Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

The White Tiger: Американската мечта в страна от Третия свят

The White Tiger: Американската мечта в страна от Третия свят Снимка: Netflix

Добрият предприемач в Индия трябва да е комбинация от противоположности. Трябва да знае кога да е настойчив и кога да отстъпи, трябва да е скептик и вярващ, хитър и искрен, пише Балрам - главният герой в The White Tiger ("Белият тигър"), чиято премиера бе на 22 януари в стрийминг услугата Netflix.

Лентата е отчасти сатира, отчасти мелодрама и отчасти притча за бедността и богатството.

Сама по себе си идеята на филма не се различава особено от "Беднякът-милионер" и "Лъв" (Lion), които също разглеждат темата за бягството от бедността в Индия. Но за разлика от тях героят на "Белият тигър" успява не по щастливо стечение на обстоятелства, а защото препрограмира сервилното си мислене.

Филмът на режисьора Рамин Бахрани ("Фаренхайт 451", Chop Shop, 99 Homes) е смесица от различни елементи, които вече сме виждали на малък екран - картинката на бедната Индия, позната от Lion, възхода на класово неоправданото момче от "Беднякът-милионер" и премълчания гняв на служителя към неговия господар, който видяхме в миналогодишния победител на наградите "Оскар" - "Паразитът" на Бонг Джон Хо.

И макар че лежи върху вече разработени концепции, Бахрани в колаборация с Аравинд Адига успява да задълбае във връзката "господар-слуга" за по-голяма динамика във филма и по-различен финал.

Адаптацията по наградения с "Man Booker" роман "Белият тигър" на Аравинд Адига разказва за бедно момче, което успява да си пробие път през кастовата система в Индия и да обвини за грешките си обществото, което е създало несправедливостите, водещи към пътя нагоре.

Историята започва с писмо, което главният герой Балрам (Адарш Гурав) пише до председателя на Китайската народна република, пристигащ на посещение в Индия, за да му разкрие повече за аутсорсинг бизнеса в страната. Балрам не е човек със сериозно влияние, но е успешен предприемач, успял да избяга от закона, който решава да разкаже на китайския председател как се забогатява в Индия.

За да е ясна връзката между действията, които го отвеждат от бедността до настоящето му състояние, Балрам се връща към детството си, когато е принуден да работи, да спи на пода заедно с братята и сестрите си и непрекъснато да иска разрешение за всичко от баба си - най-възрастният член на семейството.

За краткото време, в което посещава училище Балрам разбира от учителите си, че неговите предприемчивост и любопитство са олицетворение на белия тигър - ключовата метафора на филма и книгата. Подобно на белия тигър Балрам е рядко създание, появяващо се веднъж на няколко поколения, и има шанс да изживее живот, различен от този на събратята си.

Завръзката на неговия разказ е запознанството с бъдещия му господар Ашок (Раджкумар Рао), като срещата е представена с патос, на забавен каданс, подходящ за романтичен филм.

Именно класовото разделение в Индия е двигателят на сюжета на The White Tiger. Балрам е беден, а Ашок е богат и това рисува портрета на отношенията им още преди да се запознаят.

Самият Балрам представя кастите и раболепието на по-бедните индийци като традиция. Само че в миналото кастите са били десетки, дори стотици, а днес разслоението на обществото е опростено до две класи - на господари и слуги.

Разчитайки на познатите средства за разказване на подобни истории, режисьорът Бахрани смесва сатирата и песимизма, докато изобразява феодално-гангстерската система на съвременна Индия, процъфтяваща върху експлоатация и арогантност.

Тежката атмосфера е разведрена от забавни асоциации и сравнения, основната от които е реализирането на американската мечта в условията на страна от третия свят.

Бахрани, който е и сценарист на филма, представя успехите на главния герой като смесица от триумф и срам, с което придава и емоционална нишка на историята. 

В The White Tiger крайностите живеят под един покрив. Много от визуалните сигнали на филма са лесни за разчитане: от вече посочените отношения между господари и слуги до контраста между пищния апартамент, който Ашок и съпругата му Пинки (Приянка Чопра) притежават, и леглото на Балрам, сглобено от дюшек и мрежа против комари. 

Снимка: Netflix

Ашок и Пинки се явяват господари от ново поколение и не приемат грубото отношение към персонала. В същото време обаче не се колебаят да се използват привилегиите си, когато им е удобно. Убедителната химия между Приянка Чопра и Раджкумар Рао на екран успява да се прелее в един образ, когато става въпрос за сниснождението им към слугите и негативното им мнение спрямо кастовата система, и да се разграничи, когато действието загрубява.

Голямата сензация на филма обаче е Адарш Гурав - актьорът, който се явява едновременно герой и антигерой в системата от предразсъдъци. Това е първата главна и драматична роля на индиеца, който до момента се е снимал предимно в реклами и телевизионни сериали, а превъплъщението е отлично.

Гурав улавя променящия се характер на Балрам и изразително придава неговите настроения. От опортюнизма като механизъм за оцеляване чрез доволната, но празна усмивка на слугата, изпълнил неприятните си задължения, до смел гений, който намира схема за разчупване на средновековните традиции.

The White Tiger е своеобразно обвинение към строгата кастова система в Индия, демонстрирайки, че заради нея в страната съществуват само два изхода от бедността: чрез престъпност и чрез политика.

В този свят възможностите не се появяват сами, те трябва да бъдат откраднати и ако това е единственият път за дете, което блести с остроумие и предприемчивост, остава въпросът как се справят останалите, които могат да се изгубят в тълпата.

Най-четените