Много перипетии преживяха организаторите на Sofia Rocks 2012 покрай отпадането на три от групите от списъка на фестивала, а най-голямото разочарование остана за почитателите на Godsmack, Иги Поп и Лу Грам.
В късната нощ на неделя срещу понеделник обаче едва ли е имало някой, който да си е тръгнал разочарован от фрашкания с хора стадион "Васил Левски" след тричасовото шоу на настоящия вариант на Guns'n'Roses.
В традиционния си стил ветеранът Аксел Роуз смени двайсетина тоалета по време на изпълнението си, а от енергията, с която пееше, свиреше на пиано, подскачаше и търчеше по сцената, по нищо не личеше, че е на 50 години!
Голяма победа за фронтмена бе и фактът, че е събрал около себе си музиканти от световна класа, които заместват, ако не напълно, то поне съвсем адекватно легендарните членове от оригиналния състав на Гънс.
В рамките на тричасовия сет имаше време за всичко - и за песни от последния албум "Chinese Democracy", и за инструментални импровизации, и най-вече за класическите хитове, които чакахме да чуем на живо на българска земя повече от 20 години.
Когато към 1:30 ч. (всъщност не знам точно колко беше часът, защото бях загубил всякаква представа за време!), Аксел и компания завършиха с "Paradise City", знаехме, че няма какво повече да искаме от тях. Останалото бяха аплодисменти, положителни емоции и благодарност, че доживяхме този момент.
GNR се раздадоха без остатък за публиката в София и дори и само те да бяха свирили в неделния ден, пак щеше да си заслужава да отидеш.
А съвсем не бяха само те - преди Гънс Kaiser Chiefs ни убедиха на живо, че освен че са една от най-качествените съвременни рок групи, вокалът Рики Уилсън е един от най-добрите в контакта с публиката. Симпатягата от Лийдс в един момент изневиделица взе, че се качи на трибуните и седна сред феновете за ужас на охраната, с което е кандидат номер едно за най-силен момент в Sofia Rocks 2012.
Ugly Kid Joe също не бяха никак лоши и спретнаха качествено шоу, в което дръпнаха много повече струни отвъд носталгията и любопитството, привлекли няколко хиляди човека в зверския пек в 17:30 ч. Именно изобилната слънчева светлина и най-вече топлина донякъде развали усещането, но, какво да се прави, фестивален формат!
Какво да кажат по въпроса пък българските банди Viperfish и Der Hunds, които имаха честта, но и изпитанието да открият Sofia Rocks в 2 на обяд?! Момчетата се постараха и се раздадоха за оскъдната по това време публика и по всичко личи, че в тях има страшно много "хляб" и могат да забиват музика на световно ниво. Това, което им трябва, освен добър продуцент, който да им осигури съответните изяви, е и повече самочувствие - от тях се носеше скромност и усещане за благодарност да са на тази сцена, които са лесно обясними, но едва ли ще им помогнат в хищническия свят на шоу бизнеса.
Малко не на място между енергичните изпълнения на Ugly Kid и Kaiser Chiefs бяха холандците Within Temptation, които по дефиниция се водят симфоничен метъл, но според автора на статията по-скоро са някаква поп версия на оная Турунен и биха се вписали повече във формат от рода на "Евровизия". Все пак, не можем да кажем на бялото черно и вокалистката Шарон ден Адел в трогателната си рокля заслужава комплименти, както за великолепните си певчески възможности, така и за позитивното излъчване.
Ако говорим за това кое категорично не бе на мястото си, то това бяха дет метълите Scar Symmetry и Heaven Shall Burn, които изглеждаха като избягали от друг фестивал, провеждащ се на 415 км в югоизточна посока.
И тъй като вече се върнахме към първия ден на Sofia Rocks, голямото браво е за Clawfinger. И при второто си участие на българска земя, шведските рап метълисти изкъртиха безкомпромисно и запомнящо се, така че с нетърпение ще очакваме следващи изяви на гимназиалния учител Зак Тел и останалите от тази изтъркано, но напълно вярно обозначена като "култова" банда.
Със сигурност отново ще видим у нас и пичовете от Trivium, чийто фронтмен Мат Хийфи не спря да повтаря как винаги ще обича България и не можеше да повярва на това, което се случва - заради отпадането на Godsmack неговата група за пръв път бе хедлайнер на фестивал и на стадион.
Трудно обяснимо е защо Trivium решиха да ни запознаят преди всичко с най-траш секцията от своето творчество и приличаха повече на Slayer, отколкото на Metallica, но, както се казва, въпрос на вкус. На мен лично силно ми липсваше в техния сет лист "Becoming the Dragon", която смятам за категорично най-добрата им песен.
Преди повлияните от Metallica Trivium бе любопитно да се видят и неособено известните метъл класици от 80-те Sweet Savage, които пък от своя страна са оказали влияние върху великата банда на Джеймс, Ларс и Кърк. Палавите ирландци се възродиха, след като именно Metallica направиха кавър на тяхната "Killing Time" през 1997, след което отново се разпаднаха и в настоящия състав са двама от оригиналните им членове и две доста по-млади момчета. Тяхното участие на Sofia Rocks със сигурност бе плюс за ценителите, макар че за съжаление не бе видяно от много хора заради ранния час.
След като донякъде предложиха компенсация за отсъствието на Godsmack в първия ден с опцията "Доведи приятел", организаторите на феста не е лошо да помислят за някакъв жест, примерно отстъпка от цената за бъдещо събитие, към хората, които не видяха Иги Поп на втория ден и си пазят билетите - сигурно има доста такива.
Иначе, като цяло, Sofia Rocks 2012 бе на доста добро ниво и, дори да не изкачи върховете от първото издание през 2010, надмина 2011 и с продължителността си, и с актуалността на групите в списъка. Да видим с какво ще ни зарадват догодина! Godsmack?
