Сив подлез и изкуствено осветление. Сред забързаните хора млада дама с китара (в ролята - Марияна Добрева от група "Силует") пее тъжна песен. Пред нея - отвореният калъф на музикалния инструмент, вътре левчета и стотинки. Тъжната песен събира тълпа от хора, в това число и майка (или леля) с дете. От множеството се откъсва мъж с вид на юпи, който - с лек срам, си взема малко пари от калъфа на китарата. Постепенно цялата публика се включва в обира, а хлапето събира накрая стотинките.
Това е клипът на новата кампания за защита на авторските и сродни права "За да има музика и утре". Паралелно други музиканти като Милена Славова и Орлин Павлов се появиха на серия от снимки в ролите на пилоти, чистачки, бизнесмени и готвачи, за да покажат, че "Да си музикант не е хоби".
Нека на първо време си спестим разсъжденията за това доколко адекватно е приравняването на наказуемо по смисъла на Наказателния кодекс действие със свалянето на музика от Интернет (т.е. това, което взаимстваният от американска кампания клип може би не нарочно внушава). За защитаващата интересите на изпълнителите и продуцентите организация ПРОФОН, кампанията "За да има музика и утре" е успешна.
Това не се дължи на дебата в следствие на провокативното видео, а на това, че инициативата "обединява за първи път артисти и музиканти от всички музикални жанрове, разпространява се във всички водещи радио- и ТВ медии (членове на АБРО), подкрепена е и на институционално ниво, в лицето на Министерството на културата и община София", както посочват от организацията, която си партнира със защитаващата текстописци, композитори и аранжори "Музикаутор".
Повечето кампании в защита на авторските права да са насочени към пиратството под формата на отделен потребител, свалящ филм или песен от Интернет. ПРОФОН обясняват това с факта, че "в една силно дигитализирана среда, в която връзката между създателя на музикално съдържание и потребителя е максимално скъсена, ролята на бизнеса избледнява и започва да се припокрива с тази на крайния потребител".
Въпреки това, даже в организацията са на мнение, че "пазарният избор и употребата на музика са суверенно право на потребителя. Той решава сам дали да сваля безплатно музика или да я купува, дали да я ползва с цел - лична употреба или да я разпространява нелегално". В този смисъл, те могат единствено да насърчават потребителите да си купуват оригинални носители с музика или друго съдържание. Човекът пред компютъра не им е длъжен с нищо.
Големият отсъстващ
Съвсем различно обаче е положението с големия отсъстващ в тъжния клип - българският бизнес. По закон всички медии, клубове, магазини, фризьорски салони, заведения и т.н., които използват музика за повишаване качеството на своите услуги и търговска среда, трябва да сключат договори с ПРОФОН и "Музикаутор" и да плащат годишна такса, според размера на обекта, местата в него или други негови характеристики.
Според управителя на заведение Петър Иванов, исканите от праводържателите пари са относително адекватни на условията у нас - за клуб с 200 седящи места на двете организации се плаща сума, възлизаща общо на не повече от 0,03% - 0,06% от оборота. Макар заради забраненото тютюнопушене на закрито сега приходите да са по-малки и Иванов да настоява за процентна ставка за авторски права, не може да се каже, че плащането за музика само по себе си задушава бизнеса.
Въпреки това, мнозина "забравят" да си платят. От ПРОФОН посочват, че макар да са успели да сключат споразумения с различни браншови организации, "пазарът на публично изпълнение крие огромен потенциал, от който по наши преценки сме разработили едва 10-15 %".
Същото впечатление има и Петър Иванов, който не е виждал стикерите на праводържателите на твърде много места извън собственото си заведение. За трите години, откакто то съществува, са му правени 30 проверки и нито една от тях не се е интересувала от това дали правата на музиката са уредени. Въпреки желанието си да бъдaт изрядни, фактът че толкова други не го правят, кара хората като Иванов да се чувстват "рекетирани". Според него, ПРОФОН и "Музикаутор" „стоят и чакат доброволно всички да дойдат, а няма орган, който да контролира това събиране".
От ПРОФОН имат свое обяснение за ниската събираемост, даже в сравнение със съседна Сърбия. На първо място, тепърва се създава базата данни с обектите, които следва да плащат за използваната музика, а има и такива, които още не са в обхвата на съответното законодателство. Освен това, правоносителите се оплакват от "абсурдната категоризация", която позволява нощни заведения да се регистрират като кафенета или други обекти с цел да плащат по-малко. От организацията хвърлят вината на корумпираните общини, но и не предлагат какво да се направи, за да започне бизнесът да си плаща не по изключение.
