Сив подлез и изкуствено осветление. Сред забързаните хора млада дама с китара (в ролята - Марияна Добрева от група "Силует") пее тъжна песен. Пред нея - отвореният калъф на музикалния инструмент, вътре левчета и стотинки. Тъжната песен събира тълпа от хора, в това число и майка (или леля) с дете. От множеството се откъсва мъж с вид на юпи, който - с лек срам, си взема малко пари от калъфа на китарата. Постепенно цялата публика се включва в обира, а хлапето събира накрая стотинките.
Това е клипът на новата кампания за защита на авторските и сродни права "За да има музика и утре". Паралелно други музиканти като Милена Славова и Орлин Павлов се появиха на серия от снимки в ролите на пилоти, чистачки, бизнесмени и готвачи, за да покажат, че "Да си музикант не е хоби".
Нека на първо време си спестим разсъжденията за това доколко адекватно е приравняването на наказуемо по смисъла на Наказателния кодекс действие със свалянето на музика от Интернет (т.е. това, което взаимстваният от американска кампания клип може би не нарочно внушава). За защитаващата интересите на изпълнителите и продуцентите организация ПРОФОН, кампанията "За да има музика и утре" е успешна.
Това не се дължи на дебата в следствие на провокативното видео, а на това, че инициативата "обединява за първи път артисти и музиканти от всички музикални жанрове, разпространява се във всички водещи радио- и ТВ медии (членове на АБРО), подкрепена е и на институционално ниво, в лицето на Министерството на културата и община София", както посочват от организацията, която си партнира със защитаващата текстописци, композитори и аранжори "Музикаутор".
Повечето кампании в защита на авторските права да са насочени към пиратството под формата на отделен потребител, свалящ филм или песен от Интернет. ПРОФОН обясняват това с факта, че "в една силно дигитализирана среда, в която връзката между създателя на музикално съдържание и потребителя е максимално скъсена, ролята на бизнеса избледнява и започва да се припокрива с тази на крайния потребител".
Въпреки това, даже в организацията са на мнение, че "пазарният избор и употребата на музика са суверенно право на потребителя. Той решава сам дали да сваля безплатно музика или да я купува, дали да я ползва с цел - лична употреба или да я разпространява нелегално". В този смисъл, те могат единствено да насърчават потребителите да си купуват оригинални носители с музика или друго съдържание. Човекът пред компютъра не им е длъжен с нищо.
Големият отсъстващ
Съвсем различно обаче е положението с големия отсъстващ в тъжния клип - българският бизнес. По закон всички медии, клубове, магазини, фризьорски салони, заведения и т.н., които използват музика за повишаване качеството на своите услуги и търговска среда, трябва да сключат договори с ПРОФОН и "Музикаутор" и да плащат годишна такса, според размера на обекта, местата в него или други негови характеристики.
Според управителя на заведение Петър Иванов, исканите от праводържателите пари са относително адекватни на условията у нас - за клуб с 200 седящи места на двете организации се плаща сума, възлизаща общо на не повече от 0,03% - 0,06% от оборота. Макар заради забраненото тютюнопушене на закрито сега приходите да са по-малки и Иванов да настоява за процентна ставка за авторски права, не може да се каже, че плащането за музика само по себе си задушава бизнеса.
Въпреки това, мнозина "забравят" да си платят. От ПРОФОН посочват, че макар да са успели да сключат споразумения с различни браншови организации, "пазарът на публично изпълнение крие огромен потенциал, от който по наши преценки сме разработили едва 10-15 %".
Същото впечатление има и Петър Иванов, който не е виждал стикерите на праводържателите на твърде много места извън собственото си заведение. За трите години, откакто то съществува, са му правени 30 проверки и нито една от тях не се е интересувала от това дали правата на музиката са уредени. Въпреки желанието си да бъдaт изрядни, фактът че толкова други не го правят, кара хората като Иванов да се чувстват "рекетирани". Според него, ПРОФОН и "Музикаутор" „стоят и чакат доброволно всички да дойдат, а няма орган, който да контролира това събиране".
