Сив подлез и изкуствено осветление. Сред забързаните хора млада дама с китара (в ролята - Марияна Добрева от група "Силует") пее тъжна песен. Пред нея - отвореният калъф на музикалния инструмент, вътре левчета и стотинки. Тъжната песен събира тълпа от хора, в това число и майка (или леля) с дете. От множеството се откъсва мъж с вид на юпи, който - с лек срам, си взема малко пари от калъфа на китарата. Постепенно цялата публика се включва в обира, а хлапето събира накрая стотинките.
Това е клипът на новата кампания за защита на авторските и сродни права "За да има музика и утре". Паралелно други музиканти като Милена Славова и Орлин Павлов се появиха на серия от снимки в ролите на пилоти, чистачки, бизнесмени и готвачи, за да покажат, че "Да си музикант не е хоби".
Нека на първо време си спестим разсъжденията за това доколко адекватно е приравняването на наказуемо по смисъла на Наказателния кодекс действие със свалянето на музика от Интернет (т.е. това, което взаимстваният от американска кампания клип може би не нарочно внушава). За защитаващата интересите на изпълнителите и продуцентите организация ПРОФОН, кампанията "За да има музика и утре" е успешна.
Това не се дължи на дебата в следствие на провокативното видео, а на това, че инициативата "обединява за първи път артисти и музиканти от всички музикални жанрове, разпространява се във всички водещи радио- и ТВ медии (членове на АБРО), подкрепена е и на институционално ниво, в лицето на Министерството на културата и община София", както посочват от организацията, която си партнира със защитаващата текстописци, композитори и аранжори "Музикаутор".
Повечето кампании в защита на авторските права да са насочени към пиратството под формата на отделен потребител, свалящ филм или песен от Интернет. ПРОФОН обясняват това с факта, че "в една силно дигитализирана среда, в която връзката между създателя на музикално съдържание и потребителя е максимално скъсена, ролята на бизнеса избледнява и започва да се припокрива с тази на крайния потребител".
Въпреки това, даже в организацията са на мнение, че "пазарният избор и употребата на музика са суверенно право на потребителя. Той решава сам дали да сваля безплатно музика или да я купува, дали да я ползва с цел - лична употреба или да я разпространява нелегално". В този смисъл, те могат единствено да насърчават потребителите да си купуват оригинални носители с музика или друго съдържание. Човекът пред компютъра не им е длъжен с нищо.
Големият отсъстващ
Съвсем различно обаче е положението с големия отсъстващ в тъжния клип - българският бизнес. По закон всички медии, клубове, магазини, фризьорски салони, заведения и т.н., които използват музика за повишаване качеството на своите услуги и търговска среда, трябва да сключат договори с ПРОФОН и "Музикаутор" и да плащат годишна такса, според размера на обекта, местата в него или други негови характеристики.
Според управителя на заведение Петър Иванов, исканите от праводържателите пари са относително адекватни на условията у нас - за клуб с 200 седящи места на двете организации се плаща сума, възлизаща общо на не повече от 0,03% - 0,06% от оборота. Макар заради забраненото тютюнопушене на закрито сега приходите да са по-малки и Иванов да настоява за процентна ставка за авторски права, не може да се каже, че плащането за музика само по себе си задушава бизнеса.
Въпреки това, мнозина "забравят" да си платят. От ПРОФОН посочват, че макар да са успели да сключат споразумения с различни браншови организации, "пазарът на публично изпълнение крие огромен потенциал, от който по наши преценки сме разработили едва 10-15 %".
Същото впечатление има и Петър Иванов, който не е виждал стикерите на праводържателите на твърде много места извън собственото си заведение. За трите години, откакто то съществува, са му правени 30 проверки и нито една от тях не се е интересувала от това дали правата на музиката са уредени. Въпреки желанието си да бъдaт изрядни, фактът че толкова други не го правят, кара хората като Иванов да се чувстват "рекетирани". Според него, ПРОФОН и "Музикаутор" „стоят и чакат доброволно всички да дойдат, а няма орган, който да контролира това събиране".
