Норвежецът Ю Несбьо е известен най-вече със страхотните си криминални истории за детектив Хари Хуле. За немалка част от огромната му фенска база по цял свят Несбьо е Хуле, а за някои дори Хуле е Несбьо.
Скандинавецът обаче има и няколко самостоятелни романа, в които тревожният, обречен на страдание полицай е оставен да си почива. А на негово място се появяват още по-интересни, многопластови образи и истории, в които Несбьо отново е безпощаден, едновременно безмилостен и нежен към героите си.
Тъмни, мрачни и великолепни. До степен, че те карат да се чудиш защо повечето слава е за Хари Хуле.
"Кралството" е една от тези истории.
Както и при останалите книги на норвежеца, в този роман няма черно и бяло, а на тяхно място манифестират всички цветове, особено по-тъмните. И, както обикновено, се чете на един дъх и те държи в напрежение докрай. Краят е логичен, а историята - завършена, макар и по несбьовски безмилостно.
Затова и малко изненадващо писателят издаде и продължение - "Кръвни връзки".
"Не планирах да пиша втора книга. Но в края на първата харесах главния герой Рой толкова много, че трябваше да се върна към него. Исках да го изследвам още", казва норвежецът пред Webcafe.bg. Той беше в България, за да представи "Кръвни връзки" и благодарение на издателството му у нас - "Емас", имахме честта и удоволствието да поговорим с него.
••• Досега само имахме честта да пишем за норвежеца отдалеч:
"Винаги има опасност, ако нещо стане популярно, да се поквариш като писател, и да пишеш, защото се търси. А не бива да го правиш. При мен случаят е, че историите с Хари Хуле винаги са най-популярни", казва Несбьо.
Всички искат нов роман за детектива, но авторът иска да пише още за Рой Опгор от "Кралството".
Другото, което го кара да продължи с историята, е желанието му да се занимае още и с една от основните линии в романа - отношенията между двама братя.
"Писал съм доста за връзката между баща и син, между мъж и жена, но досега не се бях докосвал до братството. А това е кладенец от информация и емоции, с който не бях приключил", мотивира се норвежецът. Самият той има двама братя - единият от тях е по-малък от Ю с едва година и с него са много близки.
Писателят установява, че има много да каже и разкаже за това да си близък с брат, "за отношенията на любов и омраза, за човека, за който можеш да се грижиш повече, отколкото за който и да било друг, но пак да е най-дразнещият на света", допълва по-късно писателят на представянето си пред публика в София.
Залата за 400 души е пълна, и за да могат всички желаещи да видят и чуят любимия си автор разговорът се предава на живо и с онлайн стрийм.
"Кралството" и "Кръвни връзки" имат доста елементи на трилъра, но са пълнокръвни романи, с всевъзможни нюанси и пластове - добро и лошо, семейни връзки, дълг, справедливост, предателство...
Двете книги са за всички тези неща, както и за лоялността, пояснява авторът им. Лоялността в съвременна социална демокрация като норвежката, където във времето след края на Втората световна война държавата постепенно поема от семействата отговорностите, които са имали преди. И където в днешно време човек може да живее и да оцелее без семейство.
"Но дори и в такава страна, семейството е важно. Исках да пиша за това какво значат законът и социалният морал, когато се окажат противопоставени на семейството ти. Какво е когато бащата каже на синовете си: "Всичко, което имате, е семейството, и не можете да разчитате на нищо друго", казва Несбьо.
Той е роден в Осло през 1960 г., но е отраснал и в по-малкия град Молде, на западното крайбрежие на Норвегия. Баща му е участвал във Втората световна война и се е бил на страната на Германия.
Семейството, по думите на Ю, е типично норвежко, социалдемократическо, а баща му е рационален и логичен човек.
Оказва се обаче, че благодарение на промяна в закона на баща му може да се наложи да се откаже от част от ферма, която е наследил. Съседът по имот, приятел от детството, има право да вземе земята му, ако Несбьо-старши не я ползва като ферма.
