Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Сянката на шпионина": Трилър от тези, каквито вече не се правят

Филмът е част от програмата на "Киномания" Снимка: Киномания
Филмът е част от програмата на "Киномания"

"Сянката на шпионина" е от онези шпионски трилъри, изградени по схемите от старата филмова школа. Новият филм на Доминик Кук ("На плажа Чезъл") се появи на голям екран у нас по време на тазгодишния кино фестивал "Киномания" и разказва за един момент от историята на Студената война, в който светът за малко не влиза в нов опустошителен конфликт с глобални мащаби.

Сюжетът е базиран на истински събития около живота на британския бизнесмен Гревин Уин (Бенедикт Къмбърбач), който през 60-те години шпионира за САЩ по време на Кубинската ракетна криза, когато СССР разполагат ядрени оръжия на територията на Куба.

Мисията на Уин е подкрепена от агента на КГБ Олег Пенковски (Мераб Нинидзе), който помага на Америка и президента Кенеди с вътрешна информация от руските тайни служби.

Къмбърбач и Нинидзе създават връзка, която зарежда филма с емоции, докато героите им се опитват да предпазят семействата си от евентуално преследване. Срещнали се в Москва, където "и стените имат уши", доверието, което постепенно изграждат помежду си, се превръща в централната тема на "Сянката на шпионина", засенчвайки Студената война.

Приятелството на двамата тайни агенти е в сърцевината на филма. "Сянката на шпионина" не се фокусира върху изграждането на напрежение около изострените отношения между СССР и САЩ в средата на миналия век, нито върху Кубинската ракетна криза, която е само фон за катарзиса на основните герои.

Класическият съспенс тук отсъства. Липва и обрат в историята, толкова характерен за американските трилъри и особено за филмите на Мартин Скорсезе. Лентата на Доминик Кук се концентрира върху личните преживявания на Гревил Уин и трансформацията на характера му от весел и общителен британец, чиято единствена грижа са парите, към човек на прага на депресията заради перспективата да изживее живота си в затвора.

Сюжетът е разделен на две части - преди и след като Гревил попада в затвора - като те оформят и двете настроения на филма. Първата половина е по-приповдигната и ведра и в нея Къмбърбач показва уменията си да създава комедия с езика на тялото, а втората е по-мрачна и емоционално интензивна и в нея изгряват способностите за драма на британския актьор.

Очаквано, Къмбърбач е звездата в "Сянката на шпионина", чийто сценарий сякаш е писан, за да покаже големия спектър на артистизма му. Британецът отлично изгражда аурата на шпионин, който работи като на магия в Източна Европа, но заедно с това е семеен мъж, защитаващ традиционните ценности. В нито един момент Къмбърбач не преиграва, докато пресъздава на екран безгрижния британец, преминаващ бавно към психическата си точка на пречупване.

Снимка: Twitter, The Courier

За разлика от Гревил Уин обаче, образът на Пенсковски заедно с образите на останалите руснаци във филма са доста повърхностно и клиширано щрихирани. Армията на СССР е представена като сбор от безскрупулни войници, които не се замислят над нито едно свое действие, а Пенковски е самоотвержен мъж, който живее само за да служи на истината и справедливостта.

С подобна вяла характеристика на героя му за грузинския актьор Мераб Нинидзе е трудно да покаже нещо особено, но пък той успява да изпълни идеално ролята на своеобразен д-р Уотсън.

С декора си от облицовани стаи в съветски стил, сивия филтър и обилния цигарен дим около героите, филмът на Кук напомня на старите шпионски трилъри, в които в основата ляга една централна фигура и неговата гледна точка за събитията, а не самите събития.

Вероятно Доминик Кук е сметнал, че темата с Кубинската ракетна криза и залавянето на Гревил Уин са прекалено добре познати за публиката и вместо тях е решил да разработи характера на главния герой, така че да покаже на екран какво е да си шпионин - от вербуването, през опита за предотвратяване на ядрен апокалипсис,  до залавянето му.

От една страна, "Сянката на шпионина" може да се гледа като на трогателно предадена трагедия с биографични елементи, която лесно може да мине и за документален филм, посветен на Гревил Уин. От този ъгъл лентата е успяла да хване същината на британския шпионин, разположен от историята между два лагера, като в същото време отдава почит на старите шпионски филми.

Но ако отидете на кино с желание да гледате типичния холивудски трилър, изпълнен с напрежение до последния момент, може да останете разочаровани. "Сянката на шпионина" е по-скоро съвременна класика, изградена върху една конкретна личност и нейните вълнение за геополитическата обстановка през 60-те. Не се усеща дебнещата заплаха или предстоящото бедствие, ако ядреният бутон бъде натиснат.

Филмът е историческа приказка по кинематография от старата школа на Холивуд, която вероятно ще изпрати много от зрителите си в Google, за да научат повече за ядрената ракетна криза и личността на Гревил Уин. И в същото време успява да изгради комедийна нишка около герой, изправен през заплаха - детайл, който рядко виждаме в трилърите, които излизат днес.  



Най-четените