Литовците не желаят страната им да строи нова АЕЦ, стана ясно след проведения референдум. 62 на сто от отишлите до урните са против нова ядрена централа, а едва 35 на сто подкрепят идеята, показват неокончателните данни на Централната избирателна комисия.
Въпросът бе: "Подкрепяте ли строителството на нова атомна електроцентрала в Република Литва?". Балтийската страна имаше АЕЦ от съветско време - "Игналина", затворена при присъединяването й в ЕС.
Планът за строителството на новата атомна електроцентрала "Висагинас" се ражда през 2006 г. като общ проект с Естония, Латвия и Полша. Става дума за два реактора, които трябва да заработят през 2018-2020 г.
Проектът за нова АЕЦ се подкрепя и от съседните Естония и Латвия (за окончателен ангажимент те искат да изчакат да мине допитването и яснота за цената на произвежданата енергия), а Полша още не е определила окончателно дали се интересува.
Стратегическият партньор и инвеститор е японската корпорация "Хитачи", разходите за 1350 MW реактор се определят на около 5 млрд. евро, а строителството може да започне през 2015 г. и да продължи близо 10 години. Според рамковото споразумение Литва ще контролира 38% от централата, Латвия - 22%, а Естония - 20-22%.
Поддръжниците на нова АЕЦ казват, че тя ще помогне на региона да придобие енергийна независимост от Русия. Много литовци обаче смятат, че новата централа на стойност 5 млрд. евро е прекалено скъпа.
Предвижда се новата централа да изникне на площадката на спрения АЕЦ "Игналина" (в близост до границата с Латвия и Беларус). На нея се разчита, за да се намали енергийната зависимост от Русия и да осигури по-евтин ток. Избран е и стратегически инвеститор от Азия. По-късно Полша се отказва от проекта.
Активността на имащите право на глас е над 50%, което прави народното допитване валидно. Референдумът има препоръчителен характер и не задължава държавата да вземе аналогично решение.
Това е много вероятно да се случи, тъй като две леви партии идват на власт в Литва.
Лява вълна идва в управлението на Литва
Освен на референдума, литовците гласуваха и за парламент. За момента лявата опозиция има преднина пред управляващата десница. Съгласно Изборния кодекс в Литва обаче, половината депутати се избират на национално ниво по партийни листи, а останалите - на местно ниво. Локалният вот е след две седмици.
На челни позиции предварителното национално преброяване поставя Работническата партия (26%), а след нея - социалдемократите (19%). От редиците им вече бяха дадени сигнали за коалиция, но вероятно с участието на трета по-малка партия.
Предварителните очаквания бяха именно такива - избирателите да предпочетат лявата опозиция, която обещава вдигане на доходите. Очаквано, левицата предложи на избирателите облагане на богатите с повече данъци и подобряване на връзките с Русия, най-големият литовски търговски партньор.
Правителството бе принудено да намали публичните разходи по време на криза. Въпреки знаците за съживяване на икономиката, избирателите изглеждат уморени от реформите на дясноцентристкото правителство. Премиерът Андриус Кубилис намали пенсиите и заплатите в държавния сектор, с което си спечели много противници.
Тази драстична програма за затягане на коланите бе направена, за да се избегне държавен фалит. МВФ и други държави похвалиха смелите действия на кабинета, но това не се оказа достатъчно за мотивиране на избирателите.