От ПРОФОН имат свое обяснение за ниската събираемост, даже в сравнение със съседна Сърбия. На първо място, тепърва се създава базата данни с обектите, които следва да плащат за използваната музика, а има и такива, които още не са в обхвата на съответното законодателство. Освен това, правоносителите се оплакват от "абсурдната категоризация", която позволява нощни заведения да се регистрират като кафенета или други обекти с цел да плащат по-малко. От организацията хвърлят вината на корумпираните общини, но и не предлагат какво да се направи, за да започне бизнесът да си плаща не по изключение.
"Организациите винаги парадират, че нищо не изкарват за себе си и работят за музикантите. Аз искам бизнесът да изкарва пари и да си плаща правата. Съответно да има музикален бизнес и искам в ПРОФОН и "Музикаутор" да работят едни хора, които да вземат хубави заплати, но и да събират всички пари", категоричен е Петър Иванов.
Другата страна на медала
Той е не само управител на относително голяма заведение, но и китарист на рок групата Saltriver. Така той е страна и по обратния процес - изплащането на отчисления от праводържателите към музикантите.
Механизмът, по който плащат ПРОФОН и "Музикаутор" е следният: медиите им изпращат редовни отчети за музиката, която са пускали в ефир. Организациите обработват информацията и съобразно ротациите разпределят на всеки изпълнител или група полагащият им се процент от събраните от всички обекти пари. Това би трябвало да е една сигурна сума за артистите в сегашния период на все по-слаби продажби.
За съжаление, приходите от авторски права са твърде скромни. Ако за някого може и да изглежда резонно самоопределящата се като ъндърграунд група Saltriver да "заработи" в относително силна година 9 лева, то надали може да се каже същото за по-разпознаваемо име като "Остава".
Нейният китарист Георги Георгиев посочва, че без групата осезаемо да е напуснала ефира, през последните години паричните отчисления намаляват. "Не смятам, че парите засега отговарят на постигнатото и популярността на групата. Мисля че в страна като Унгария щях да живея нормално добре само от музика. Сега трябва да работя за някой друг, ако искам да си го позволя... и в откраднатото време да мисля за музика", заявява той. Според него, разликата с другите държави е в това, че на Запад се действа безкомпромисно и никой не си помисля да ощетява творците.
За двамата музиканти проблемът с малките отчисления се корени в подаваните от медиите плейлисти. Saltriver се сблъскали "челно" с проблема преди години, когато преговаряли с чуждестранен продуцент. Поискали от "Музикаутор" отчет за една от годините, в които имали добри ротации, но това се оказало изключително трудна задача без реален резултат. Според Петър от Saltriver, липсва достатъчен контрол над медиите и при това положение те нямат никакъв стимул да вършат своята работа съвестно. Той и Георги от "Остава" смятат, че въвеждането на автоматизиран софтуер за разпознаване на песните може и да е скъпа инвестиция, но ще промени ситуацията коренно.
Според ПРОФОН, контролът над информацията от медиите вече е на достатъчно високо равнище, като заради това и организацията е сключила договор с агенция за паралелен мониторинг на ефира.
Милиони, но не за нас
Въпреки проблемите със събираемостта и статистическата информация, праводържателите всяка година разпределят по няколко милиона лева на текстописци, композитори, аранжори и изпълнители или техни представители. За съжаление, тук има една много важна бележка под линия - около и над 80% от събраните от ПРОФОН и "Музикаутор" пари отиват при чуждестранни изпълнители, защото те просто се въртят повече в ефира.
Един от начините това да се промени е въвеждането по законов път на квота за излъчване на български изпълнители по радиостанциите и телевизиите, както е в някои европейски държави като Франция. За ПРОФОН "това е мярка за запазване и промотиране на националната музика и култура с цел гарантиране разнообразието и богатството на генофонда на европейската музикална култура". Според музиканта и управител на заведение Петър Иванов, подобно решение би създало по-конкурентна среда у нас и би задвижило музикалния бизнес.
Тези законодателни промени теоретично биха довели до по-големи отчисления за българските изпълнители, особено ако и събираемостта от бизнеса се повиши. На този етап, обаче, квотата за родни изпълнители е някъде в неясното бъдеще.
