Много е трудно да създадеш антиутопия, без да затънеш в клишета и дежавюта.
Има риск да изглежда, сякаш си черпил твърде много вдъхновение от Оруел, Карел Чапек или пък Рей Бредбъри. Вечни класики, които почитателите на този жанр, включително и аз, сме изчели поне няколко пъти.
Такъв фал допуснаха иначе прилични заглавия като "Еквилибриум" - не е лошо, но ни е прекалено познато от другаде.
А го има и "Гатака" - абсолютен антиутопичен бисер.
Вижте трейлъра на "Гатака" тук:
Зад него стои любопитното име на Андрю Никъл - добър режисьор и страхотен сценарист. Той е в режисьорския стол на "Цар на войната", "Дилъри на време" и "Анон", а е сценарист на попиляващия нервите и добрия сън "Шоуто на Труман" и силния "Терминалът" с Том Ханкс (знаете, там, където говори на български). Всичко за Никъл обаче започва с "Гатака" през 1997 г.
Сюжетът е ситуиран в някакво мътно и не особено далечно бъдеще. Децата вече не се зачеват по интимния начин, а в лаборатории, за да са съвършени. Онези, които все пак бъдат заченати по старомодните пътища фалопиеви, са инвалиди.
Криене за инвалидите/невалидните няма - един косъм или прашинка отлюспена кожа и са те спипали. А главният герой Винсънт (Итън Хоук) е изтеглил късата клечка, което прецаква живота му на много нива от ранна детска възраст.
Следва размяна на самоличности, любов и една сбъдната мечта - въпреки сърдечния си порок Винсънт отлита в Космоса.
Мисълта за свят, населен с перфектни хора, модифицирани да са здрави, талантливи, красиви и успешни, никак не е оптимистична, нито пък успокояваща, докато гледаме "Гатака". Напротив, филмът е като фино и изкусно мъчение.
Или тревожен кошмар, който никак не ни се иска да се сбъдва.
Вселената на "Гатака" от приказка на теория се изражда в ад, в който всички страдат. Дори и да е само от колосалните очаквания към тях, зададени още при зачатието в епруветка. Тежестта на болните амбиции води до самоубийства, защото както се казва във филма, за съдбата няма ген.
Дори краят, в който Винсънт заявява, че всички сме направени от звезди, което означава, че може би си отива вкъщи, е горчив.
Никъл реализира страхотния си сценарий не само с режисурата си, но и с подбора си на актьори.
Компания на Итън Хоук правят Джуд Лоу и неговият парализиращо зелен поглед, Ума Търман и дори писателят Гор Видал. Със сигурност без този списък от имена историята нямаше да се получи чак толкова въздействаща на екрана, като главната заслуга е на химията между Хоук и Лоу и Хоук и Търман.
Последно, но не и по важност, е чувството, че сюжет точно като в "Гатака" не сме гледали.
Въпреки генното инженерство, пренесено на съвсем ново ниво, няма излишна заигравка с нацистките идеи и реторика. Има го следенето на всичко и всеки, само че в някои кадри то е дори по-ужасяващо от реалността на Оруел и "1984". Има я и безнадеждността, на места направо задушаваща.
И точно това прави "Гатака" шедьовър.
Можете да си го припомните по всяко едно време в стрийминг платформата на Amazon Prime.