"Организациите винаги парадират, че нищо не изкарват за себе си и работят за музикантите. Аз искам бизнесът да изкарва пари и да си плаща правата. Съответно да има музикален бизнес и искам в ПРОФОН и "Музикаутор" да работят едни хора, които да вземат хубави заплати, но и да събират всички пари", категоричен е Петър Иванов.
Другата страна на медала
Той е не само управител на относително голяма заведение, но и китарист на рок групата Saltriver. Така той е страна и по обратния процес - изплащането на отчисления от праводържателите към музикантите.
Механизмът, по който плащат ПРОФОН и "Музикаутор" е следният: медиите им изпращат редовни отчети за музиката, която са пускали в ефир. Организациите обработват информацията и съобразно ротациите разпределят на всеки изпълнител или група полагащият им се процент от събраните от всички обекти пари. Това би трябвало да е една сигурна сума за артистите в сегашния период на все по-слаби продажби.
За съжаление, приходите от авторски права са твърде скромни. Ако за някого може и да изглежда резонно самоопределящата се като ъндърграунд група Saltriver да "заработи" в относително силна година 9 лева, то надали може да се каже същото за по-разпознаваемо име като "Остава".
Нейният китарист Георги Георгиев посочва, че без групата осезаемо да е напуснала ефира, през последните години паричните отчисления намаляват. "Не смятам, че парите засега отговарят на постигнатото и популярността на групата. Мисля че в страна като Унгария щях да живея нормално добре само от музика. Сега трябва да работя за някой друг, ако искам да си го позволя... и в откраднатото време да мисля за музика", заявява той. Според него, разликата с другите държави е в това, че на Запад се действа безкомпромисно и никой не си помисля да ощетява творците.
За двамата музиканти проблемът с малките отчисления се корени в подаваните от медиите плейлисти. Saltriver се сблъскали "челно" с проблема преди години, когато преговаряли с чуждестранен продуцент. Поискали от "Музикаутор" отчет за една от годините, в които имали добри ротации, но това се оказало изключително трудна задача без реален резултат. Според Петър от Saltriver, липсва достатъчен контрол над медиите и при това положение те нямат никакъв стимул да вършат своята работа съвестно. Той и Георги от "Остава" смятат, че въвеждането на автоматизиран софтуер за разпознаване на песните може и да е скъпа инвестиция, но ще промени ситуацията коренно.
Според ПРОФОН, контролът над информацията от медиите вече е на достатъчно високо равнище, като заради това и организацията е сключила договор с агенция за паралелен мониторинг на ефира.
Милиони, но не за нас
Въпреки проблемите със събираемостта и статистическата информация, праводържателите всяка година разпределят по няколко милиона лева на текстописци, композитори, аранжори и изпълнители или техни представители. За съжаление, тук има една много важна бележка под линия - около и над 80% от събраните от ПРОФОН и "Музикаутор" пари отиват при чуждестранни изпълнители, защото те просто се въртят повече в ефира.
Един от начините това да се промени е въвеждането по законов път на квота за излъчване на български изпълнители по радиостанциите и телевизиите, както е в някои европейски държави като Франция. За ПРОФОН "това е мярка за запазване и промотиране на националната музика и култура с цел гарантиране разнообразието и богатството на генофонда на европейската музикална култура". Според музиканта и управител на заведение Петър Иванов, подобно решение би създало по-конкурентна среда у нас и би задвижило музикалния бизнес.
Тези законодателни промени теоретично биха довели до по-големи отчисления за българските изпълнители, особено ако и събираемостта от бизнеса се повиши. На този етап, обаче, квотата за родни изпълнители е някъде в неясното бъдеще.
Музиката като промо материал
Така, освен все по-трудно продаващите се дискове, за музикантите остават малко източници на приходи. Един от най-големите са живите участия. В тяхно име доста групи даже и у нас "подаряват" музиката си, за да стигне до възможно най-много хора.
ПРОФОН смятат, че "ако бизнесът се развива според пазарните правила, българските изпълнители няма да зависят до такава степен от участия на живо". Освен това, от организацията посочват, че във времена на криза доходите от права са особено важни за тези от творците, които вече са в напреднала възраст.
„Не искам да печеля от авторски права, искам да печеля от това, че хората ни канят по клубовете. Искам да се създаде една нормална бизнес атмосфера по отношение на музиката в България", посочва Петър от Saltriver. Групата е предоставила за свободно сваляне песните си с идеята, че ако някой хареса музиката им, ще отиде да ги види на живо.
