По това време трябваше да сме на рокфеста в Каварна. Повечето от нашите вече се вдигнаха на там. Аз обаче не мога да пропусна такова нещо в Търново, казва ми познат заклет рокаджия, с когото се виждаме на четвъртия "Дикси Джаз Фест" край паметника на Асеневци.
И добавя: допреди 2 години тук виеха предимно чалгаджийки. Слава богу, че тази дивотия спря. Супер е, че сега се слуша джаз, а и сцената е приказна с този естествен декор...
Музиката продължава да ми звучи в главата, въпреки че фестът вече отшумява в лятната програма на старата столица заменен от ритмите на Международната фолклорна фиеста. Но пък безспорно "Дикси Джаз Фест" ще остане като най-свежия момент от търновското лято, както сполучливо го нарече друг приятел.
Най-чудесното обаче беше, че тази година джазът се изнесе от тясната му досегашна сцена до кафене "Роял" и се разположи в естествения декор на старопрестолния град, гледан от Боруна и Художествената галерия. А пък на накацалите стари къщи над ул. Гурко страшно им прилича точно тази музика. Оптимистично, като за наши.
Очевидно и на хората им хареса - от 3-4-годишните, които тичаха по цяла вечер пред сцената, до най-възрастни меломани - музиката събираше хора от всички поколения. Тази година от 400 до към 1000 на вечер, догодина - повече.
И не видях нито един от вашите, и нито един наминал случайно и оцелял недокоснат от музиката. Вярвам, че дори сватбарите от близкия Гранд Хотел "Велико Търново" са преглътнали стоически факта, че стандартният булчински репертоар бе заглушаван от суинг, дикси, фънк, фюжън и прочее адски звуци. Цели три нощи. Е, на мен лично ми беше малко.
Но пък съм сигурна, че фестът ще придобива все по-голям размах. Защото го правят хора с идеи и им идва от вътре. Затова ще извинявате за поменика, обаче тук е мястото да спомена хората, които изнесоха феста - най-вече на неговата душа, сърце, крака ... и главата му Емо Костурков, съмишлениците му от Фондация "Дикси Джаз Фест" и колегите му от "Роял Дикси Бенд".
Важно е да се отдаде дължимото и на търновската общинска администрация, която не се оправда с кризата, даже напротив даде повече пари от м.г., както и на спонсорите и на приятелите - меценати на тази музика. Дай боже, да се множат!
И да водят все такива разкошни музиканти. Защото в Търново миналата седмица свири един от най-добрите ни тромпетисти в момента Венци Благоев заедно с проф. Владимир Радулов, класните музиканти от Old Gold Dixie Band, Александров Рагтайм Бенд, Мишо Йосифов секстет и Румен Халачев квартет.
А купонът, който направиха и доста популярните вече фънкари от Tri o Five, Белослава с Живко Петров и майните от "Смут и мизерия в Източна Румелия" няма как да се опише с думи. Честно, тия пичове трябва направо да са откачени, за да свирят така...
Би било тъпо обаче да сложиш джаза в клишета, епитети и метафори. Щото той си е свобода, който единствено може да роди още свобода, от тази като на нашите. И точно това се получаваше и на джемсешъните в клуб "Мелън", който все едно беше правен по стандартите на клубовете в Ню Орлийнз или Ню Йорк.
Пък и какво да стане, като събереш толкова класни музиканти на едно място: Let's make some noise, baby! Айде, до следващото свежо търновско лято.
О, да, и "Родопа" в А група! *
*Репликата e на "Смут и мизерия в Източна Румелия", който е бил на купона, знае защо.
