Откакто съществува, хип-хопът е форма на свободно изразяване и средство за протест на потиснатите и онеправданите хора. Някога това музикално направление е смятано за причудлив и странен придатък в музикалния мейнстрийм, а днес жанрът буквално е обсебил поп културата.
Определян е като най-влиятелното музикално направление на миналия век в САЩ. Хип-хопът наследява короната от рок-динозаврите с класически китари и ликвидира на хармоничните мелодии с пронизващи вокали, способни да чупят чаши. Неговата логика е съвсем различна, директна един вид.
Тъй като заема доминираща позиция, хип-хопът върви със своите клишета и стандартни образи. Най-вече на коравия чернокож изпълнител с цветист език, който кара лъскави коли, изглежда лошо и е заобиколен от разголени мадами.
Хип-хопът не е само това, напротив.
На хоризонта изплуват все повече изпълнители, които не се вписват в описаните по-горе граници. Нещо повече - те са провокативни, с различна сексуалност, с много грим, цветни трика и кожени палта, и биха накарали всяка поп дива да завижда. Тези изпълнители се отличават с еклектичен стил не само във външния си вид, но също и в творчеството си.
Оджей Морган, каквото е истинското име на Zebra Katz, е именно такъв - той смесва хип-хоп с електронни елементи, променя многократно темпото в своите парчета, а видеоклиповете му са вид артистична провокация. Известен е с хапливите си и саркастични текстове. В музикално отношение е експериментатор, повлиян от Нина Симон и Лорин Хил.
Big Freedia е куиър кралицата на хип-хопа. Темата за сексуалността и половете е силно застъпена при този представител на жанра, чието основно достойнство обаче е въздигането на баунс музиката от Ню Орлеанс в национален мащаб. „Има всякакви хора - хетеросексуални, хомосексуални, богати, бедни, черни, бели. Хората просто искат да излязат и да си раздрусат задника, да си изкарат добре", коментира Big Freedia в скорошно интервю.
Друг провокатор е Le1f или Халиф Диуф. Завършил балет и съвременен танц, той се изявява като солов артист в Ню Йорк, където рапира и прави пърформанси, за да провокира общоприетата любов между мъжа и жената. Наричат го „гей рапър", но макар да не отрича етика, който са му лепнати, той твърди, че е на първо място музикант. Наскоро дори издаде дебютен албум.
Азалия Банкс също е пришивана към т.нар. хомо-хоп, макар и при нея сексуалната да е пресилено изразена.
Нещо подобно чуваме и за Cakes da Killa, който се снима с пера, обувки на платформи и цветен грим, а в последния си проект разказва за собствената си любовна история.
Angel Haze, например, се определя като пансексуална. Освен музикант, тя е изявен активист срещу сексуалното насилие, религиозния фанатизъм и хранителните разстройства. Биографията има черна страница с изнасилвания, което до голяма степен определя творческите й позиции.
Frank Ocean попадна под светлините на прожекторите с първия си албум Nostalgia, Ultra, а след това призна в социалните мрежи как се е влюбил в мъж и в крайна сметка това е разбило сърцето му. Той получи подкрепа от големи имена в индустрията, като Jay Z и Beyonce, което беше ясен знак, че хип-хопът е започнал да се разчупва и да приема различията.
Brooke Candy също е доста интересна, определя се като „феминистко извънземно". Тя е бяла, бивша стриптизьорка, бивш стилист на Hustler и абсолютен хедонист.