"Хубаво е да сваляш за информация и, ако станеш фен, да купуваш. Radiohead го казаха: "Това е албумът ни, дайте колкото смятате, че струва! Може би това е бъдещето", допълва Георги от "Остава".
Музикантите не са особено очаровани от клипа с момичето, китарата и тъжнотията. "Тези кампании са супер необходими, трябва да се покаже на хората, че това е голям проблем и ако продължава така, утре няма да има кой да прави концерти и записи, няма да има съвременна българска музика", посочва Георги, но и допълва, че "За да има музика и утре" не му изглежда позитивна, модерна и истинска. "Прилича ми на тия надписи едно време по стените: "А ти предаде ли зърното навреме?", посочва той.
На подобно мнение е и Петър от Saltriver: "С тези кампании се втълпява, че всеки човек е престъпник, така излиза, че сме 7 млн. престъпници". Неговият колега от "Остава" изказва и предположението, че с насочването на цялото внимание към свалянето на музика за лична употреба се отклонява дебатът в обществото от по-големите проблеми на сцената, сред които е и отношението на медиите към българските изпълнители.
Вместо епилог
Както вече посочихме, "За да има музика и утре" вероятно е успешна кампания - обединила е музиканти от различни жанрове, тъжният клип върви по голяма част от медиите, а държавата официално е декларирала своята подкрепа. Всички са "за"... на думи. Междувременно клубове с лиценз за кафенета правят десетки хиляди левове оборот със свалена музика всяка вечер, а по радиото се въртят 15-ина вносни хита.
Докато безсърдечната тълпа обира клетата музикантка, тези, които по закон са задължени да хвърлят поне жълти стотинки към БГ сцената, си правят оглушки. И няма изгледи скоро някой да промени това.
а ако я отпечата човек за свои разноски, избягвайки издателствата, има ли начин да я разпространи
Драконе, харесва ми умерения ти тон. В статията, а и в експликацията на господин Петър Иванов става дума главно за пари, а таланта като че ли е на някое от следващите места. Става дума за това, че бизнеса не си плащал. И авторите се сърдят за това на Профон, на Мюзикаутор и на бизнеса. Е ... ние какво да направим? Нито ме интересува съществуването на Профон и Мюзикаутор, нито имам интерес някой да им плаща за нещо. Защото после това плащане ще се добави към моята сметка в кафенето. Цинично звучи, знам, но такъв е живота. Да плащам, без някой да ме пита Saltriver ли искам да слушам, Motley Crue, Emerson Lake and Palmer или Азис. Джубоксове отдавна няма, а и едва ли е имало в България. Там нещата са лесни. Монетка и си слушам. И се сбивам с този, който иска да ми наложи неговия вкус. Та ... защо да плащам за нещо, което е под въпрос дали искам да слушам. По радиото [най-често] или по уредбата в кафенето. Разбира се, нека бизнеса да плаща, но когато "стоката" се предлага в клуба му и на мен ми се дава избор да я купя ли или не. Тогава, ако аз имам интерес да слушам Saltriver, ще съм първият, който ще плати някаква сума за вход или ще приема по-високата цена на консумираното в заведението. И париците що отидат в джоба на музиканта. Колкото повече купувачи, толкова повече пари. Толкова е логично. Не знам какви са отношенията на родните творци с родните мюзик бирници, но не мисля, че така се прави бизнес. Записваме в мазата едно CD и чакаме Профон и Мюзикаутор да ни събират пари за слушане. Имай предвид, че аз вече съм платил компенсационно възнаграждение на всички по веригата, ако ще и нищо да не са продали и никой да не ги слуша. Това е по Закон [ЗАПСП]. Въпросното компенсационно възнаграждение се дължи от "лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване (компютърни хард дискове, CD и DVD записващи устройства и др.)" Императивно е постановено, че “размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати”. Възнагражденията се изплащат на регистрираните по смисъла на чл. 40 от същия Закон сдружения на носителите на авторски и сродни права, като преди разпределението на средствата 20% от събраната сума се отчислява за Фонд “Култура”. Разпределението на компенсационното възнаграждение сред носителите на правата също е нормативно определено с формулата: 1/3 за авторите, 1/3 за артистите-изпълнители и 1/3 за продуцентите. След като вече съм платил, какво искат авторът на статията и господин Петър Иванов от мен или бизнеса? Нови правила ли трябва да се въведат? Различни от Закона? Това, което се чува в кафенето звучи от винил, от оптика или от HDD. Дори и да звучи от радиото. Тези песни не ги пуска Шефа от горе, а се възпроизвеждат от нещо, в което е включено компенсационното възнаграждение на Saltriver или на която и да е river. Всичко останало е рекет. На Профон, Мюзикаутор и всякакви други измекяри. И не е добре музикантите да се включват в тази схема.
