Един от най-големите въпроси пред всеки голям изпълнител е как да се справи с очакванията на феновете.
Доколко ще отговори на исканията на публиката, ако те не се припокриват със собствените му творчески цели?
Като погледнем историята на тежката музика, ще видим редица легендарни банди, които са успявали да постигнат завидния баланс - да държат фенската си маса екзалтирана, като същевременно се променят и развиват.
Други обаче имат поне по един албум, който жестоко е разочаровал, объркал или направо вбесил мнозина от най-верните им поддръжници.
Често тези албуми са съсипвани и от музикалните критици, и от широката публика.
Понякога е защото са твърде различни от всичко останало на бандата, защото в тях личат твърде смели творчески решения или просто защото са под стандартите, наложени от съответната група.
Такива албуми са си спечелили славата на най-мразените в историята на метъла и рока.
Трябва да подчертаем обаче, че невинаги омразата към тях е справедлива и понякога всъщност те предлагат качество, стига човек да подходи към тях непредубедено.
В други случаи обаче албумните провали напълно заслужават лошата си слава.
Кои са най-известните мразени албуми?
Веднага можем да се сетим за знакови примери от групи като Metallica, Guns N' Roses, Rolling Stones и Kiss. Но има и още.
Judas Priest - Turbo (1986)
В средата на 80-те Judas Priest вече са се доказали след близо десетилетие на изключително високо ниво.
Все някога обаче трябва да дойде и някакъв спад, а той настъпва след един от най-силните им албуми Defenders of the Faith (1984). Наследникът Turbo опитва да се впише в тенденциите на осемдесетарската поп музика и да предложи по-лековати и подходящи за радиата песни, с подчертани синтезатори и по-шлифовани аранжименти.
Безспорно откриващият сингъл Turbo Lover е хитов и обичан, но до днес повечето отдадени фенове на Роб Халфорд и компания ненавиждат албума и го считат за твърде захаросан и излишно жизнерадостен.
Rolling Stones - Dirty Work (1986)
Огромна и вечна група като Rolling Stones няма как да не мине и през спадове покрай многото си върхове.
Dirty Work се появява в една от най-ниските точки от съществуването на Stones, когато лидерите Мик Джагър и Кийт Ричардс не могат да се понасят и очевидно нямат желание да работят заедно. Изпълненията в Dirty Work подсказват и че двамата сякаш са загубили ентусиазъм за самата група, колкото и успешна да е тя.
"Да, този албум не беше особено добър. Беше окей... Усещането вътре в самата група също беше много лошо", признава по-късно Джагър.
Такива неща почти винаги си проличават в крайния продукт и този албум няма как да бъде обичан и почитан от феновете.
Но за щастие, оттогава Rolling Stones се възстановяват и сътворяват още много велика история заедно.
Kiss - Music from "The Elder" (1981)
По начало Kiss нямат славата на особено задълбочена група, но това не е съвсем справедливо. Някои от най-интересните им музикални търсения остават по-скоро неразбрани и забравени.
Един от смазващите им провали идва след успешния рейд през 70-те години, когато квартетът създава серия от същински химни на стадионния рок. Но изведнъж Kiss решават да направят концептуален албум на фентъзи тематика с оркестрови аранжименти и елементи на прогресив рок.
Това е гарнирано с объркана сюжетна линия за момче, обучавано от мистериозна, бореща се със злото групировка.
Продажбите на Music from "The Elder" са толкова ужасни и критиките са толкова унищожителни, че групата решава изобщо да не прави турне в подкрепа на албума.
Днес може да срещнете изданието в разнообразни списъци за най-слаби албуми на всички времена. Но въпреки това, амбициозната продукция има своите привърженици, които оценяват различната и неочаквана страна на Kiss.
Megadeth - Risk (1999)
Една от водещите траш метъл групи прави стъпка към по-достъпния и комерсиален хеви метъл с албума Cryptic Writings от 1997-а. Дейв Мъстейн и останалите получават някои критики, че се отдалечават от корените си, но все пак това не пречи на албума да е качествен и успешен.
Наследникът му Risk обаче преминава границата и отива твърде далеч в експериментите. Съветите на новия мениджър Бъд Прейджър не се отразяват добре на Megadeth, които се дистанцират прекалено от същността си в опит да пробият в алтърнатив рок радиостанциите.
В резултат създават някои нехарактерно сладникави песни и по-скоро разочароват старата аудитория, вместо да си спечелят нова.
Албумът е и последен с Megadeth за дългогодишния китарист Марти Фридман, който преди това свири в най-силните издания на бандата.
Metallica - St. Anger (2003)
Когато говорим за мразени албуми, St. Anger е може би първият, който идва в съзнанието. Омразата и подигравките към него са добили култов статут и са се превърнали в отдавнашна тема за шеги и закачки в метъл средите.
Истината е, че Metallica записва St. Anger в много труден период на вътрешни сътресения, показани в документалния филм Some Kind of Monster. Фронтменът Джеймс Хетфийлд се бори да преодолее алкохолизма си и е в обтегнати отношения с барабаниста Ларс Улрих, а бандата даже се е оказала без басист.
В този период Metallica сътворява албум с редица озадачаващи творчески решения - като умишлено суровата продукция на песните, липсата на китарни сола и отвратително звучащия соло барабан на Улрих. Текстовете и вокалните изпълнения на Хетфийлд са семпли и недоизпипани, а целият продукт сякаш е направен, за да разбие съвсем целенасочено всякакви предварителни очаквания.
Независимо дали на феновете това им харесва, групата поддържа мнението, че тогава е имала нужда да направи именно такъв албум - за да са пречисти и да продължи напред.
Guns N' Roses - Chinese Democracy (2008)
Този албум е куриозен по ред причини. Chinese Democracy е най-скъпият музикален албум на всички времена и се появява след над десетилетие хаотичен и парадоксален работен процес.
Цели 13 млн. долара отиват за продукцията в период, когато Guns N' Roses трудно могат да се нарекат група и се направляват от капризите на фронтмена Аксел Роуз. Аксел се бави с приключването на албума абсурдно дълго време, през което наема и уволнява множество музиканти и продуценти, а огромно количество материал е записано и после отхвърлено.
Когато най-после албумът излиза, част от песните отдавна вече са изтекли в интернет, други са свирени по концерти и едва три са съвсем непознати на фенската маса.
А след твърде дългото чакане, ентусиазмът около Chinese Democracy се е изпарил и днес албумът се помни все по негативни причини.
Linkin Park - One More Light (2017)
Linkin Park безспорно променят звученето си през годините от дебютния Hybrid Theory (2000) до шестия албум The Hunting Party (2014). Но промените не са възприемани като загуба на идентичността и предателство към първоначалните ценности.
Когато обаче One More Light се появява, чувството на разочарование преобладава.
Причината е, че Linkin Park възприемат твърде олекотено поп звучене, в разрив с алтърнатив рок и алтърнатив метъл основата, с която всички ги свързват. Музикалните критици се отнасят сурово към албума, а бандата се сблъсква с обвинения, че се е продала и е зазвучала твърде комерсиално.
Впоследствие One More Light започва да се разглежда в друг контекст, тъй като е последният с обичания фронтмен Честър Бенингтън. Той се самоубива само два месеца след излизането на албума и трагедията води до пауза в дейността на групата.
Едва през 2024-та Майк Шинода и компания отвориха нова страница със следващия албум From Zero и новата вокалистка Емили Армстронг.
