14 септември 1984, Radio City Music Hall, Ню Йорк
„Всички стояха безмълвни. Страхувах се, че когато музиката спре, ще настане мъртва тишина! Никой не предполагаше, че е способна да стигне толкова далеч!", развълнувано казва говорителят на Madonna, Liz Rosenberg. Минути по-рано, на сцената на първите MTV Video Music Awards, се бе родила икона... в дантелена булчинска рокля с катарама „Boy Toy", чиито първи и заветни думи „Like a Virgin" щяха да останат в музикалната история, която тя сама тепърва започваше да пише... заедно с MTV.
27 години по-късно...
28 август 2011, Nokia Theatre, Лос Анджелис
Kanye West ентусиазирано подскачаше около Jay Z и го налагаше приятелски по рамото. Колегата му не можеше да сдържи широката си усмивка, докато камерата внимателно следеше всяко негово движение.
Съпругата на Jay - Beyonce - току-що бе съобщила на целия свят, че двамата очакват дете.* Не, това не е пореден епизод на риалити шоуто „16 and Pregnant", не и онази вечер. Онази вечер каналът дължеше на зрителите си твърде много музика, защото 27 години по-късно Madonna продължаваше да твори, но вече не по MTV.
Това, което рекордните 12 милиона зрители видяха в неделната вечер, обаче бе историята на жени в ролята на мъже, водещи, които всъщност не са водещи, Justin Bieber и неговата змия, бъдещото най-богато бебе на света и леопардовите гащи на Lil Wayne, за които часове по-късно бе създаден специален профил в социалната мрежа Twitter.
И някак изведнъж всичко приключи точно навреме за следващия епизод на новото реалити „I Just Want My Pants Back".
Явно думите на Bob Dylan (или на онзи, който ги е казал преди него), че не можеш да вярваш на някого, който е навършил 30, са болезнена истина в случая на MTV. А и защо да вярваме в нещо, което вече го няма? Това беше краят, а в края винаги се сещаш за началото...
John Lack**: "Ladies and gentlemen, rock'n'roll!"
Датата е 1 август 1981 година, а „предсказанието" на The Buggles няма как да бъде по-точно: Video Killed The Radio Star. В полунощ, минути след финалните акорди на първата песен, завъртяна в ефира на музикалната телевизия, MTV променя завинаги музикалната култура и разтърсва индустрията из основи, за да докаже, че Billy Idol не лъже, като казва „Too much is never enough!" в онази фамозна „I Want My MTV!" реклама от 80-те. Пригласят му и великите David Bowie, Boy George и Cyndi Lauper. И колко са прави, по дяволите!
Следващите 25 години доказват, че едно денонощие е крайно недостатъчно за всичко онова, което се предлага на тепсия. Благодарение на MTV новото музикално поколение на 80-те открива Eurythmics, Prince, Duran Duran, Van Halen, Bon Jovy, Def Leppard и The Police.
Учи се от David Bowie, Dire Straits, R.E.M, Billy Joel, Depeche Mode, Aerosmith и Paul McCartney.
Загърбва предразсъдъци с Tina Turner, Donna Summer, Whitney Houston, Michael и Janet Jackson.
Прекрачва дотогава немислими бариери с Madonna, The Rolling Stones и Led Zeppelin, обича с Phil Collins, Sting и Rod Stewart, танцува с Paula Abdul.
И се самовъзпитава с концерти като Live Aid.
"MTV is here!" скандират 90-те
Посланието е почти толкова силно и убедително, колкото е и това на „Smells Like Teen Spirit". MTV е тук... и там... и навсякъде, за да може да отрази гръндж вълната, водена от Nirvana - гласът на поколението „Х", Pearl Jam и Nine Inch Nails, да убеди, че „нищо друго няма значение", освен рока на Metallica, Guns'n'Roses и Van Halen и да осигури летящ старт за алтърнатив вълната начело с Radiohead, Red Hot Chily Peppers, Rage Against the Machine и Skunk Anansie.