Музиката като промо материал
Така, освен все по-трудно продаващите се дискове, за музикантите остават малко източници на приходи. Един от най-големите са живите участия. В тяхно име доста групи даже и у нас "подаряват" музиката си, за да стигне до възможно най-много хора.
ПРОФОН смятат, че "ако бизнесът се развива според пазарните правила, българските изпълнители няма да зависят до такава степен от участия на живо". Освен това, от организацията посочват, че във времена на криза доходите от права са особено важни за тези от творците, които вече са в напреднала възраст.
„Не искам да печеля от авторски права, искам да печеля от това, че хората ни канят по клубовете. Искам да се създаде една нормална бизнес атмосфера по отношение на музиката в България", посочва Петър от Saltriver. Групата е предоставила за свободно сваляне песните си с идеята, че ако някой хареса музиката им, ще отиде да ги види на живо.
"Хубаво е да сваляш за информация и, ако станеш фен, да купуваш. Radiohead го казаха: "Това е албумът ни, дайте колкото смятате, че струва! Може би това е бъдещето", допълва Георги от "Остава".
Музикантите не са особено очаровани от клипа с момичето, китарата и тъжнотията. "Тези кампании са супер необходими, трябва да се покаже на хората, че това е голям проблем и ако продължава така, утре няма да има кой да прави концерти и записи, няма да има съвременна българска музика", посочва Георги, но и допълва, че "За да има музика и утре" не му изглежда позитивна, модерна и истинска. "Прилича ми на тия надписи едно време по стените: "А ти предаде ли зърното навреме?", посочва той.
На подобно мнение е и Петър от Saltriver: "С тези кампании се втълпява, че всеки човек е престъпник, така излиза, че сме 7 млн. престъпници". Неговият колега от "Остава" изказва и предположението, че с насочването на цялото внимание към свалянето на музика за лична употреба се отклонява дебатът в обществото от по-големите проблеми на сцената, сред които е и отношението на медиите към българските изпълнители.
Вместо епилог
Както вече посочихме, "За да има музика и утре" вероятно е успешна кампания - обединила е музиканти от различни жанрове, тъжният клип върви по голяма част от медиите, а държавата официално е декларирала своята подкрепа. Всички са "за"... на думи. Междувременно клубове с лиценз за кафенета правят десетки хиляди левове оборот със свалена музика всяка вечер, а по радиото се въртят 15-ина вносни хита.
Докато безсърдечната тълпа обира клетата музикантка, тези, които по закон са задължени да хвърлят поне жълти стотинки към БГ сцената, си правят оглушки. И няма изгледи скоро някой да промени това.
lele male | 28.09.201211:52 Явно Васко Гюров твърдо и категорично се е заел със задачата да покаже, че "музикант - къща МОЖЕ да храни", ако легално изнудва хората... ======== Извинявай, кой е този "Васко Гюров"? Дори във Вики-то няма нищичко за него? Да не е някое ново "дете-чудо" победило Бойко в Music Idol?
Прочетох внимателно повече от изказаните мнения и за да внеса и своя принос, ще си позволя само да цитирам едно изказване ( БЕЗ да съм платил авторски права! ) =============================================== Дара | 28.09.201214:01 Искам клип , който изглежда така: Дизайнер на мебели мисли денем и нощем какъв още не много употребяван дизаин да предложи за новата колекция . Чертае , къса , драска. Най-после дизайнът е готов. Дизайнерът си получава хонорара. производителят пуска 1000 стола с този дизайн. И ги продава. дизайнерът не получава нито стотинка повече. хората седят на столовете, но не плащат авторски права нито на дизайнера , нито на производителя. Някой си кани гости и ги настанява на столовете. друг изхвърля столовете и някой ги изгаря за отопление, друг слага столовете в кафенето си и клиентите плащат, седейки върху столовете и т.н. Музикантът седи на този стол, докато свири, но не мисли , че дизайнерът има заслуга за това , че днес има възможност да седи и да свири. Никoй не плаща авторски права на бедния дизайнер на столове. И така - по един клип за всяка професия. гинеколгът , помогнал при раждането на музиканта не заслужава ли ? Ако не беше той, музикантът можеше да не оживее, съответно да създава музика. Учителят , който го е научил да пише не заслужава ли? Как щеше да напише текста ? Производителят на лакове за дървени плоскости, с които е намазана китарата? Музикантът пее облечен в дрехи. Продавачката в магазина, откъдето са закупени тези дрехи ... и т.н. Искам да кажа , че е абсурдно да се искат още пари за нещо , което вече е продадено и платено на уговорена цена, само защото " нещото" може да се използва за печалба от купувача. Като на всичкото отгоре само някои професии имат право да им се заплаща при всяка комерсиална употреба на продукта им. ===============================================