А къде е "Пайнер мюзик" в цялата картинка? Защо твърдите, че българските изпълнители са ощетени? Не мисля, че музиката по заведенията е 80% чужджезична, чалгата си е често българска и не вярвам да се свири само в 20% процента от заведенията в страната. Има нещо доста объркано в тази статия.
Някой може ли да ме изтълкува, дали аз бидявам колега на капитан Флинт, ако слушам музика през интернет без да я "свалям". Тоест възпроизвеждането само през оперативната памет бива ли сваляне и респективно пиратстване на музика?
През кеша, през "Temporary Files" или в /tmp, не през през оперативната памет. И не, не си капитан Флинт, защото вносителя на CD, на HDD, там където се броудкаства музиката, а и за твоя HDD, е платил компенсационното възнаграждение.
Делувиан питх майка че на мен ми се губи вече. Значи, ко го отпечата издателтво, то получаваш еднократно някакви пари и толкова. Обаче българки автори в днешно време почти не се издават от нашите издателства. Знам го, защото имам немалко познати пишещи стихове, някои имат по 2/3 книжки. Когато си я издаваш ти, то печатницата не ти ава фактура, защото си физическо лице, а не фирма. А книжарниците отказват да продават книгите ти, ако няма фактура. Има ваариант да си издействаш фактура, но тогава печатането скача почти двойно. Без фактура за 300 томчета платихме 800 евро, доста сериозна сума за всеки бг писател. При тази цена трябва да продаваш книжката по 10лв за да не си на нулата. Ако добавят и фактура скача още. А след това трябва да намериш начин да ги рекламираш и разпространиш сам. А в днешно време колко дават пари за книги...а за поезия да не говорим...Че и над 10 лева... А да не споменаваме, че ако нямаш приятел художник да ти подари картинка за корицата...
Много тъпи парчета коментират тук. Заболя ме главата да изчета всички коментари. Родриго, ти си рядко тъп и ограничена личност. Май никой не е прочел материала. Какво ви става бе хора, толкова ли ви спадна коефициента на интелигентност или мързела почна да ви надвива. Нямате време да прочетете 2-3 страници текст. Сигурно и една книга през живота си не сте прочели. Кой беше пък този дето твърдеше, че си купуваш за 4-5 хил. лв. техника и си правиш в хола продукти, които да са на нивото на западните продукти. То само хардуера струва в пъти повече. Да не говорим колко пари струват лицензите за софтуерите и колко луди пари се дават за семпли ако сте избрали този начин на правене на продукт. Когато пишете, запознайте се първо с проблема. в материала са описани основните аспекти и е написано много добре. Аман от хейтъри. Вие какво си мислите, че мюзикаутор и профон събират пари само за българските изпълнители? Не четете ли внимателно. Заяли сте се с българските музиканти, но проблема не е само за тях. Заради такива като вас ни излиза такова име пред света. Да не говорим и ниската степен на образованост, която ясно личи от някои писания. Как успяхме от една от най-образованите нации преди 10 години, да се превърнем в една от най-тъпите нации сега? Родриго, ако Леми разбере какви неща пишеш, ще те обяви за персона нон грата. Защото за разлика от теб, той е широко скроен човек и със сигурност неговото мнение екоренно различно от твоето. Даже и Kurt Hauenstein не е цитиран точно. Да не мислиш, че когато е казал това, той ви е казал "пиратствайте, крадете, не уважавайте чуждия труд"? Това само слабоумник може да възприеме по този начин.
А защо трябва да купуваш техниката, за да си запишеш албума? За 4-5 хиляди лева съвсем спокойно можеш да отидеш в професионално студио, където да ти направят качествен запис. Вече далеч не е толкова скъпо, колкото е било преди двайсет-трийсет години, да не говорим, че съм чувал доста професионални неща, записани на читава саундкарта в хола.
Прав си Дракон с кисело зеле. Макар че само звуковата карта не прави качеството. Просто са ми интересни посредствените коментари. Много обичам, когато се коментира нещо, от което не разбират.
