"А аз си мислех, че MTV отдавна е умряло, не знам какво сте се размъчили всички..."
Това ми пише снощи познат по повод новината от деня: Paramount Global обяви, че от 31 декември тази година окончателно прекратява излъчването на всички музикални канали под бранда MTV, включително MTV Music, MTV 80s, MTV 90s, Club MTV и MTV Live в Европа, Австралия, Бразилия и други региони.
Наистина, нека бъдем честни пред себе си, кой от нас, опечалените, продължаваше да гледа MTV? Но нека бъдем честни и за друго - кой от нас не порасна с канала на ръба на хилядолетията, на предела между аналоговия и цифровия свят?
Именно към този цифров свят и все по-пъстрото му, все по-кратко, все по-тенденциозно шокиращо съдържание MTV опита да се адаптира и мисля, че точно с това сгреши.
Постепенната замяна на музиката с риалити и шоу програми превърна съществуването на телевизията в хрониката на една предизвестена смърт. Когато съдържанието се трансформира в контент, би било хубаво някой да оставаше и на страната на съдържанието. Но... за умрелите или добро, или нищо (освен истината).
В живота на човека, роден преди 2000 г., MTV имаше поне две главни роли - една социална и една изцяло лична.
В обществен план това е каналът, който превърна алтернативната музика в мейнстрийм, контракултурата в попкултура, и без който тя бавно и постепенно се завърна в по-маргиналната си роля.
Светът на Nirvana и Pearl Jam, на Red Hot Chilli Peppers, на Pulp, Blur, Placebo, Linkin Park, Massive Attack, Depeche Mode, на Bjork, на Robbie Williams, на Eminem, излезе от гардероба до голяма степен благодарение на MTV и вече бавно и постепенно се завръща обратно там, но зад вратите на този гардероб вече няма Нарния. Има стрийминг платформи за музика и видео - препълнени шведски маси, откъдето често ставаш и си заминаваш преситен и все пак все гладен.
MTV написа история и стана архитект на същата промяна, с която в крайна сметка се самоизяде.
Скандалът на Фреди Меркюри с предаването Top of the Pops по BBC, когато Queen разбират, че ще бъдат принудени да изпълняват на плейбек Killer Queen и останалите си хитове, след като дотогава винаги са пели на живо, създава жанра на музикалното видео, върху който след това стъпва MTV.
Кинаджийското видео към песента Thriller на Майкъл Джексън, чийто финал държеше будни поколения деца и техните чудовища под леглото.
Смазващият Unplugged концерт на Nirvana, след който Кърт Кобейн страда и плаче, че според него се е издънил пред целия свят, а целият свят продължава да купува концерта на плоча десетилетия след смъртта на музиканта.
Страстните целувки между Мадона, Бритни Спиърс и Кристина Агилера на един MTV концерт, с които уж символично трябваше да се сложи край на режисираните също така от MTV вражди между изпълнителките.
Все мигове, които помним с любов, но и знаци, че около сърцевината на музиката ще се натрупат пластове от перформативност, визуализация, сензация и маркетинг на чужда болка, които един ден - и този ден дойде - ще сведат всичко това чисто и просто до шоу.
И като казах "шоу", MTV опита да си проправи път като пионер и в чистото шоу. Около началото на новия век с натискането на копчето на дистанционното си никога не можеше да имаш сигурност музика ли ще те посрещне, или писъците на тълпи от тийнейджърки в TRL, ежедневието на семейство Озбърн в едноименното риалити, Jackass щуротиите на Бам Марджера.
Впрочем, през 2020 г. Марджера бе злополучно уволнен от MTV поради продължаваща злоупотреба с наркотици. А едва месеци преди телевизията да оповести финала си, Ози Озбърн си отиде дни след концерта си в Бирмингам - може би най-поетичното сбогуване в историята на музиката.
Междувременно и самите шоу програми на MTV бяха сменили нивото в посока, по-подходяща за канал тип TLC, започвайки със 16 and Pregnant и продължавайки твърде нататък.
Убедена съм, че никой от нас не разбра със сигурност точно в кой момент MTV прекрачи границата между иновация и ширпотреба и с това изгуби пътя си. Съмнявам се и самите създатели на канала да си дават сметка за това.
Знам само, че вече отдавна не го гледахме и не само цифровизацията беше причината. Знам и че го обичахме - заради историята си, заради порастването си, заради това просто да е там, заради строго личната роля, която споменах по-горе. Тъй както се обича стар приятел, когото си спрял да харесваш поради разминаване в живота и ценностите, но само той има в паметта си архива на една твоя стара версия, която също вече не съществува в реалността, само в тази споделена памет.
Лично за мен MTV бяха гигантските сини очи на Брайън Молко, точно преди той да скочи от една висока корпоративна сграда във видеото към парчето Pure Мorning, докато още не разбирам нито какво се има предвид под "a friend who bleeds is better", нито дали вокалът на Placebo е момче или момиче.
MTV беше и първият път, когато попаднах на песен на Blur, разочаровах се, че това не са Blue и после осъзнах коя е по-добрата банда, нищо че си падах по поне двама от Blue.
Беше най-вече усещането за ексклузивност, споделена с хиляди непознати деца по света, докато чакам с трепет любима песен, вместо да я превъртя шейсет пъти за едно денонощие, а на следващото вече да не я помня.
MTV беше Кърт Кобейн, а не светът, в който действително вече се будим сутрин, а дори и се раждаме със заявката "here we are now, entertain us". Той не ни го завеща, той ни предупреждаваше за него.
И ако днес ни липсва нещо и сме станали от сън малко по-празни, то не е MTV per se, а илюзорното усещане, че докато канала го има, може да се приберем в онзи свят - на домашните яхнии и вестниците, на уокмените и пощенските марки.
Светът, в който още имаме и баби, и възможности за едно друго бъдеще. Само с едно натискане на копчето на телевизора, нищо че него изхвърлихме още през 2013-а, както ни бяха повелили RHCP.
Един ден, който може би не е толкова далече, колкото предполагаме, нашите по-млади колеги и нашите деца може би ще говорят по сходен начин за света на Facebook и Instagram, представяте ли си?
Аз - да. А дотогава сбогом. И благодаря за всичката музика.