Vortep, примера който си дал не е най-удачния. Добре измислено, за да илюстрира, но за пореден път показва грешната интерпретация на ситуация. Дизайнерът, направил стола е получил хонорар, за интелектуалния си труд, защото той е на заплата. Столът е нещо материално, което означава, че не е обект на закона за авторските права. Музикантът измисля произведение, песен и т.н. Отива да го запише в студиои плаща пари. Трябва да произведе дискове и дава пари. Трябва да го пусне по медиите и пак дава пари. Сега ще почнете да ми обяснявате как трябвало да се направят продуцентски къщи, издателства и т.н. Но ако нямаше закон за авторските права, какъвто реално има само на хартия, какъв щеше да е стимула да има продуценти и издателски къщи. Вие не осъзнавате ли, че това е едно колело от взаимосвързани елементи. Тук сте ми се събрали трима, четирима "учени" и ми тълкувате неща през някаква си ваша призма. Хубаво е обаче да се види единомислието на метал и чалга културата.Вие двамата да вземете да се вземете. Между другото аз спирам да се пъна и да се обяснявам с вас. Сигурен съм, че интелигентен човек, който е прочел материала и е вникнал в материята, ще оцени ситуацията. Ако пък повечето хора мислят като вас, толкова по-жалко за нацията ни, защото с такова изкривено мислене вече над 20 години само се лутаме и не можем да нацелим правилната посока. Нещо, което всички около нас направиха. Което ще рече, че си зслужаваме всички неволи и цял живот да си мрънкаме, ще си останем същите нещастници и след още 20 години.
@Мразя хейтърите "Дизайнерът, направил стола е получил хонорар, за интелектуалния си труд, защото той е на заплата." Кой ти каза, че е "на заплата"? Всички ли дизайнери са "на заплата"? Няма ли дизайнери, които работят за себе си, както някои музиканти? А ако дизайнерът сам си е работодател и сам си плаща заплатата, работодател ли е или дизайнер? Работодателят-дизайнер различава ли се от дизайнера "на заплата"? Къде прочете, че ако дизайнера "на заплата" няма авторски права върху дизайна си? Хипотетично, ако дизайнера "на заплата" няма авторски права върху дизайна си, работодателят му има ли? === "Столът е нещо материално, което означава, че не е обект на закона за авторските права." Не, това изречение означава, че си неграмотен. Обект на авторското право не са буковите летви, хром-никеловите тръби или поливинилхлорида от които е направен стола, а външния му вид, дизайна му. Както обект на авторското право не са твоите партитури на хартия, а звученето, импресията която създава музиката която си композирал. "Музикантът измисля произведение, песен и т.н. Отива да го запише в студиои плаща пари. Трябва да произведе дискове и дава пари. Трябва да го пусне по медиите и пак дава пари." Защо "трябва"? Кой казва, че "трябва"? Може е точната дума. Може да го запише в студио, може произведе дискове, може да го пусне по медиите. Не е задължително. Това е желание на автора и се урежда с договори със студиото и медиите. В тези договори би трябвало да е записано възнаграждението на автора и той сам трябва да прецени дали парите които ще получи отговарят на разходите му за осъществяването на неговото желание да бъде записан, възпроизвеждан и разпространяван. Значи ли, че ако си "пуснал" песните си в радио "Долно-Нанагорнище" - с. Катуница аз трябва да ти плащам, защото има хипотетична възможност по някое време от живота си да бъда в района където това радио излъчва? ============= Сега ще почнете да ми обяснявате как трябвало да се направят продуцентски къщи, издателства и т.