„Ела в джунглата" за моите тогава невръстни 13
беше Върхът! Беше Бунт! Беше Награда!
Рифове, шеметен рок, помотай се
на сцената с Аксел... ммм, наслада!
На 12 беше любов несподелена
с музика от друга вселена.
Английски не знаех, за текста нехаех,
слушах, настръхвах и нещо си пеех.
Плакати, значки и "шано" фланелки,
мечти за концерти, преди да сме лелки,
С касетки си лягах, с тях ставах,
до късно в леглото си го представях!
Използвах илюзии и се сблъсквах с лъжи,
Подхранвах апетита си за разрушение,
Научих се да чувам, а мисълта ми да лети,
представител на преходното поколение.
Бях поканена и в джунглата живеех,
с ноемврийски дъжд в райския град,
докато в личната ми минипънк ера
появи се „Spаgetty Incidents" завера.
Любовта ни продължи на 20 и на 30,
Трансформира се във обич, в спомен
За онези безметежните 13,
когато светът изглеждаше огромен.
Е, най-после доживях концерта,
(уви, не всички ТЕ ще бъдат там)
все още съм далеч от „лелка",
но на спомени ще се отдам!
Мило гневниче: Искам преди всичко здраве, най-вече психическо
