Когато на 23 юли 2011 г. откриват тялото на певицата Ейми Уайнхаус, светът е в шок. Музиката е загубила един от най-дълбоките си и искрени гласове, един от най-актуалните и чувствен текстописци за времето си.
Певицата обаче така и не успява да пребори демоните си и зависимостта си към алкохола, преселвайки се в онзи магически Клуб 27 заедно с още толкова много звезди на музиката като като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Кърт Кобейн.
Зависимостите ѝ не са тайна за никого. Пред смъртта си Ейми на няколко пъти влиза в клиники за лечение на зависимости и излиза с надеждата за чист живот, само за да се върне обратно към порока си.
Може би обаче именно тази склонност към саморазрушение я тласка към това да прави и толкова добра музика. Все пак не случайно едн от най-известните ѝ песни и до днес е Rehab - перфектното отражение на вътрешния свят на Уайнхаус. Когато парчето излиза през 2007 г. списание Time го обявява за песен на годината, постaвяйки го на първо място в класацията си за най-добрите песни на 2007-а.
Албумът ѝ Back to Black пък е номиниран в цели шест категории, като печели пет от тях - включително три от Големите четири: "Най-добър нов изпълнител", "Запис на годината" и "Песен на годината". Това е своеобразен рекорд за наградите, като Уайнхаус става първата жена, печелила толкова награди в една и съща нощ и първата британка с толкова много награди.
Именно от нея започна и тази вълна на британските певици, като самата Адел казва пред публика, че дължи кариерата си на Ейми Уайнхаус.
Но може би именно тази бързо придобита слава, примесена със собствените ѝ проблеми и бързо горящ талант я бутат към дъното. Огромният бум на наградите "Грами" докарва на певицата преди всичко повече медийно внимание, което се фокусира върху бурните ѝ отношения с половинката ѝ Блейк Фийлдър-Сивил, върху проблемите ѝ с алкохола, арестите ѝ и престоя ѝ в рехабилитация.
През последните няколко години от живота ѝ папараците не спират да я преследват в търсене на още скандали и още драма в личния ѝ живот, принуждавайки я да си извади ограничителна заповед срещу някои от по-агресивните фотографи.
Цялото това внимание е точно обратното на това, което Уайнхаус иска за себе си.
"Не пиша песни, защото искам гласът ми да бъде чут, защото искам да бъда известна или нещо подобно", казва тя в интервю за CNN от 2007 г. "Пиша песни за неща, с които имам проблеми и трябва да ги преодолея и да направя нещо добро от нещо лошо."
След себе си Ейми носи тежки емоции, по-тежки дори от собствения ѝ грим. Тя не се притеснява да връща ретрото на мода, да се заиграва със собствения си глас, отнасяйки слушащия далеч в собствения и симпатично упадъчен свят.
Днес си спомняме за тази бързо изгоряла британска певица с някои от любимите ни нейни песни.
Ако сме пропуснали някоя от вашите любими песни на Ейми Уайнхаус, пишете ни в коментарите.