н. Но ако нямаше закон за авторските права, какъвто реално има само на хартия, какъв щеше да е стимула да има продуценти и издателски къщи. Кой има стимул да има продуценти и издателски къщи? Аз лично искам да слушам музика и посредници между мен и музикантите не са ми нужни. От написаното си правя изводите, че ти не си музикант, а представител точно на продуцентите и издателските къщи, които прескачаме, доставяйки си музика по алтернативни начини. Така ли е? И правейки връзка с първия абзац, ти като издателска къща или продуцент явно се изживяваш като "работодател" на музикантите. Боли те ханша за неговия талант и усилия, за теб е важно да си вземеш твоите парици, тъй като вече си му извил ръцете и си купил труда му за жълти стотинки. Той е на "хонорар", на заплата при тебе. Ти се бориш за твоите посреднически пари, не за неговите. Гнусно е! ===== "вече над 20 години само се лутаме и не можем да нацелим правилната посока." Ами нацели я бе братко, смени професията, започни да работиш. Ние сме я "нацелили". Слушаме музика без да се налага да плащаме на посредници продуценти и издателски къщи. Дори ще се радваме, ако в клубовете има талантливи музиканти, свирейки "на живо" всяка вечер и ние ще имаме възможност да им платим директно на тях за удоволствието, което могат да ни доставят.
@Мразещия, откъде толкова негативизъм? Не ти отговорих веднага, защото очаквах първо да се успокоиш, за да поговорим като хората, но нещата се влошават. Разбирам, че се чувстваш лично засегнат от това, че някой може да прави музика, без "да разбира" и без да е минал през звукозаписното ти студио, но, както се казва, слънцето изгрява и без наше позволение. Реалностите са такива, каквито са, приеми го и се адаптирай, иначе ще ти е нужна преквалификация. Това като най-добронамерен съвет, не търси ирония. Сега, мислех да ти пусна и нещо, правено "в хола", записано през звукова карта (е не е за 30 лева, да кажем е за около 20 пъти повече), със софтуер, който е с GPL лиценз (леле, лоши хора, пускат си софтуера без пари) от хора, които грубо казано не познават и една нота, пък ти да ми кажеш дали е толкова лошо, макар и да не е с качеството на професионално студио (непрофесионалист не може да улови разликата, ама то нали музиката се прави за музикалните критици, не за хората :lol . Но се отказах, защото за теб не е важна музиката, а е важно ти да определяш кое е музика, кой може да си позволява да е музикант и кой може да й се наслаждава. Нямаше нужда да изписвам всичко това, всъщност самият факт, че за теб е важно да мразиш, т.е. да си хейтър, преди всичко, е показателен. Много здраве от мене и цялата ни банда, свободен си да започнеш да се пениш отново, ние няма да ти обръщаме повече внимание, за нас е важна музиката, в чистия й вид
фффф такива случаи винаги питам, как така Аватар, един от най-крадените, пиратствани, копирани и сваляни филми от торент сайтовете, успя да спечели за авторите си около 3 милиарда долара, плюс минус. Що на разни бездарници пиратите им виновни, а на талантливите автори, групи, произведения нищо не им пречи?
На думи всеки прави висококачествени записи на лаптопа. Като няма да даваш линк, какво се пениш. Може би защото хейтърите ще те разпънат на кръст или защото осъзнаваш, че зад думите ти няма никакво покритие?
Мразещия, надявам се, че името Паулу Коелю ти е известно, макар че съм уверен, че не си чел нищо негово и на теб името му ти звучи като име на бразилско ТКЗС. Цитирам го и много ми се иска да не коментираш неговите интелектуални и творчески възможности. В блога си той разказва как през 1999 г., когато за пръв път негова книга е била издадена в Русия с тираж 3000 броя заради недостиг на хартия, той случайно открива пиратско копие на "Алхимикът" и го публикува на уебсайта си. Година по-късно, след като кризата отминала, Куелю продава 10 000 броя от оригиналното издание. До 2002 г. той продава милиони копия в Русия. "Когато пътувах през Русия, се срещнах с няколко души, които ми казаха, че са открили моите книги благодарение на пиратското издание, което съм публикувал на сайта си. Днес на своята уебстраница давам линкове към мои книги, достъпни на peer-to-peer сайтове, а продажбите ми продължават да растат", разказва той. "Актът на пиратство може да служи като представяне на работата на един артист. Ако харесаш неговата или нейната идея, то тогава ще искаш да я имаш в дома си. Добрата идея няма нужда от защита. Останалото е или алчност, или невежество" Адрес на блога му, надявам се да четеш английски: http://paulocoelhoblog.com/2012/01/20/welcome-to-pirate-my-books/ Обърни внимание на изречението: "Pirates of the world, unite and pirate everything I’ve ever written!" Със сигурност не се познават лично с Kurt Hauenstein, но защо ли си мисля че разсъждават еднакво. Би ли могъл да дадеш някое друго "посредническо" обяснение на думите им, ако ние сме глупави да го разберем?