От ПРОФОН имат свое обяснение за ниската събираемост, даже в сравнение със съседна Сърбия. На първо място, тепърва се създава базата данни с обектите, които следва да плащат за използваната музика, а има и такива, които още не са в обхвата на съответното законодателство. Освен това, правоносителите се оплакват от "абсурдната категоризация", която позволява нощни заведения да се регистрират като кафенета или други обекти с цел да плащат по-малко. От организацията хвърлят вината на корумпираните общини, но и не предлагат какво да се направи, за да започне бизнесът да си плаща не по изключение.
"Организациите винаги парадират, че нищо не изкарват за себе си и работят за музикантите. Аз искам бизнесът да изкарва пари и да си плаща правата. Съответно да има музикален бизнес и искам в ПРОФОН и "Музикаутор" да работят едни хора, които да вземат хубави заплати, но и да събират всички пари", категоричен е Петър Иванов.
Другата страна на медала
Той е не само управител на относително голяма заведение, но и китарист на рок групата Saltriver. Така той е страна и по обратния процес - изплащането на отчисления от праводържателите към музикантите.
Механизмът, по който плащат ПРОФОН и "Музикаутор" е следният: медиите им изпращат редовни отчети за музиката, която са пускали в ефир. Организациите обработват информацията и съобразно ротациите разпределят на всеки изпълнител или група полагащият им се процент от събраните от всички обекти пари. Това би трябвало да е една сигурна сума за артистите в сегашния период на все по-слаби продажби.
За съжаление, приходите от авторски права са твърде скромни. Ако за някого може и да изглежда резонно самоопределящата се като ъндърграунд група Saltriver да "заработи" в относително силна година 9 лева, то надали може да се каже същото за по-разпознаваемо име като "Остава".
Нейният китарист Георги Георгиев посочва, че без групата осезаемо да е напуснала ефира, през последните години паричните отчисления намаляват. "Не смятам, че парите засега отговарят на постигнатото и популярността на групата. Мисля че в страна като Унгария щях да живея нормално добре само от музика. Сега трябва да работя за някой друг, ако искам да си го позволя... и в откраднатото време да мисля за музика", заявява той. Според него, разликата с другите държави е в това, че на Запад се действа безкомпромисно и никой не си помисля да ощетява творците.
За двамата музиканти проблемът с малките отчисления се корени в подаваните от медиите плейлисти. Saltriver се сблъскали "челно" с проблема преди години, когато преговаряли с чуждестранен продуцент. Поискали от "Музикаутор" отчет за една от годините, в които имали добри ротации, но това се оказало изключително трудна задача без реален резултат. Според Петър от Saltriver, липсва достатъчен контрол над медиите и при това положение те нямат никакъв стимул да вършат своята работа съвестно. Той и Георги от "Остава" смятат, че въвеждането на автоматизиран софтуер за разпознаване на песните може и да е скъпа инвестиция, но ще промени ситуацията коренно.
Според ПРОФОН, контролът над информацията от медиите вече е на достатъчно високо равнище, като заради това и организацията е сключила договор с агенция за паралелен мониторинг на ефира.
Милиони, но не за нас
Въпреки проблемите със събираемостта и статистическата информация, праводържателите всяка година разпределят по няколко милиона лева на текстописци, композитори, аранжори и изпълнители или техни представители. За съжаление, тук има една много важна бележка под линия - около и над 80% от събраните от ПРОФОН и "Музикаутор" пари отиват при чуждестранни изпълнители, защото те просто се въртят повече в ефира.
Един от начините това да се промени е въвеждането по законов път на квота за излъчване на български изпълнители по радиостанциите и телевизиите, както е в някои европейски държави като Франция. За ПРОФОН "това е мярка за запазване и промотиране на националната музика и култура с цел гарантиране разнообразието и богатството на генофонда на европейската музикална култура". Според музиканта и управител на заведение Петър Иванов, подобно решение би създало по-конкурентна среда у нас и би задвижило музикалния бизнес.
Тези законодателни промени теоретично биха довели до по-големи отчисления за българските изпълнители, особено ако и събираемостта от бизнеса се повиши. На този етап, обаче, квотата за родни изпълнители е някъде в неясното бъдеще.
Музиката като промо материал
Така, освен все по-трудно продаващите се дискове, за музикантите остават малко източници на приходи. Един от най-големите са живите участия. В тяхно име доста групи даже и у нас "подаряват" музиката си, за да стигне до възможно най-много хора.