"Баща ми беше много ядосан. Попитах го: "Какво имаш предвид? Такъв е законът, съседът просто го използва, не го нарушава и също има семейство". Баща ми ме погледна и каза нещо, което не го бях чувал да казва: "Да, логически ти си прав. Но когато става дума за подобни въпроси, не опира до логика и рационалност, а до семейството. От теб не се очаква да спориш, а да подкрепиш семейните цели".
Синът е полуочарован и полушокиран, защото баща му е рационален човек, за когото справедливостта се свежда до това кое е принципно честно, но в този случай реагира различно.
"И това се загнезди в мен, защото той никога повече се отвори дума за това. Случи се само един път, но наистина го имаше предвид - от един момент нататък логиката и законите нямат значение и не ми пука за тях - семейството е важно и трябва да си лоялен към него", описва Несбьо собствените си преживявания, за които става дума и в двете книги.
До каква степен все пак Несбьо влага собствените си преживявания и дори черти в героите и историите си?
Някои от тях са брутални, тъмни и едновременно романтични - до степен да са шокиращи, други живеят в страдание - като Хари Хуле, трети са нелепо-смешни неудачници, на четвърти той сякаш се подиграва...
"Дори в най-нереалистичната художествена измислица трябва да има реалистична основа, да стъпва на някакъв личен опит. Всеки автор използва личния си опит, аз също използвам личните си преживявания и докато пиша за Хари Хуле, и за Рой Опгор. Дори когато пише за убийци и злодеи, писателят пак трябва да черпи от себе си, да намери психопата в себе си, за да създаде убедителен образ. Така е и с положителните герои", казва пред феновете си в София Несбьо.
Един от основните персонажи в "Кралството" и "Кръвни връзки" е полицейският началник Курт Улсен, когото братята Опгор все успяват да надхитрят. Улсен е бивша футболна звезда в родното си село Ус, която обаче така и не реализира потенциала си. Също като Несбьо на младини, който прекратява рано обещаващата си кариера заради контузия.
"Не аз съм Курт Улсен, но като футболист съм срещал такъв човек. Той беше талантлив, но нямаше шанса или не посмя да опита, и предпочете да бъде пръв на село, вместо втори в града. Мои приятели направиха същото", пояснява Несбьо.
Той самият обаче не е такъв.
"Аз бях този без чувство за срам, който написа книга и я прати на издател. Мои приятели бяха наистина талантливи писатели и разказвачи, но нямаха моето отсъствие на срам. И те никога не написаха роман и не го пратиха за издател", казва Несбьо.
Когато пратиш нещо на издател, всъщност казваш: "Смятам, че трябва да публикувате това, редактор да работи по него, да се му направи хубава корица, хората да плащат много пари и да четат всяка страница, която си написал, да ме спират на улицата и да ми благодарят, че съм написал тази книга", пояснява авторът. И допълва, че да пратиш нещо за издаване означава, че не изпитваш срам.
Другият му плюс е, че не се страхува от провали.
В "Кралството" в голяма степен има и друг основен герой - Норвегия. Събитията се развиват в малкото село Ус в планинска част на страната и писателят разказва и показва немалка част от провинциалния живот на страната си.
Несбьо пояснява, че книгата е базирана на преживяванията му с баба му и дядо му като дете в места като Ус. И припомня, че в книгите за Хари Хуле герой пък е Осло.
••• Ако ви е интересен Осло като за туристи, а не по Несбьо:
Разликата между двете - столицата и провинцията - е доста голяма. Подобно на България, и в Норвегия от медиите оставаш с впечатлението, че когато става дума за страната, се има предвид най-вече Осло, а провинциалните, отдалечени райони са представени далеч по-слабо.
Несбьо обаче е обиколил куп малки населени места покрай концертите на рок-групата Di Derre, в която е вокалист.
"И разбираш, че тази страна се състои основно от малки населени места, а мнозинството хора живеят в места като Ус. Така че да, това е Норвегия. Осло на Хари Хуле също е Норвегия, но мнозинството хора живее в места като Ус", казва той.
