Всеки път, когато Disney реши да преработи някое от любимите си библиотечни заглавия, хор от скептици веднага надигат глас и питат: защо.
Предварителен отпор имаше за "Цар Лъв", "Аладин" и "Красавицата и Звярът", които на бърза ръка бяха нападнати още след първия трейлър, но като че ли никоя от "живите" адаптации на Disney не понесе толкова омраза колкото "Малката русалка" на Роб Маршал.
По адрес на филма се лееха какви ли не обиди. Не защото класическите рисувани герои са преработени с по-съвременни CGI ефекти, а защото избраната актриса за ролята на Ариел - Хали Бейли, е цветнокожа.
Ето ви един лесен тест за предубеденост. Ще разберете, че отношението ви към тъмнокожата "Малка русалка" е расистко, ако си задавате въпроси, които едно 9-годишно дете не би си задало.
Изключително интересни си доводите, че новата игрална версия на историята фундаментално бяга от оригинала на Ханс Кристиан Андерсен при все че Disney никога не са представяли приказката в действителния ѝ вид.
Безпочвени са и обвиненията, че Хали Бейли не изглежда автентично в ролята на Ариел, защото не е бяла. Сякаш всичко останало в подводния свят е напълно истинско и меродавно - русалките, морските вещици, магиите за премахване на опашки, говорещите риби и раци...
Как от цялата измислица в Андерсеновата история очеизваждащото се оказа кожата на Ариел? И защо визията от 1989 г. задължително трябва да стои непокътната все едно е рецептата за подквасване на мляко на баба ви?
Каквито и предразсъдъци да сте имали към CGI версията на, двойно подчертавам - детското филмче, има голяма вероятност да се простите с тях, ако гледате "Малката русалка" на кино.
Защото Хали Бейли е чудесна актриса, а режисьорът Роб Маршал ("Чикаго", "Мемоарите на една гейша") не е левичар.
Голямата бомба за чакащите римейка може би ще е фактът, че филмът на Маршал не е насочен към 30+ и 40+ годишните, а към техните деца, които нямат предразсъдъци за точния вид на митичните същества и могат да видят "Малката русалка" като ненатоварващо и забавно филмче.
Важните сцени от CGI версията неотлъчно следват историята от 1989 г. с разликата, че карикатурите от старата анимация са оживели.
В началото на филма се срещаме с принц Ерик (Джона-Хауър Кинг) и неговият екипаж, които са в открито море и в един глас се обясняват в любов на безбрежната синя шир пред себе си.
Докато хората пеят и танцуват на палубата, в морските дълбини крал Тритон (Хавиер Бардем) събира седемте си дъщери по случай Кораловата луна. Всички са налице, освен най-непокорната сред тях - Ариел (Хали Бейли).
Както обикновено, тя не се е подчинила на бащините съвети и е заплувала там, където не трябва, за да събира човешки предмети с най-добрия си приятел Флаудър. Ариел изпитва нездрав според баща ѝ интерес към хората и за да я укроти, той ѝ налага куп забрани.
Но вместо да стане по-хрисима, ограниченията правят Ариел двойно по-любопитна. В това време морската вещица Урсула (Мелиса Маккартни), която не я изпуска от поглед, измисля как да се възползва от слабостта ѝ и да открадне властта от крал Тритон.
Завръзката на "живия" формат ни среща там, където и анимацията отпреди 34 години. Поуките от Фаустовска сделка между Урсула и Ариел също пазят предишния си вид.
Като махнем няколко дребни изключения, може да се каже, че Роб Маршал и сценаристите Джейн Голдман и Дейвид Магий не са добавили нещо съществено от себе си.
Ариел в игралната си версия продължава да е повече Disney принцеса, отколкото героиня на Ханс Кристиан Андерсен. И именно заради това филмът е увлекателен и най-вече - незатормозяващ за невръстните зрители.
С максималистичната си версия Маршал се подчинява на замисъла, който лежи открай време в основата на Disney - поощряване на момиченцата да се обличат в рокли на принцеси, да си купуват нови кукли и да мечтаят за принцове и замъци.
Без значение какви феминистични и политкоректни въдици им се пускат, принцовете и принцесите ще е устойчивият, изконен образ във въображението на малчуганите. И няма нищо лошо те да съществуват в крещящо натуралистичния вид, с който поколението на 90-те не са свикнали.
Силна страна на новата "Малка русалка" безспорно е и Хали Бейли в ролята на Ариел. Актрисата отнесе солиден, но незаслужен хейт, защото успява перфектно да се впише в принцеската представа, нищо че има по-тъмна кожа от червенокосата си анимационна предшественичка.
В крайна сметка идеята на филмчето от Disney винаги е била да говори за магии и да даде персонаж, на който младата публика да се възхищава. И тъй като младата публика днес не са децата от 90-те, вариантът на Роб Маршал напълно изпълнява целта си.
Филмът "Малката русалка" е по кината от 26 май.
ПРИСЪДАТА ЗА "МАЛКАТА РУСАЛКА":
