Медийният бизнес се промени напълно през последните години - от навлизането на новите технологии, през начина на поднасяне на съдържанието, до оценката на медийния продукт - борбата за рейтинг и реклама. Когато ежедневно правиш новини, трудно забелязваш промените в средата на работа, но събитията от последните седмици отрезвиха не само политици и анализатори, но и нас, журналистите.
Brexit, контрапревратът в Турция, нападението в Мюнхен - всичко това се случи до голяма степен благодарение на социалните мрежи, а традиционната журналистика вървеше постфактум, отразявайки виедата във Facebook и коментарите от Twitter.
Изместват ли социалните медии класическата журналистика и от какви канали на информация има нужда светът днес? Какво се случва на рекламния пазар? Кои са рисковете и перспективите в процеса на преструктуриране на медиите?
Тези въпроси си задаваме всички ние, които работим в телевизии, вестници, радиа и онлайн-медии. Отговорите обаче са важни и за развитието на цялото общество. Защото ролята на четвъртата власт е да бъде коректив и когато тя е силна и независима, институциите също започват да работят по-ефективно.
"Google, къде сбъркахме?"
Денят на Brexit - 24 юни 2016 г. Осем часа след приключване на гласуването за референдума във Великобритания, Google отчете, тройно увеличение на търсенията по ключови думи "какво се случва, ако напуснем Европейския съюз".
"Какво е Европейският съюз" е вторият най-често задаван въпрос в търсачката, следват: "Кои страни са в ЕС?", "Какво означава, след като напуснахме ЕС?" и "Колко държави са в ЕС?"
След като седмици наред милиони потребители споделяха и лайкваха призиви и коментари за предимствата на Brexit, постфактум се развихри паника заради неочаквания исторически обрат - отново в социалните медии. Анализаторите тогава заключиха: глобалната свързаност демократизира достъпа до информация.
Факт е, че липсата на ограничения и граници прави Интернет мрежата, удобна среда за бързо утвърждаване на спекулативни и манипулативни тези. Без филтър и критичност към информацията, популизмът лесно си проправя път до потребителите, а в случая - и до избирателите.
Контрапревратът по FaceTime
Турция, нощта срещу 15 юли 2016 г. Танкове блокират централни улици и площади в Истанбул и Анкара. Превзета е националната телевизия, военните опитват да сменят властта. В малките часове президентът Реджеп Тайип Ердоган прави изявление през своя iPhonе до частния телевизионен канал CNN Turk с апел хората да излязат на улицата и да защитят режима.
След обръщението на Ердоган през FaceTime съветниците му изпращат съобщения до над 8.5 млн. негови последователи в Twitter и Facebook, пускат се и милиони SMS-си до мобилни телефони в цялата страна с призива „защитете демокрацията". Останалото е история.
Изводът е ясен - модерните комуникации победиха похода на танковете, военно мероприятие с почерк от миналия век.
Порой от дезинформация
Десет дни по-късно, на 25 юли, Мюнхен беше ударен от акт на тероризъм, при който загинаха деветима души, а десетки бяха ранени. Социалните мрежи предаваха в реално време видеа и снимки от мястото на инцидента. С това те помогнаха на полицията, но приносът им беше дотук.
Последва вълна от фалшиви съобщения и дезинформация, градът изпадна в паника, а часове по-късно се разбра, че атентаторът е опитал да привлече жертвите си именно чрез пост в хакнат Фейсбук акаунт. Така по абсурден начин се сбъдна предупреждението на Ердоган отпреди години, че социалните мрежи са „нож в ръката на убиец".
Не, целта на този коментар не е да отрече новите, бързи и модерни канали на пряка комуникация, защото те водят до свързаност, до солидарност и споделяне. Правят обикновените хора по-силни, дисциплинират политиците и затвърждават ролята на колективния глас.
Къде остават традиционните медии, задълбоченият анализ, експертната прогноза?
Преди близо две години анализаторите от Центъра за електронна журналистика към едноименния факултет в Колумбийския университет алармираха, че медийната индустрия в познатия ни към момента вид, е неизбежно обречена да залезе.
Основната причина е финансова. В миналото успехът на традиционната новинарска медиа се дължеше на приходите от реклама. Интернет обаче сложи край на този „брак по принуда", защото рекламодателите днес намират по-лесни и евтини начини за достигане до желаната аудитория. Социалните медии и онайн изданията са ключовият фактор.
Поглеждаме към нашия пазар и данните от последното проучване на IAB България. Резултатите отчитат интересна тенденция, а именно че социалните мрежи и външните платформи увеличават сериозно дяловете си. Приходите от интернет-реклама на годишна база нарастват. Ръстът на Facebook за миналата година е изненадващо висок - 66%, като приходите от реклама в мрежата съвпадат с тези на Google - 15.6 млн. лв.
Основните дялове в интернет-реклама също се поделят между двата технологични гиганта. Общата сума надхвърля 30 млн. лв.
Анализът прави и сравнение между престоя на потребители в интернет и пред телевизора. Българските абонати следват световната тенденция и вече прекарват повече време в търсене на информация онлайн, отколкото в гледане на телевизия. Нещо повече, те все по-често разчитат на своите смартфони, за да бъдат постоянно свързани с мрежата.
