Една трета - или около 20 млрд. кубически метра газ, ще получават България, Турция, Македония и Гърция от газопровода "Южен поток" след 2017 г. Това стана ясно на конференция в Любляна, посветена на развитието на газопровода.
В момента четирите страни получават същите количества, но по старата тръба, която доставя синьо гориво от Русия през Украйна, Молдова, Румъния и България.
"Търсенето на газ в Европа тепърва ще расте и не толкова заради развитието на индустриите, колкото заради намаляването на източниците на синьо гориво в света", обясни Александър Сиромятин, зам.-директор на департамента за международни проекти в "Газпром". Той увери, че новата тръба ще има капацитет при нужда да увеличи доставките за Балканите.
В България строителството на "Южен поток" се очаква да стартира в началото на следващата година и да приключи в края на 2018 г., макар че руските амбиции бяха да стане до края на 2013-а.
Все още не са избрани строители на газопровода, обясниха от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Най-вероятно участъкът у нас ще бъде разделен на три лота, които ще имат различни строители. София има уговорка с Москва 30% от всички дейности по строителството на "Южен поток" у нас да бъдат дадени на български фирми.
Първият газ по тръбата се очаква да тръгнат през 2016 г., когато ще бъде готова първата от общо четирите тръби на газопровода. Тя ще пренася за Балканите около 15.7 млрд. куб. метра годишно, като се очаква капацитетът й да бъде удвоен до края на 2017 г. Тогава ще може да бъде спрян старият маршрут за доставка на газ в региона през Украйна.
По първоначални оценки цената на българския сухоземен участък от "Южен поток" ще бъде около 1.5 млрд. евро, като България планира да вземе заем от Русия, за да финансира тръбата.
София ще връща кредита с таксите, които ще получава от преноса на газ. В момента българското МИЕТ се опитва да скъси срока за изплащане на съоръжението, но това може да стане само ако се повишат таксите, които са най-ниските от страните, на които "Газпром" доставя газ.
На форума в Любляна стана ясно, че Русия и останалите страни, които участват в газопровода, продължават да преговарят с Брюксел да бъде дадена дерогация на тръбата. Ако това се случи, по нея няма да може да тече друг газ освен руски или такъв от страните, през които тя преминава.
"Целта на "Южен поток" ще бъде да доставя руски газ към Централна Европа, не планираме по него да тече друг газ, нито той да може да тече в обратна посока", обясни още Сиромятин. Той не скри задоволството си от отпадането на "Набуко" като конкурентен проект и заменянето му с Трансадриатическия газопровод.
Основните притеснения, които имат словенците за "Южен поток" са да не попаднат в голяма енергийна зависимост от Русия и бъдещият газопровод да не предизвика политическа корупция в страната.
Любляна се надява и на краткосрочни договори с "Газпром" за доставката на синьо гориво. Друг проблем, който Словения има, е договарянето на количествата за съседните на нея страни.
"Имаме готовност да увеличим капацитетите с Италия, но все още нямаме окончателно решение. Това забавя проектите ни", каза Марян Еберлинк, генерален мениджър на местния газов оператор "Плиноводи".
"По-голямата част от населението подкрепя тръбопровода, като най-силна е тази подкрепа във възрастовата група над 55 години", обясни тенденциите в страната Бен Шимшън от консултанската компания "Уорлд Тинкс".
По план "Южен поток" трябва да започне от руския бряг на Черно море, да мине по дъното му, да излезе в България и след като премине през страната, да се насочи към Сърбия, Унгария, Словения и да достигне Северна Италия. До момента са планирани две разклонения на газопровода към Хърватия и към Босна и Херцеговина.
Общият капацитет на тръбата ще бъде 63 млрд. куб. м, а цената му засега се изчислява на 17 млрд. евро плюс/минус 25%. Най-скъпата част от газопровода ще бъде морският участък, който по първоначални сметки ще струва 10 млрд. евро, а строителството му ще започне през второто тримесечие на 2014 г.
