Свикнали сме да мислим, че музиката вече не я правят като едно време.
Беше се превърнало в обичай на всеки десет години да се случва музикална революция с ясно обособена нова вълна, но някъде от 2000-те насам подобна революция така и не се е състояла и масовият вкус по-скоро се лута неориентирано.
Всичко окончателно се разби на малки стилове и подстилове, а за поп музиката остана да възпроизвежда собствените си модели с все по-подчертан триумф на формата над съдържанието.
Напоследък обаче имаме поводи за оптимизъм. Най-сетне вече можем да кажем, че по върховете на класациите отново може да се чуе хубава авторска музика - такава, която не просто се набива в главите ни, но и докосва сърцата.
Очовечаване
Твърде невероятно ли звучи? Хайде тогава да хвърлим едно око към примерите.
Random Access Memories на Daft Punk (албумът на годината на наградите „Грами") се запомни предимно с хита Get Lucky, но в него има и далеч по-стойностни неща.
Като например песента Touch: балада за един робот, придобил човешка сетивност. Парчето е добра илюстрация на това, че самата електронна музика може да притежава душа.
Което далеч не само Daft Punk успяват да докажат - един от най-популярните диджеи Авичи извади хит като Wake Me Up. Трудно ще повярвате, че това е той, щом чуете началните акустични ритми, но и прочутите му бийтове се появяват не след дълго, заедно с вдъхновяващия основен мотив.
Британският електронен квартет Rudimental пък прибави към тенденцията Waiting All Night, която се превърна в най-пусканата песен в българския ТВ и радио ефир.
За мнозина електронната вълна все още символизира бездушието на музиката в 21-ви век, но противно на очакванията тя все повече се очовечава, заради което вади и все повече хитове номер 1 в класациите.
Като част от същата тенденция една уникална инди звезда - Лана Дел Рей, нахлу мощно в денс радиата благодарение на Summertime Sadness ремикса на Седрик Жерве.
Поп музиката може да бъде оригинална
А на фона на до болка известни поп диви като Бионсе, Кейти Пери и Лейди Гага, на сцената все повече се утвърждава 17-годишната Лорд - младата поп звезда от Нова Зеландия, която не спира да доказва с музика и поведение, че е освежаващо различна.
Дебютният й албум Pure Heroine и хитът й Royals са нещо, от което поп музиката имаше нужда - зашеметяващият й успех със сигурност ще вдъхнови мнозина други, готови да чуят или създадат нещо оригинално в жанра.
Същото се отнася и за чернокожата Джанел Моне, смесваща рок, соул, фънк, кабаре, хип-хоп, джаз и класически мотиви в денс музиката си, а едновременно разказва и научнофантастичната история за пришълката Синди, андроид от 2719 г.
Като разгръща една отдавнашна традиция в афроамериканската музика, Моне ни напомня колко смела може да бъде музиката всъщност - факт, който лесно можем да забравим, гледайки отдавна утвърдените поп знаменитости.
За слушатели с малко по-изтънчен вкус не спират да творят групи като Arcade Fire, които все още попадат в инди категорията, но популярността им е направо зашеметяваща.
Пореден албум издадоха и модерните символи на брит рока Arctic Monkeys. Те постоянно развиват звученето си и не отпускат хватката, успяха да пробият и на американския пазар.
Същевременно отдавна доказали се банди като Queens of the Stone Age, Pearl Jam и Black Sabbath извадиха свеж авторски материал, с който си спечелиха съвсем нови фенове и ентусиазираха старите.
А модерният рок откри и непознати до момента групи като Bastille и Imagine Dragons. Е, те едва ли могат да се мерят с рока от едно време, но и светът вече не е същият, за добро или зло.
Бъдещето е в миналото
Не би било точно да кажем, че отново има какво да слушаме, защото всъщност винаги е имало - в различните жанрове не са преставали да се появяват качествени неща, макар обикновено да не са стигали до световния връх.
Но можем да бъдем щастливи, че пренаситената от нова и стара музика публика все по-често издига нагоре качествени песни и изпълнители - които по този начин получават възможността да продължат уверено с творчеството си.
Все пак мнозина биха изтъкнали, че и най-доброто днес не може да ги развълнува колкото качествената стара музика. Но за тях съвсем близкото бъдеще ще донесе завръщания на The Who, Фил Колинс и U2, както и нов материал от Queen и Led Zeppelin (те са само малка част от величията, които отново ще стъпят на голямата сцена).
Да не забравяме, че също блестяща изпълнителка на върха на поп жанра като Адел си взе тотална почивка през 2013 г. и очакваме и нейната добавена стойност през 2014-а. Тъй че дори и да е насочено към миналото, бъдещето изглежда светло.
