Какъв лидер й трябва на БСП? Такъв като Сергей Станишев, като Георги Кадиев или ала Георги Първанов? Времето на верните оловни войници като Жан Виденов, който партията изгори, без да й мигне окото, отмина.
Млад, от подходящата каста на червените брамини и апаратно обигран. Или човек от друго тесто - развивал се извън депутатските соцредици от последните три-четири парламента, с бизнес и семейство като за фамилна снимка. А може би някой партиен ветеран, износен и обрулен от прехода...
Труден отговор. А може би въпросът вече не е какъв лидер трябва, а как да бъде избран. В тази лява партия цари здрава управленска вертикална субординация. Ами хайде сменете вертикала с хоризонтал.
На последния си пленум БСП прие дневния ред на 47-ия конгрес, който ще е на 16-17 октомври, но в него точката за избор на нов председател и ръководство на партията отсъства.
"Когато конгресът започне своята работа, всеки делегат може да предложи точка да бъде вкарана в дневния ред. Националният съвет ще влезе с предложение на точка за избор на нов председател на заседанието на 16 октомври", заяви Евгений Узунов, секретар на Изпълнителното бюро на БСП.
Както обясни Узунов след пленума, "в дискусията стана ясно, че не лидерският въпрос е лекарството за лекуване на болестта, а отговорност, воля за работа, конкретна работа с хората и отваряне на партия навън". На въпрос дали очаква въпросът за лидерския пост да бъде повдигнат на конгреса, Узунова каза: "Може би, но не мога отсега да гадая".
Защо обаче делегатите на един конгрес трябва да избират лидера си, когато това може да направят партийните членове и симпатизанти? Верно, че е по-лесно да проконтролираш, обезпечиш - с една дума да профилактираш, 600-700 делегати, отколкото десетки хиляди хора, но пък второто е къде по-демократично. И в крайна сметка какъв по-добър пример за "отваряне към хората".
СДС вече даде пример за това. Лидерът на сините Мартин Димитров не се побоя да отиде на вътрешни избори. А най-добър е гръцкият пример, когато дясната Нова демокрация избра своя лидер Андонис Самарас на преки избори за първи път в своята история. Разбира се преди това в устава на партията беше направена промяна.
В края на ноември м.г. около 550 000 членове и симпатизанти на десните дадоха 50.18% от гласовете са за Самарас срещу 38.76% за бившия външен министър и дъщеря на Мицотакис Дора Бакояни. Едва 10.06% получи третия претендент - префекта на Солун Панайотис Псомиадис. В цялата страна бяха открити 1039 избирателни бюра, а в осем европейски страни имаше още 64 избирателни секции. Ако Самарас не беше победил с гласовете на повече от половината, на 6 декември беше насрочен балотаж.
Право на глас имаха всички партийни членове, както и регистриралите се за избора в деня на вота срещу такса от 2 евро.
Ясно е, че около кандидатурата на Кадиев вече се е сформирало едно ядро в БСП, което го вижда като бъдещия председател на столетницата. Самият той също дава заявки с изявите и поведението си. Не е за подценяване и Сергей Станишев, който се закали в дългогодишните битки, които водеше вътре в партията с ветерани като Румен Овчаров и Румен Петков.
Преките избори са ефективен начин да се дистанцира самоизяждането вътре в БСП и да се остави на редовите членове и симпатизанти на партията най-сетне да си кажат думата - в прав текст.
Кой обаче се страхува от едно толкова демократично решение...