Междувременно музикалният канал запознава по-кроткия и романтичен „дух" с бъдещите икони в поп и ритъм енд блуус културата - Michael Jackson, Madonna, Mariah Carey, Babyface, Erykah Badu, Aaliyah, Boys II Men, New Kids On The Block, Backstreet Boys, 'N Sync, Spice Girls, Britney Spears, Christina Aguilera и Beyonce (да, осъзнавам, че е кощунство да слагам Erykah Badu и Britney Spears в едно изречение!), а „уличната музика" на New York, и по-точно The Bronks, вече има своите нови кумири в лицата на Tupac, Wu Tang Clan, Notorious B.I.G., D-r Dre, Jay Z, а малко по-късно към тях се присъединява и Eminem.
MTV беше тук и не даваше признаци, че ще си тръгва
В началото на новия век вече познавахме предпочитаните режисьори в Hollywood. "Making of" ни научи как се снимат клипове, Wade Robson - как се правят хореографии, а „The Diary of..." ни светна, че „you think you know, but you have no idea!"
Всеки ден в 18 часа бай Carson Daly ни поднасяше на живо любимите ни музиканти и актьори, като собственоръчно помагаше на групи като Lipm Bizkit, Good Charlotte, Korn и Maroon 5 да оглавят музикалните класации. След това идваше кака Kat Deeley и ни споделяше вежливо и усмихнато кои са най-гледаните песни в ефира на MTV. Редуваха се шоута и музикални новини на всеки кръгъл час, а уикендите се посвещаваха изцяло на най-значимите и обичани артисти.
Само пет години по-късно, обаче вече няма и бегла следа от онази телевизия, която през 1992 попита Бил Клинтън (по онова време кандидат за президент на САЩ): „Боксерки или слипове?", а отговорът му: „Обикновено слипове" спечели солиден брой гласове в негова полза и в ущърб на опонента му Буш, който отказа да отговаря на въпроси на музикалната телевизия. Клинтън спечели изборите.
Уви, това MTV не само си тръгна, но и направи за смях думите на John Lack и Bily Idol.
Reality Killed the Video Star, защото YouTube Killed MTV
„Живеем в различна ера. Днешните зрители не са свикнали да чакат, за да видят музикален клип по телевизията, защото го гледат директно в интернет. Не е учудващо, че хората, които са израснали с MTV негодуват, но за съжаление те вече не са публиката, към която се стремим" - Stephen Friedman, президент на MTV.
Възможно ли е този на пръв поглед предателски и неблагодарен аргумент да заглуши разочарованието на МТВ възпитаниците от 90-те? Не. Но посява съмнение. Дали пък наистина не сме ние тези, които положихме началото на края? Не сме ли ние тези, които прекалено лесно свикнахме на удобствата, които ни поднесе интернет? Friedman е прав, че вече не живеем в онова време, когато тийнейджърите са бягали от час, за да не изпуснат премиерата на революционния 15-минутен клип на "Thriller".
Днес чакането не е рекламен трик, а чиста загуба на време - както за нас, така и за самите изпълнители. А това не е предателство! Още по-малко е разочарование, защото именно краят на тази ера проправи пътя към следващата - тази, в която всичко е на един „клик" разстояние - 24 часа, 7 дни в седмицата.
MTV вече не е тук... не защото ние не искаме да бъде, а защото нямаме нуждата от това. Но въпреки всичко, винаги ще жадуваме за онези редки вечери, в които музикалният канал доказва, че „все още му пука за музиката", а ние - че все още ни пука за него.
Защото някъде там, между целия бутафорен цирк и кичозни фойерверки, се промъква „Someone Like You"***, залата отново е безмълвна и тъмна, а на сцената има само един лъч светлина, едно пиано и една звезда. Почти както през онази далечна 1984-а. А това не може да се опише с един туийт...
Затова... благодаря, MTV!
* С цялото ми уважение, честито!
** По онова време е изпълнителен вице-президент на Warner-Amex Satellite Entertainment
*** Хит на британската изпълнителка Адел, който тя изпълнява на дебюта си на MTV Video Music Awards 2011.