Ами, господа певаци ( причилсяванет Ви към тази група си е чисто Ваше дело и не ме задължава с НИЩО! ), ако не Ви стигат стинките за дрога, пиене и цигари, защо не имигрирате в Унгария, където според Вашия колега, от една световно известна група, се печелели милиони... Защо не првите турнета като "звездите" на Пайнер или ПОНЕ като тези на Лейди Гага, която вече Ви дойде на крака? Хайде честно, ако пропуснем няколко покани "от немай къде на приятели", колко публични изяви имате? Или за липсата на такива изяви Ви е виновна държавата? Наскоро тук някой плюеше по адрес на "Графа" ( кой ли пък го направи и него "граф"?! ), ама ако се замислите честно - колко български изпълнители ( изключая тези от Пайнера ), могат да се похвалят с една десета от неговите изяви? Много е лесно друг да Ви е виновен! - държавата не Ви подпомагала ( ами изпейте химна на ХХХХ ); - бинеса не си плащал ( ами станете "бизнесмени", организирайте си концерти, посещения, направете си собствени продуцентски къщи?! ) - тъпите потребители теглят МРЗ-та, а не си купувт Вашите песни! ( защо не забраните интернета?! Каква тишина ще настане тогава обаче.... ) Един "известен кандидат" ( отново с нов "ник" ) ще ме оплюе, но аз го "обожавам", като комик!
Абе вие неграмотни ли сте, мързи ви да мислите ли или какво? Къде ми сравняваш Лейди Гага с нашата обстановка. Пък и Пайнер какво общо имат - зад тях стои целия мутренски бизнес в България. А половината им звезди имат изпълнения само в долнопробни кръчми. Напрегнете си малко сивите вещества и осмислете в крайна сметка ситуацията. Не говорете наизуст, ставате смешни.
Ситуацията е такава - хората в България, които слушат българска музика различна от чалга са малко и поради това приходите на музикантите които правят такава музика са мизерни. Това е толкоз просто и логично. А относно темата понякога си мисля, че интернет трябва просто да спре за година, за да се види дали наиситина търговията със забавления ще отчете някакъв имащ смисъл като величина ръст. Или това е просто мит. Аз поне, ви гарантирам, че ако утре мрежата спре, няма да съм сред хората дето ще се изпотрепят на вратата на киното или музикалните магазини.
Борисе то и филмовите компании се плакват, че пиратството ги крадяло, пък всяка година отчитат все по- големи печалби... Хейтъра- още в предните мнения ти го казаха- в момента, когато купиш хард диск, касетка, диск или какъвто и да е било носитле, то ти вече си платил авторските права. Какво се пънеш толкоз не ми е ясно...
Пъне се, понеже е неук цървул. Явно трябва да му цитирам точни членове, тъй като не може да намери и прочете Закона. Мразещия ... Не, Kurt Hauenstein не е казал "пиратствайте, крадете, не уважавайте чуждия труд", не. Казал е точно това, което ти цитирах. Нищо повече. Не знам по колко начина може да се разбере толкова кратко изречение. Но понеже явно те мързи да отвориш страницата ето ти и линк. http://www.supermax.cc/releases_pirate.html Ти като мъдрец, разтълкувай на нас простите какво точно е искал да каже Kurt Hauenstein. Най отгоре, дано не си сляп. И какво точно не разбрахме от статията? Разясни ни. И ни разясни как точно изглеждат според теб разпоредбите на ЗАПСП. Вътре не пише, че съм длъжен да си купувам дискове и плочи от магазина. Вътре пише, че ако си купя CD и/или HDD на които да записвам музика, в цената на тези носители трябва да е включено компенсационното възнаграждение. Това компенсационно възнаграждение се събира от държавата и се разпределя от нея. Как, пише в Закона. Дали става точно така, боли ме кура, това не е мой проблем, нито е проблем на бизнеса. Както какви точно се явяват Профон и Мюзикаутор? Организации над Закона? Над Държавата? Ако вузикантите имате някакви отношения с тях, касаещи ваши записи, аз лично нямам нищо против. Но тези взаимотношения не могат да ме накарат да купувам носители на избрана от вас и от тях цена, при условие, че мога да си ги изтегля НЕКОМЕРСИАЛНО, възпроизведени от носители с платени компенсационни възнаграждения и да си ги запиша НЕКОМЕРСИАЛНО на мой носител отново с платени компенсационни възнаграждения. Какъв ви е проблема?! Кое е незаконното в цялата ситуация, след като аз и точи, който ми доставя НЕКОМЕРСИАЛНО музиката ви сме си си платили полагащото ви се по Закон компенсационно възнаграждение. Ако не ви стига, изберете друг начин на предлагане, правете концерти, свирете в клубове, там посредници няма. Ако обаче и така не можете да изкарате пари, не ни извивайте ръцете с тъпи експликации като горната статия, а ходете да копате на нивата, явно музиката не ви е силната страна.
Мразя хейтърите Регистриран: 30.09.2012, 08:43 Колко пъти успвя да се регистрираш, за ди налееш ум и разум на нас простите и изрусени ?