Кошмарът "здравеопазване" в България и Румъния

Без хирургически конци, без основни консумативи, остър недостиг на персонал, катастрофална хигиена - и накрая пожар, който уби пет преждевременно родени бебета в Румъния. Така Асошиейтед прес коментира в своя публикация днес системите за здравеопазване в Румъния и България.

Пожарът, който уби бебетата, е присъщ повече на развиваща се страна, отколкото на страна членка на Европейския съюз. (Експлозия, последвана от пожар, избухна в понеделник вечерта в интензивното отделение на родилен дом "Джулещ" в румънската столица Букурещ. След инцидента бяха евакуирани 113 души - 53 деца и 60 жени. Три бебета починаха по време на пожара, а други осем с тежки изгаряния бяха настанени в болница "Григоре Александреску" - бел.р.)

Румънските болници бяха истински кошмар при комунизма. Но две десетилетия след свалянето на предишния режим и четири години след присъединяването си към Европейския съюз Румъния остава една от най-бедните страни в Европа - и това се отразява в плачевното състояние на болниците.

В годишния доклад за Румъния Европейската комисия посочва, че "две трети от анкетираните твърдят, че са давали пари на медицински персонал, а 81 на сто - че допълнителното заплащане до голяма степен определя начина, по който са лекувани".

В съседна България - най-бедната страни в ЕС, пациентите също често плащат за медицински консумативи, лекарства и за преференциално отношение в болниците.

Типични форми на корупция в българските болници са подкупите, за да се осигури приемане на лечение или за купуване на консумативи и лекарства. Уреждат се и дарения за болници, плаща се допълнително за лечение и операции.

И в Румъния, и в България средната продължителност на живота е 73 години - с пет години по-малко от средното за Европейския съюз. И нещата май ще стават още по-зле.

По данни на румънското министерство на здравеопазването 8000 лекари са подали молба за разрешение да работят в чужбина. И това става в момент, когато Колегията на лекарите в Румъния обяви, че броят на лекарите трябва да бъде удвоен, за да се постигне средното европейско ниво за брой пациенти на един лекар.

В България условията са почти същите. Източник от асоциацията на българските медицински сестри казва, че в болниците, където работят по-малко квалифицирани медицински сестри, смъртността е по-висока.

И в Румъния, и в България лекарите гледат навън - към Великобритания, Испания или Гърция, където средните лекарски заплати са поне пет пъти по-високи.

Некомпетентност, безразличие и безотговорност, взети заедно, се равняват на престъпление, казва член на мениджърския екип от букурещката болница, в която изгоряха живи новородените. "Виновни са и лекарите, и сестрите, и охраната, и електротехниците, и липсата на средства - виновна е цялата система".

След делегираните бюджети в България режат и от спешната помощ

Рестриктивните делегирани бюджети, с които болниците са принудени да работят вече по формулата "100% пациенти с 50% бюджет" се оказаха само част от по-мащабен план на реформаторската мисъл в здравеопазването, коментира онлайн изданието Mediapool. bg. В свой анализ авторът Мартина Бозукова съобщава, че на фона на намалените средства на болниците държавата е започнала да плаща наполовина на лечебните заведения и за обслужваните от тях спешни случаи.

Подготвя се и намаление на парите за профилактични прегледи.

В същото време заради спрените по финансови причини планови приеми и изследвания в болниците лекарите отчитат повишаване на спешните случаи и част от тях, които са били предотвратими преди няколко месеца, сега са с летален изход. Очаквано зачестяват и случаите, в които болници си прехвърлят пациенти.

Междувременно в лечебните започват да се свикват събрания, на които на персонала се съобщава, че парите за работни заплати не достигат, пише Бозукова.

Д-р Евгени Душков от КТ "Подкрепа" е обяснил пред Mediapool, че от юли сумите на всички болници в страната, които държавата им превежда за преминалите по спешност пациенти, са намалени наполовина. Здравното министерство трябва да дава по 20 лева за всеки пациент, обслужен по спешност в болницата, без да бъде приет. И досега тези пари бяха недостатъчни, тъй като шефове на болници твърдят, че харчат много над тази сума за прегледи и изследвания. В "Пирогов" например твърдят, че реално харчат по 100 лева за такъв преминал пациент.

Душков е дал пример с голяма столична болница, която за миналия месец е получила за спешни случаи, хемодиализа и ТЕЛК 192 000 лева при дължими 440 000 лева. По думите му с този проблем се сблъскват всички болници, които приемат спешни случаи, включително "Пирогов", на които държавата и НЗОК дължат милиони.

Новините

Най-четените