ПРОФОН смятат, че "ако бизнесът се развива според пазарните правила, българските изпълнители няма да зависят до такава степен от участия на живо". Освен това, от организацията посочват, че във времена на криза доходите от права са особено важни за тези от творците, които вече са в напреднала възраст.
„Не искам да печеля от авторски права, искам да печеля от това, че хората ни канят по клубовете. Искам да се създаде една нормална бизнес атмосфера по отношение на музиката в България", посочва Петър от Saltriver. Групата е предоставила за свободно сваляне песните си с идеята, че ако някой хареса музиката им, ще отиде да ги види на живо.
"Хубаво е да сваляш за информация и, ако станеш фен, да купуваш. Radiohead го казаха: "Това е албумът ни, дайте колкото смятате, че струва! Може би това е бъдещето", допълва Георги от "Остава".
Музикантите не са особено очаровани от клипа с момичето, китарата и тъжнотията. "Тези кампании са супер необходими, трябва да се покаже на хората, че това е голям проблем и ако продължава така, утре няма да има кой да прави концерти и записи, няма да има съвременна българска музика", посочва Георги, но и допълва, че "За да има музика и утре" не му изглежда позитивна, модерна и истинска. "Прилича ми на тия надписи едно време по стените: "А ти предаде ли зърното навреме?", посочва той.
На подобно мнение е и Петър от Saltriver: "С тези кампании се втълпява, че всеки човек е престъпник, така излиза, че сме 7 млн. престъпници". Неговият колега от "Остава" изказва и предположението, че с насочването на цялото внимание към свалянето на музика за лична употреба се отклонява дебатът в обществото от по-големите проблеми на сцената, сред които е и отношението на медиите към българските изпълнители.
Вместо епилог
Както вече посочихме, "За да има музика и утре" вероятно е успешна кампания - обединила е музиканти от различни жанрове, тъжният клип върви по голяма част от медиите, а държавата официално е декларирала своята подкрепа. Всички са "за"... на думи. Междувременно клубове с лиценз за кафенета правят десетки хиляди левове оборот със свалена музика всяка вечер, а по радиото се въртят 15-ина вносни хита.
Докато безсърдечната тълпа обира клетата музикантка, тези, които по закон са задължени да хвърлят поне жълти стотинки към БГ сцената, си правят оглушки. И няма изгледи скоро някой да промени това.
Бях написал нещо дълго и интелигентно, но заради малоумния сайт се затри някъде. Сори. Сега ще го давам по-накратко. Деовин, ако един музикант няма за цел на първо място да бъде слушан, какъв музикант е? Именно заради дивата комерсиализация не бих платил и една стотинка за продукт на група като Kiss, да речем. Група посредствени до некадърни инструменталисти, които пускат полусготвени посредственяшки тъпотии вместо албуми, както и купища продукти, които нямат нищо общо с музиката - телевизори, ковчези и така нататък. Същевременно Джийн Симънс, дето годишно прави милиони, квичи срещу пиратството. Ами... Няма да го купувам тогава. Не го и пиратствам, де. `щото аз без Kiss мога да живея, обаче те без тия като мен - не. Понеже именно тия като мен са тези, които в държава като нашата ще съставляват деветдесет и отгоре процента от публиката им на концерт. От друга страна, творците никога не са имали свободата да правят каквото си искат с творчеството си. Един музикант си дава музиката на лейбъла и от там нататък лейбълът решава какво да я прави и прибира парите. Едно време друг шанс музикантът да стигне до публиката буквално е нямало. Сега поне интернет - и пиратстването в частност - дава на изпълнителите повече свобода в това отношение. Виждал съм български музиканти, които сами качват музиката си по тракерите, за да ги използват. Благодарение на пиратството научих за доста групи, които с удоволствие бих подкрепил финансово. Вече дадох пример за една такава, на която пиратството помогна, и то доста видимо. А има и други.
