Сирийският режим и представители на умерената опозиция ще преговарят за първи път на 22 януари догодина, когато ще се проведе втората мирна конференция в Женева. Големият отсъстващ обаче ще бъде президентът Башар ал-Асад, обяви френският външен министър Лоран Фабиюс.
Бунтовниците и някои западни държави, включително Франция, настояват, че Асад няма място в бъдещия демократичен преход в Сирия, тъй като режимът му вече е компрометиран. Русия обаче остава на негова страна.
Дамаск пък отказваше всякакви преговори със съпротивата, наричайки бойците й „терористи" и „изпълнители на чужди планове" за подчинение на страната. Москва имаше основна заслуга за първата мирна конференция в Женева, когато Дамаск се съгласи да предаде химическите си оръжия за унищожение и да пусне международни експерти на своя територия.
Опозицията обаче също не е единна. Очакваше се противниците на Асад да поставят предварително условие за мирните преговори - оттегляне на президента от властта, но това все още не е направено. Правителствени източници коментират, че той не само няма намерение да подава оставка, но дори обмисля да се яви на избори догодина.
Специалният пратеник на ООН и Арабската лига Лакдар Брахими изтъкна, че противниците на режима са силно разединени. В крайна сметка Сирийският национален съвет, основното опозиционно обединение, прие поканата за участие в конференция, но не е ясно кои негови представители ще отидат в Женева.
Очаква се до края на годината режимът и противниците му да обявят официално делегатите, които ще пратят в Женева. Така, след месеци заплахи и дипломатически совалки, воюващите страни ще се опитат да сложат край на конфликта, който отне над 100 000 живота за последните три години и разсели над 9 милиона сирийци.
Лоран Фабиюс допълни, че целта на срещата е да се постигне договорка за създаване на преходно правителство. Той увери, че в Женева няма да бъдат допуснати „радикални групировки".
Конференцията, договорена с дипломати от ООН, САЩ и Русия, бе обявена от генералния секретар на световната организация Бан Ки-мун. Той коментира, че това е лъч надежда за край на войната, която дестабилизира целия регион на Близкия Изток.
