Музикалната индустрия изобилства от екстравагантни изпълнители, готови на някоя особено крайна постъпка на сцена, независимо в какъв жанр се изявяват.
Част от тях преминават всякакви граници в името на това да се отличат от всички останали и да осигурят незабравимо изживяване на феновете си.
Но дори маниаци от метъл или пънк сцената, готови да се самонараняват пред публика или направо да се бият с тълпата, не са способни да се сравняват с японците от Hanatarash.
Тази група, попадаща в жанра на т. нар. "нойз" музика, неслучайно е определяна за най-опасната и радикална музикална банда - а за ексцесиите на нейните концерти се носят легенди.
Какво толкова отличава Hanatarash от всякакви други хулигани и радикали в музиката? И изобщо музика ли е това, което тези особняци създават?
Вероятно ще зададете втория въпрос веднага щом чуете какво представляват своеобразните "песни" на състава. Но те са доста показателни за същината на нойз музиката, идваща от английската дума noise (шум).
Жанрът започва да процъфтява някъде през 70-те години на XX век и основният елемент в него са различни силни шумове, дисонанси и нетрадиционни звуци, често доста агресивни и мъчителни за слушане.
Например някой инвазивен шум от индустрията или електрониката може да се съчетае с пулсиращ нисък бас или високочестотно пищене от някой синтезатор за образуване на константна звукова картина.
Силно изкривените аудиосигнали или електронни смущения са превръщани в някаква озадачаваща арт форма, която тотално отхвърля класически музикални структури и идеи за какъвто и да е ритъм или хармония.
Вместо да търси музикалност, нойз музиката цели да изненада със сурово въздействие и даже с физическа реакция, породена от силата или честотната характеристика на шума.
Жанрът рязко се развива, когато японски експериментатори откриват какво правят европейците и решават да го доразвият. В края на 70-те и началото на 80-те, на японската сцена изникват разнообразни групи като Hijokaidan, Merzbow, Onkyoke и разбира се, Hanatarash.
Значението на Hanatarash на японски е "сополанко", а групата е създадена през 1984 г. от вокалиста Ямантака Ейе, китариста Мицуру Табата и барабаниста Такетани Икуо.
Първите двама имат опит на европейската сцена, тъй като работят като сценични асистенти за експерименталната немска банда Einstürzende Neubauten. Ейе и Табата търсят нещо още по-смело и радикално и очевидно си приличат по липсата на задръжки и деструктивните и безразсъдни наклонности.
Общата им идея е да комбинират шокиращата и объркваща нойз музика с разюзданото поведение на сцената, типично за класическия пънк.
Те реализират концепцията с такъв размах, че японската ъндърграунд сцена бързо научава името на Hanatarash. Техните сценични изпълнения са изключително рискови както за тях самите, така и за публиката и редовно включват нещо твърде отблъскващо или опасно за околните.
На един от ранните концерти Ямантака Ейе се появява пред присъстващите с мъртва котка и според някои свидетелства, разрязва трупа на две с мачете пред сащисаните хора.
В друго шоу фронтменът връзва работещ циркуляр на гърба си и успява да го поддържа включен, докато продължава с изпълнението си. Машината обаче се развързва от гърба му, пада на една страна и за малко да отрече част от крака му.
Дори този толкова опасен инцидент не убеждава Hanatarash да мирясат, макар че репутацията им започва да става твърде скандална както в концертните, така и в полицейските среди.
Възможността за пълна забрана на концертите им е съвсем реална, затова те намират вратичка: всеки посетител на тяхна изява подписва документ, че групата не носи отговорност при негова травма.
Hanatarash все пак усещат, че краят на лудориите им е близо и планират един финален, ултимативен концерт през 1985 г.
На него публиката бързо осъзнава, че Ямантака Ейе по някаква причина липсва.
Той никога не е пропускал шоу, така че това е мистерия - която скоро е разгадана по гръмовен начин, когато съвсем истински булдозер събаря една от стените на музикалния клуб и нахлува до сцената.
Булдозерът е управляван от самия Ейе и той продължава да оперира с него известно време, докато останалите от бандата френетично произвеждат допълнителен шум на сцената, който да допълва този от машината.
Шоуто е прекратено в момента, в който Ейе излиза от булдозера със запален коктейл "Молотов".
Хора от публиката успяват да спрат вокалиста, а естествено, и полицията бива уведомена за случилото се.
Hanatarash планират още една свръхопасна изцепка, но са спрени от органите на реда. Музикантите планират да взривят сцената чрез бомба със закъснител след концерт, на който са подгряващ изпълнител. Но бомбата е открита предварително и Ейе и останалите тотално са зачеркнати за всякакви публични изяви.
Все пак групата възобновява концерти през 1990 г., когато вокалистът обещава, че повече няма да предизвиква инциденти. Той изпълнява обещанието си и Hanatarash съществуват още няколко години в по-кротък вид, преди да се разпаднат през 1998-а.
Впоследствие Ейе сформира рок групата Boredoms, отново с Табата и Икуо, но вече без прекомерни рискове и безобразия на концертите.
Вероятно за мнозина музиката и поведението на Hanatarash са отблъскващи, безвкусни или самоцелни. Критиците им ще кажат, че с радикалните си постъпки и звученето те просто търсят внимание, което иначе не биха получили.
Други обаче откриват послание в Hanatarash - послание срещу конвенциите и стагнацията, бунт срещу мейнстрийм мисленето и комерсиализацията в изкуството.
Дори обаче бандата наистина да има какво да каже, тя отива твърде далеч при предаването на посланието.
И до днес нейната история ни напомня колко причудлива и направо потресаваща форма могат да придобият експериментите в музиката.
