Когато за първи път започнах да се интересувам от денс музика, се гмурнах в света на електро и прогресив хауса, но като цяло рядко се отклонявах от транса. В един момент светът започна да говори за 24-годишния тогава DJ Hardwell, а в представите ми за добра музика съществуваха само Armin Van Buren и Above & Beyond.
Виждах холандеца за броени минути на различни музикални фестивали, докато бързо прескачах от една сцена на друга, за да снимам абсолютно всички артисти. Когато той стана #1 DJ в света, буквално побеснях.
Как е възможно някакъв хлапак да засенчи легенда като Armin? Умът ми не го побираше.
Постепенно разширих кръгозора си и започнах да слушам много други стилове, освен транс, в това число дъбстеп, дийп хаус, техно и дори електро техно. Въпреки че се запалих сериозно по датски изпълнители като Dannic, Hardwell така и не влезе в списъка на моите фаворити.
През октомври DJ Mag обяви, че Hardwell продължава да държи първата позиция. Точно тогава турнето "I am Hardwell" вървеше към финал - със заключително шоу в Madison Square Garden, където бях слушал единствено ABGT 100. И така реших, че трябва най-накрая да разбера защо е целият този шум.
Казах си, че дори и младокът да не ми допадне, поне ще заснема добри кадри.
Събота сутринта се будя с ужасно главоболие, а ме чакат няколко часа работа и пътуване до Ню Йорк. Мислено убеждавах себе си, че не си заслужава усилието, но знаех, че ще съжалявам, ако не отида. До 18:30 вече бях пред Madison Square Garden, където Live Nation щедро ми връчиха не един, а цели два билета. Всички мои приятели бяха заети, затова дадох билета на първия срещнат непознат. През цялото време тайно се надявах доброто ми настроение да се задържи и през нощта.
Усещането да се завърна в Madison Square Garden беше уникално. Много малко денс артисти са имали възможността да пускат музика там - и ето че Hardwell скоро щеше да се нареди до елита, представляван от Swedish House Mafia, Armin van Buuren, Bassnectar, Above & Beyond. Независимо от отношението ми към творчеството на Hardwell, уважавах факта, че на крехката възраст от 26 години, той вече беше постигнал нещо, което други са мечтали цял живот.
Dannic откри вечерта с едночасов сет от 20:00-21:00, като през цялото време продължаваха да прииждат хора .. докато Madison Square Garden не се напълни.
Както и очаквах, началото беше грандиозно - нещо като Tomorroworld, ABGT и ASOT в едно. Огромните видеостени светнаха и публиката беше засипана от конфети. Добре, казах си аз, това ще задържи вниманието ми за няколко минути. През първия един час Hardwell пускаше най-популярните фестивални парчета, в това число ремикс на "Clarity" на Zedd, както и най-новия му трак "Arcadia" и новото музикално ID, което публиката определено прие добре.
Това, което не очаквах да чуя беше неговата версия на "Love Comes Again" на Tiesto & BT, както и „Strobe" на Deadmau5.
Вторият час ме спечели напълно - вероятно разбирате защо държа да слушам удължените сетове на любимите си изпълнители. Вместо 3 часа енергичен сет, Hardwell превключваше плавно и пускаше ремикси на "Cowbell" на Bart B More и "Latch" на Disclosure. Като човек, който слуша различни музикални жанрове, оценявам умението на онези DJ-и, които успяват да излязат от собствената си кутия и да изненадат публиката с нещо, което не задължително отговаря на техния стил.
Смятам, че така истинските фенове могат да се докоснат до нещо ново, а останалите (като мен) биха се почувствали по-комфортно, в свои води. Hardwell дори показа завидни скреч техники, което също беше впечатляващо.
Настъпи и финалният час - последен не само за въпросното шоу, но и за цялото турне „I Am Hardwell" за Северна Америка. Hardwell възобнови първоначалното темпо, а феновете пяха с цяло гърло песни като "Heroes" на Alesso и "Summertime Sadness" на Cedric Gervais. Ако се бях подготвил по-добре, щях да знам, че Hardwell си партнира с W&W и Fat Man Scoop.
Но не бях, и когато чух Fat Man Scoop, който ни прикани да вдигнем ръце високо горе, изпаднах в екстаз. Светлините угаснаха, сценичен пушек погълна публиката и милион конфети заваляха. Тогава погледнах часовника си и видях, че е едва полунощ. Тялото ме болеше от цялото подскачане и непрестанно движение (да не забравяме, че освен всичко, снимах през цялото време) - оказа се, че за последните 4 часа не съм се спрял дори за миг.
Със сетни сили се добрах до вкъщи, безмълвен и да си призная - потресен от това, че изпитах такова удоволствие от шоу на Hardwell.
Питате ме дали, когато се прибрах, свалих целия каталог?
Не, но го прослушах в SoundCloud, докато пътувах на път за вкъщи. И дори и да не съм #1 фен на Hardwell, най-накрая разбрах защо именно той е #1 DJ в света. Шоуто напълни Madison Square Garden, a Hardwell не спря да се усмихва, да се забавлява искрено и да пее задно с превъзбудените фенове.
Три часа бяха достатъчни, за да разбера, че Hardwell обръща внимание на най-малките детайли, като не пропусна да благодари на всеки, помогнал на турнето да се осъществи и шоуто да става все по-добро и по-добро.
Най-вероятно скоро пътищата ни няма да се пресекат, но ако това се случи, обещавам - няма да бягам. А кой знае, сигурно следващия път ще знам текста на някое парче.
