Силно влошаване на качеството на законите, обезличаване на дебатите, лобизъм - това констатира неправителствената организация Институт за модерна политика в мониторинговия си доклад за работата на 41-то народно събрание (НС).
В деня на изборната победа на ГЕРБ председателят на института - бившият депутат от НДСВ Борислав Цеков, обяви резултатите от изследването. По думите му днешният парламент е "най-пробитият откъм частни и корпоративни интереси през последните години".
"Мнозинството в 41-вото НС е "шампион" по броя на лобистки "пробиви" в сравнение с предходни парламентарни мандати", пише в доклада. Сред типичните примери са поправките в законите за нотариусите, за лова, за автобусните превози, отменената забрана в Закона за обществените поръчки, която не допускаше фирма да кандидатства за обществена поръчка в едно министерство, ако роднина на министъра е в ръководството на фирмата, и др.
Заради твърде бавното и мудно търсене на виновните за скандалната поправка "Мери Джейн" в "Държавен вестник" от организацията се опасяват, че случаят може да бъде потулен.
170 депутати - безгласни на парламентарния контрол
Освен това мониторинговият доклад констатира, че парламентарният контрол е неефективен, а 170 депутати - от общо 240, не са задали нито един актуален въпрос към премиера и министрите. Според анализа мотивите на приеманите закони "са общи и голословни", а преди да се предлагат нови закони или поправки, не се "анализира социалният и икономическият ефект от тях".
За липсата на основателни мотиви Цеков даде пример с намаления брой на членовете в регулаторни органи като Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Комисията за защита на конкуренцията и др.
Според доклада на неправителствената организация наблюдава се принизяване на парламентаризма и обезличаване на дебатите. "Мнозинството е твърде неубедително и прибягва до "гилотината" на своето механично надмощие".
Политологът Димитър Аврамов отбеляза, че при дебатите управляващата партия "се налага над опозицията като в казарма". Изследването констатира и "некомпетентност и политическа несръчност на депутатите от ГЕРБ, както и "незадоволителна активност" на опозицията.
Позитивите, отбелязани в доклада, са разширяване на достъпа до законодателния процес с "ритмично" публикуване в интернет на стенограми, законопроекти и др., както и прозрачност на финансовото управление на Народното събрание, както и ограничаване на гласуването с чужда депутатска карта. В последното обаче се оказа, че има пробив - въпреки новата скъпа система за идентификация на депутатите.
Законите се гласуват от 80-90 депутати
Депутатското присъствие в пленарна зала никакво го няма, констатират от Института: "законите се гласуват само от около 80-90 народни представители".
За периода 15 февруари-15 май 2010 г. партия ГЕРБ е внесла най-малко актуални въпроси и питания към министрите - само седем, а най-активна в парламентарния контрол е била левицата с 81 въпроса.
Според анализаторите недостатък на парламентарния контрол е липсата на публичен регистър на постъпилите въпроси, както и на броя на спрените от председателя на парламента.
По традиция Институтът за модерна политика прави класация на най-активните депутати. С 25 актуални въпроса начело е синият депутат Лъчезар Тошев.
Най-много питания и въпроси са отправени от червената група – 81 (Коалиция за България са 40 депутати). 79 въпроса са задали от Синята коалиция, но при тях на един избраник се пада 5.64 въпроса, тоест сините са най-активни. Трети и четвърти са "Атака" (21 питания, 1.19 въпроса на депутат) и независимите (21 въпроса и 1.91 на депутат). Необяснимо пасивно е ДПС – 0.22 въпроса на един депутат, а най-активен е Лютви Местан. На опашката е ГЕРБ с едва 7 въпроса към своите.
Пасивността на ДПС беше отбелязана и от лидера на ДСБ Иван Костов, според когото освен двама-трима политици от БСП, трудно може да се забележи активност на опозицията.