@ 83, не задължително лудия, Извинявай, но не разбрах, бъзикаш ли се или да?
Rodrigo, осъзнаваш ли, че с тези примери на творци, които насърчават пиратстването на техните произведения, ти всъщност се опитваш да представиш пиратството като нещо изконно 'добро' за всеки творец. Нещо, което, всеки музикант, автор и кинаджия би трябвало с охота да прегърне. По този начин абсолютно отричаш правото на тези хора да избират какво да става с техния труд. Ти им налагаш поведението не Коелю или Хауенщайн, защото според теб то е 'нормално', 'естествено', и 'по-добро за самите тях', и така рационализираш пиратстването, защото ти се иска то да е изконно морално. Но не е.
Много добре казано.
Деовин, не знам музикант ли си. Аз съм - донякъде, де - и като такъв мога да ти кажа, че първото, което един музикант иска, е да бъде слушан. Ако не вярваш на мен, потърси мнението на Дейв Грол, който казва същото. За повечето няма и значение как, всъщност, най-малкото защото ако те пиратстват много, в общия случай и продаваш много. За изключения не се сещам. Знам, корелацията не показва зависимост, но... Ей го, предстои четвърти концерт на групата Sabaton в България, като всеки път изявата е по-голяма - почнаха като подгряващи, после ко-хедлайнери и после единствени хедлайнери, и сега пак са единствени хедлайнери, но в по-голяма зала. Мога да ти кажа със стопроцентова сигурност, че те популярността си я натрупаха именно покрай пиратството. Без него щяха да си останат с подгряването на HammerFall преди три години и толкоз. Коелю обикновено се дава за пример за човек, увеличил продажбите си с помощта на пиратството. Нещо подобно преди време каза и Нийл Геймън.
Дракон, не съм музикант. Не виждам как това дали съм или не има някакво отношение към твърдението ми, което е, в пряк текст: не би трябвало някой да отнема на творците правото на избор какво да става с техните произведения. Това е. Ако дори по някакъв начин хипотетично докажеш, че за абсолютни всички музиканти по абсолютно всички земни кълбета е важно това и единствено да бъдат чути, това отново не оправдава изземането на правото им да се разпореждат с творбите си. Дай им изконното (според мен) право, пък после не ги мисли дали и как ще го използват.
Минах да видя до къде стигнаха нещата, но един нов "съюз" ни обещава прекалено много миризми и аз се отеглям! Чудя се само, при толкова голяма популация при прасетата, защо поскъпна свинското?
добре де, но целта на интелектуалния труд не може да са само парите. Целта на интелектуалеца, на твореца е да се чува гласът му, защото той или тя е човек, който има послание. Погледнете на всичко това от друга гледна точка - пиратството е лесен начин на твореца да популяризира, да отправи посланието си. При това много често е единствен начин посланието му да стигне точно до тези, които са целта му - бедните и полуграмотните, полукултурните, точно тези които се нуждаят от помощта му. Тези, които не могат да платят за определен интелектуален продукт, но имат желание да се запознаят с него, е по-добре все пак да имат възможност да го прочетат, чуят или видят безплатно, отколкото да са напълно лишени от достъп. Нали в края на краищата това е целта на интелектуалния продукт - да ограмотява, образова и култивира. А хората, които могат да си го позволят, така или иначе ще го купят, а ако много го харесват, ще го купят във всичките му версии и носители.