Изследването на IAB показва, че въпреки ръста в интернет пазара, брутните рекламни бюджети за телевизия са малко над 1 млрд. лв., докато тези за онлайн реклама са малко над 60 млн. лв. Обяснението според експерти е, че цените в виртуалната реалност са в пъти по-ниски, тенденция, която обаче скоро може да се промени.
Breaking News, но не по телевизията
Каква е картината отвъд Океана? Изследване на калифорнийски специалисти сочи, че през този месец юни за първи път социалните медии изпреварват телевизията като основен източник на новини във възрастовата група между 18 и 24 години.
28% казват, че основен източник на информация за тях е интернет, а 24 на сто - телевизията. Социалните медии се открояват като основен източник на новини сред онлайн потребителите, които използват смартфони, за да черпят информация. В челните позиции тук се нареждат Facebook, YouTube и Twitter.
А ето какво прогнозират от шведската компания Ериксон. До пет години по-голямата част от потребителите по света ще използват сматфони, а всеки два от три долара, давани за достъп до интернет, ще са за мобилни, а не за фиксирани мрежи.
Според прогнозите на компанията до 2020-та общият брой на мобилните абонати ще надмине броят на населението, като този растеж ще донесе възможности за нови приходи за производителите на мобилни устройства и телекомите, които адаптират бизнеса си и започнат да предлагат услуги според новите условия.
Броят на смартфоните, според проучването на шведската компания, ще надмине 6 млрд. устройства след по-малко от пет години, а принос за това ще имат развиващите се пазари.
„Този огромен растеж ще доведе до информационна революция, подобна на въвеждането на дискетата", коментират специалистите по пазарните стратегии в сектора.
Отделен доклад на консултантската компания PriceWaterhouseCoopers предвижда също толкова големи ефекти за медийната индустрия, тъй като в бъдеще видео стриймингът ще отговаря за голямата част от мобилния интернет трафик.
Смартфонте и таблетите ще се превърнат в основен способ на потребителите за достъп до информация и забавление. Новата среда вече е факт и медиите ще трябва да се приспособят.
Но по кои линии да се преструктурира индустрията?
Идеи за насоки дават от колумбийския Център за електронна журналистика. Според учените в момента никой не знае какво точно се случва с медиите. Докато много от изследователите се съсредоточават върху финансовия въпрос за намирането на успешен бизнес модел, екипът на изследването стига до извода, че достигането до предишните приходи от реклама е невъзможно, а добрите времена са отминали безвъзвратно.
Изходът е в правенето на добра журналистика по нов начин. Според експертите медиите трябва да се адаптират към настоящето, а в него не присъства класическата индустрия, където нюзрумът, редакторският процес, източникът на приходи и крайният продукт са били предвидими.
Ключът е в специализацията, включително по различни теми и най-вече повече технически умения. За добрата журналистика трябва да се осигури индиректно обществено финансиране. Платеният абонамент изглежда като малко вероятен вариант, тъй като аудиторията никога не е поемала сама цената на новините, тази роля се покрива от рекламодателя.
Каква е глобалната снимка към момента?
Повече от половината жители на Земята имат достъп до интернет. Почти една трета от хората активно общуват чрез социални мрежи, като тенденцията е към все по-широк обхват на потребители. Това означава, че конкуриращата се информация ще ни атакува по безброй формални и неформални канали.
Отсяването на истината от спекулацията в информационния поток, който ни залива, ще е все по-трудно, а времето, отделяно за съдържателно осмисляне - все по-малко. Лоша черта на социалните медии е, че убиват дълбокото съдържание. Хората свикват да четат бързо, повърхностно и искат да получат всичко сбито и час по-скоро. Заглавията стават по-важни от съдържанието.
Изборите се правят без задълбочен анализ, а следвайки популярните във Facebook тези; като мярката за авторитетност е броят на лайковете.
Липсата на критичност създава благоприятна среда за разпространение на популизъм, спекулативност и манипулация. А всичко това води до кризи и нестабилност.
Кое е решението? Връщането на медиите и журналистиката в ролята на коректив.
Специализирането на професионалистите в сектора, откриването на нов механизъм на финансиране, което да отдалечи медии от натиска на политически и икономически интересни и да ги превърне в достойни носители на званието „четвърта власт". За целта обаче е важна и подкрепата на обществото. Защото, ако има търсене, се появява и предлагане.
Ако хората заложат на качеството и търсят него в медийния продукт, то преструктурирането на индустрията ще стане по естествени вътрешни механизми. Ако ли не, вместо свързаност, солидарност и споделеност, ще получим един разпадащ се свят на взаимно изключващи се интереси.
Тогава ще имаме безупречни канали за комуникация, но ще ни липсва най-важното - ценното послание, което да обменим.
Социалните медии не изместват традиционните, но ги предизвикват. Предизвикват ги да се реформират, да станат по-гъвкави и може би да се върнат към изначалното си предназначение - да информират, образоват и развличат, но най-вече да търсят и отстояват обществения интерес.
Каузата може да стане споделена - стига всеки да намери ценното у себе си и да го прибави към общия продукт.