>Деовин, ако един музикант няма за цел на първо място да бъде слушан, какъв музикант е? Никъде не съм казал, че не би трябвало да има тази цел на първо място. За целите на моя аргумент няма абсолютно никакво значение какво е важно за един музикант. Единственото, което (за трети път) казвам, е, че е редно на музиканта да му се даде право да избере какво да прави със собствената си музика. А дали той ще избере да я пусне свободно в нета, да я сложи в iTunes за по $1 за песен, или да иска по $1000 за CD - това е негов личен избор и не би трябвало да му се налага от други хора под претекст, че един от тези избори бил по-добър за него.
Кога точно музикантът - освен тези с достатъчно пари да се наложат сами на пазара - е имал избор какво да прави с музиката си? Извади пиратството от уравнението и това е точно никога, особено по времето, когато интернет-пиратство нямаше, а записът на албум беше наистина скъпо нещо. Или който и да е творец, всъщност. Иначе нека си е техен избор, де, нищо против - в крайна сметка сам избираш да стигнеш ли до хората или не. Само дето ако избереш второто, от музика няма да печелиш. Няма и да те пиратстват, естествено, но каква ти е файдата?
>Кога точно музикантът е имал избор какво да прави с музиката си? Това трябва да е аргумент, че не е нужно да им даваме право на избор ли? Защото се сещам за правото на негрите и жените да гласуват - до средата на миналия век са го нямали. Щом статуквото е било такова, не е ли било редно да го оставят както си е? >Само дето ако избереш второто, от музика няма да печелиш Какви са следствията от един избор спрямо друг е напълно нематериално за това дали е редно творецът да има право на този избор. За мен е обидно за личното достойнство на хората на изкуството да им налагаме определен модел на поведение, особено пък когато е толкова очевидно в полза на другите - потребителите на творчеството им. Независимо дали е във вреда на самите творци ли не. Особено гнусни са опитите са рационализаране - "ама то така е по-добре за тях".
По отношение на музиката - или на изкуството като цяло - изборът никога не е бил и никога няма да бъде в ръцете на творците, а в ръцете на тези, които ги издават, и на тези, които ги консумират. Ако един музикант - или група - може изцяло със собствени средства да запише песен или албум, след това може сам да решава на кого да го даде. Само дето повечето музиканти изобщо не са така, да не говорим, че дори и след като го запишеш, трябва да го разпространяваш, което пък е още по-скъпо, а след това пък евентуалните ти фенове ще решат дали да те слушат и при какви условия да стане това. Т.е. изборът няма да е твой - или на хипотетичния музикант - а, в крайна сметка, на слушателите. И ако един музикант се опита да им го отнеме, ще сбърка жестоко. Приказките против пиратството и войната срещу Напстър от едно време донасят на Metallica много негативи, от които и до днес не могат да се отърсят. Срещу Джийн Симънс имаше организирани кампании заради изказванията му. Iced Earth порицаха публично лейбъла си, задето тръгна да съди феновете им за теглене на торенти. Трент Резнър се провикваше от сцената хората да му пиратстват музиката и лично разпространяваше линкове към торенти с нея. Дейв Грол вече беше споменат. Коелю и Геймън - също. Може да прибавим и Лучано Павароти в същия смисъл. И така нататък.
Проблемите са много, но най-важните са: нужда от ъпдейт на закона прилагане на закона нулева ефективност на организациите липса на контрол върху организациите липса на контрол върху отношенията между организациите и определените ползвателите / кой какво и на кого дава, като отчет/ прозрачност при отчет и разпределение на събраните такси и т.н. Но съвсем по селски тук най-вече се коментира правото на някой да се храни от това, което създава....нелепо е да се издават присъди. Това е работа на пазара, а неговата либерална аргументация /ценообразуване, начини на предлагане, стоки, активи и т.н./ създава правила за крайния потребител, който има избора да купува или не. Понеже всички в България са свикнали "без пари" така се стигна и до момента, в който всичко е без пари - и за самите потребители и за медии и за всеки ползвател. Да, но така не става и това е очевидно. А пускането на нещо за свободен даунлоуд е право на автора, а не на потребителя. Да не коментираме специфичните проблеми за всеки един бранш - музикален, филмов, книжен и т.н. Така че на всички "ценообрауватели" - стига сте мрънкали, кулутра има там, където има финансов просперитет. Бедността създава чалгия - и като музика и като менталност.....Това е схемата на статуквото, което сами сме си създали. Айде със здраве........