Здравноосигурените българи, които изберат да се лекуват в чужбина, впоследствие могат да осребрят разходите си, но по цените на клиничните пътеки в България.
Това стана ясно след като депутатите приеха на първо четене днес промени в Закона за здравето, след като мъчително дълго събираха кворум. В крайна сметка 130 народни представители одобриха законопроекта, без депутатите от "Атака", които не участваха в гласуването.
Промените в закона предвиждат транспониране на европейска директива, която определя реда за предоставянето на трансгранични здравни услуги.
Директивата ще се прилага от НЗОК и МЗ, като осигуреният пациент има правото да избере държавата, в която желае да получи здравните услуги, да заплати за тях, след което той може да потърси възстановяване на средствата от НЗОК, съответно от МЗ.
С промените се предвижда създаването на национален регистър на пациентите с редки заболявания, което е важна предпоставка за осъществяване от страна на България на предвиденото сътрудничество между държавите членки в развитието на Европейските референтни мрежи между доставчици на здравно обслужване и експертни центрове в държавите членки, по-конкретно в областта на редките заболявания.
"Политика на Министерството на здравеопазването е поетапно изграждане на регистри не само на редките заболявания, а и за всички социално значими заболявания".
Това заяви министърът на здравеопазването Таня Андреева при дебатите по промените в Закона за здравето.
По време на дебатите депутатът от ГЕРБ Семир Абу Мелих заяви, че промените ще улеснят пациентите и ще дадат по-голяма възможност на хората да се чувстват свободни да решат къде да се лекуват.
"Не се притеснявам българите да ходят в чужбина. Целта е чужди пациенти да дойдат да се лекуват при нас. Министърът на финансите да си направи проучване и ще остане приятно изненадан колко европейци отиват да се лекуват в Индия например. Има възможност хората да дойдат да се лекуват тук, трябва да направим така, че да няма пречки за това", каза още депутатът.
Въвежда се и законов регламент на изискванията, при които козметичните продукти се смятат за безопасни за човешкото здраве.
С промените се осигурява прилагането на Регламент (ЕО)1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. за козметичните продукти. При нарушение на регламентираните изисквания са предвидени и санкции.