За доста от читателите обаче може би има сериозно противоречие между Норвегия на Несбьо, пълна с престъпления от всевъзможен вид, и Норвегия от медиите и социалните медии. Там тя е богата страна, неизменно в челните места на световния индекс на щастието, рай на демокрацията, социалното равенство и свободата на словото.
"Ако трябваше да пиша истории, които са типично норвежки, никога нямаше да стигна до книги като тези за Хари Хуле или "Кралството", коментира Несбьо.
И припомня, че във всяко общество ще откриеш тъмната страна, "просто в Норвегия тя е по-малко представена, отколкото в много други страни".
Например в Норвегия тежки наркотици винаги е имало, особено в Осло, и ако знаеш къде да потърсиш, това също е част от града. И частта, за която Несбьо пише в романите за Хари Хуле.
Той все пак отбелязва, че има известно преувеличение - "95% е Осло, но поне 5 на сто е Готъм сити версия на Осло".
Всъщност, норвежецът обяснява, че е срещал повече престъпления и насилие в малки градчета извън Осло, отколкото в столицата. "Ще е силно преувеличено да кажа, че там не важат законите, но го има това емоционално приемане на насилието, което е малко по-различно от това в големия град", казва той.
И макар че главните му герои са силни мъже, с ярко присъствие, това далеч не са любимците на автора. Несбьо харесва особено двама от загубеняците си от поредицата за Хуле. Единият е Йойстайн Айкелан - старият приятел на Хари, шофьор на такси и пияница.
Друг интересен персонаж за самия автор е герой, който не е толкова лесен за харесване - Трюлс Бернтсен - неприятен полицай със съмнителни морал и професионални качества, тъпак, който е и враг на Хари. "Не знаех, че ще ми стане толкова интересен. Искам да пиша за него", казва Несбьо. За него писателят обяснява, че мрази себе си повече, отколкото Хуле се мрази.
Първо неприятният Трюлс се появява доста епизодично, но е толкова подходящ за описване, че авторът го връща.
"Исках да видя дали ако задълбаеш достатъчно дълбоко, ще се окаже, че има солидна морална основа. И се оказа, че има, но е наистина много надълбоко", смее се Несбьо.
Всичко това са хора, които писателят е срещал в реалния живот, и са любимите му персонажи. Защото са загубеняци, и то не красиво губещи, а лузъри, които ти е трудно да харесаш.
Интересно е дали авторът ще ги остави да живеят - предвид сантиментите си към тях. Несбьо убива доста от основните герои в книгите за Хари Хуле, включително и любовта на живота на Хари, която вероятно е била обречена от самото начало, защото този герой няма да е себе си, ако е щастлив и доволен.
"Мисля, че се основава на жанра, в който пиша, типа истории, които разказвам. В много отношения те са в жанра на трагедията. В случая с Хари - той е като вампирът в историята. Ако получиш любовта му и предаността му, ако той те приеме, си в беда. Това е най-лошото, което може да ти се случи, и си застрашен", казва, когато стигаме все пак до любимеца на всички - Хари Хуле.
"И това е трагедията на Хари - опитът му в живота от младините му. Той губи майка си като тийнейджър, първата му приятелка страда от депресия и се самоубива. Затова той се чувства като вампир", продължава Несбьо.
А според автора, това, което прави персонажа му интересен за хората, е и че той не е морално перфектен - не знаеш дали ще направи правилното нещо. Доволен си, ако стане така, но не си сигурен, че ще се случи.
Ще убие ли Несбьо самия Хари? "Той няма да живее вечно, но дали и как ще си отиде - не мога да кажа", лаконичен е писателят.
Едно е сигурно - за радост на феновете на Хари - Несбьо в момента работи по нов роман за Хуле.
А "Кръвни връзки" ви чака в книжарниците.
••• За втория живот на Хари Хуле - в сериал - ще разкажем скоро. Кой е Хари в него - вижте тук:
