често се разстила специфична аура. Тя привлича вече докосвалите се до продукции от Западна Европа, носещи характерния артистичен почерк, и същевременно сякаш смущава масовата публика, по-склонна да гледа поредното холивудско творение, без значение от качествата му.
Във втория случай обаче се пропускат любопитни екранни истории, които нерядко кореспондират и с нашия собствен източноевропейски бит. Такъв е случаят с френския трилър "Вила Каприз" - история за опитен адвокат, който се нагърбва да брани бизнесмен, уличен в близки финансови връзки с корумпиран министър.
Филмът на режисьора Бернар Стора е в програмата на десетото издание на Фестивала на френското кино, част от тазгодишната Киномания, и ще има още няколко прожекции в София за онези, които искат да видят една добре разказана история за корупция, алчност и лъжи.
"Вила Каприз" среща зрителя с Жил Фонтен (Патрик Брюел) - богат и могъщ предприемач, който - подобно на всеки в неговата позиция - разчита на близките си контакти с политици, за да осъществява проектите и сбъдва целите си. Нахъсан съдия обаче е твърдо решен да вкара Фонтен зад решетките. Основание за това му дава имение на френската Ривиера - т.нар. Вила Каприз, която Фонтен е придобил по много съмнителен начин и за необяснимо ниска цена.
Проблемите за Фонтен започват, именно когато министър от френското правителство подава оставка, след като се оказва, че разполага със сметка в Сингапур с няколко милиона евро в нея. Същият този министър преди години е бил на местен ръководен пост, когато бизнесменът някак е успял да се сдобие с тъй желаната вила.
За да се измъкне от кашата, Жил Фонтен се обръща към прочутия адвокат Люк Жермон (Нилс Ареструп). Вече застаряващият юрист е врял и кипял във всякакви съдебни битки и едно от основните му умения е да поставя клиентите си на мястото им от самото начало, без значение колко дълбоки са джобовете им.
Фонтен обаче не е човек, който е свикнал да слуша чужди съвети и още по-малко заповеди. С чара си той се опитва да омагьоса новия си адвокат, да го превърне в част от приятелския си кръг и може би дори в някой от онези свои лакеи, които безропотно изпълняват желанията му.
Този тих сблъсък с непредвидими последици между две алфи е в центъра на филма на Бернар Стора. И е убедителен както заради внимателното, макар и на места съвсем леко мудно развитие на действието, така и заради силното представяне на актьорите в двете главни роли.
Бизнесменът Фонтен е сполучлив персонаж именно защото Патрик Брюел ("Искаш или не искаш") успешно улавя неговия хищнически подход към комуникацията с хората - той проявява сдържаност в поривите си да командва, когато ще има полза от това, очарова събеседниците си посредством общи интереси и привидна смиреност, а същевременно под пукнатините на тази личностна фасада се крият мрачните пориви да притежава. Нещо, което нещастната му съпруга Нанси добре знае.
Нилс Ареструп от своя страна удобно се намъква в ръкавицата, която е ролята на адвоката Люк Жермон. Той е изтощен от годините съдебни битки, но все така опитен и хитър.
Самотник, който държи хората настрана, дори когато живеят под собствения му покрив - какъвто е случаят с болния му баща. Същевременно e човек, който вярва, че винаги контролира положението, дори когато е в центъра на такава съдебна и медийна бомба, каквато е случаят със задържания министър и замесения Фонтен.
И именно заради тази негова твърдост и спокойствие моментите му на слабост са много по-отчетливи.
"Вила Каприз" е разказ за хората, които използват другите като предмети, оплитат ги в мрежите си, за да постигнат своите цели, без значение за нанесените щети. Разказ за това, че всеки има своята цена, без дори да осъзнава, че е приел да бъде купен.
"Вила Каприз" ще има още три прожекции в София до края на фестивала: 12 април (понеделник) от 20:30 ч. в кино "Одеон"; 17 април (събота) от 17:30 ч. в Кино G-8; 18 април (неделя) от 19:00 ч. във Френски институт.
