Часове преди международната климатична конференция в Доха, основният въпрос отново се върти около парите. Въпреки множеството предупреждения за щетите от глобалното затопляне, присъстващите 200 страни на форума вероятно ще декларират само на думи нуждата от ограничаване на вредните парникови емисии.
Вероятно сбирката ще завърши с провал - не само за продължаване на Протокола от Киото (международен договор за намаляване на вредните емисии), но и за постигане на съгласие между богатите и бедните страни в битката с глобалното затопляне до 2020 г.
До момента богатите държави не спазват обещанието си да дадат 30 млрд. долара на бедните и развиващите се страни, за да намалят парниковите газове. Отпуснати са 23.6 млрд. долара, но под формата на заеми, които бедните страни ще трябва да изплащат, твърди лондонският Международен институт за околна среда и развитие.
Преди две години, когато екофорумът се проведе в Копенхаген, богатите обещаха на бедните 100 млрд. долара годишна помощ, но без никаква конкретика. Тогава се постигна и съгласие за продължаване на Протокола от Киото, което към днешна дата изглежда малко вероятно.
Само преди седмица Световната банка прогнозира, че при запазване на настоящите нива на изхвърляне на вредни емисии, към края на века средната температура на Земята ще се е повишила с 4 градуса, а природните аномалии, като наводнения, суша и глад, ще станат нормална част от пейзажа.
Въпреки кризата и обещанията температурата на планетата да не се покачва с повече от 2 градуса по Целзий (спрямо прединдустриалните нива), миналата година бе поставен нов рекорд по изхвърляне на парникови газове.
Междувременно Европейският съюз заяви, че няма да обещае подновяване на финансирането за борба с климатичните промени, което изтича през 2013 г.
"Необходим е и е възможен по-бърз отговор на климатичните промени", твърди Кристиана Фигуерес, ръководител на климатичния секретариат на ООН.
"Климатичните преговори до този момент не доведоха до никакъв резултат - нито този, който науката ни казва, че е необходим", допълва Саманта Смит, лидер на глобалната мрежа WWF.
Преговорите започват днес в катарската столица Доха - първата държава от ОПЕК, която домакинства подобен екологичен форум. Катар е първенец по отделяне на парникови газове на глава от населението, изпреварвайки три пъти САЩ по този показател.
Повечето държави настояват за продължаване на Протокола от Киото, който задължава развитите страни да намалят парниковите емисии с 5.2% между 2008 и 2012 г. Целта е да бъдат постигнати нивата от 1990 г.
САЩ не са ратифицирали договора, а наскоро Русия, Япония и Канада се отказаха от нея. Така, основните поддръжници на протокола са ЕС и Австралия, които общо отделят 14% от вредните емисии.
