Учените от ЦЕРН са открили нова субатомна частица, която може да е бозонът на Хигс или Божествената частица, съобщиха световните агенции. Ройтерс цитира Джо Инкандела, говорител на един от двата екипа (CMS), търсещи частицата, който казва на форум в ЦЕРН: "Това са предварителни резултати, но ние смятаме, че са солидни". Съобщението бе посрещнато с аплодисменти.
Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) обяви днес многоочакваното съобщение за последните резултати от анализа на данните, получени при стотиците милиони сблъсъци на протони в Големия адронен колайдер - най-големия ускорител на частици в света - в търсене на фамозния бозон.
Представените от CMS доказателства са силни, но все още не се казва със сигурност, че това е бозонът на Хигс. Учените твърдят, че са открили частица, тежаща 125.3 гигаелектронволта или около 133 пъти по-тежка от протона в сърцето на всеки атом.
Тоест дали откритата частица е Хигс бозонът, описван като Стандартния модел на физиката, вариант на Хигс бозона или изцяло нова субатомна частица, която ще наложи преосмисляне на структурата на материята все още не е ясно.
Вероятността това да не е бозонът е между едно на 2 милиона (ако се отчете цялата информация) и почти едно на 3.5 милиона, според данните на CMS. Определението за научно откритие обаче е строго и изисква поне едно на 3.5 милиона (5 сигма).
Фабиола Джаноти, говорителка за експеримента "Атлас", обяви още по-безспорни резултати. "Ние наблюдаваме в нашите данни ясни признаци за нова частица, на ниво от 5 сигма, в района около масите 126 гигаелектронволта," каза тя.
На форума в Женева участват водещи физици, сред които и 82-годишният Питър Хигс,на когото е наречена частицата. Смята се, че неуловимият досега бозон е в основата на сформирането на галактики, звезди и планети след Големия взрив.
Видео, публикувано погрешка по-рано на сайта на ЦЕРН, съобщи, че е била наблюдавана нова частица с маса, близка до тази, която би трябвало да има бозонът на Хигс - липсващо звено на модерната физика.
Джо Инкандела обяснява, че въпросната частица бързо се разпада на два фотона по начин, съответстващ на бозона на Хигс. Ученият добавя, че масата му е 130 пъти по-голяма от тази на протона, или малко по-голяма от предишните наблюдения в ЦЕРН, които говореха за маса от 125 гигаелектронволта.
"Това е частицата с най-голяма маса и ако потвърдим всичко това, а аз мисля, че ние го правим, това може да бъде едно от най-големите открития или наблюдения на нови явления в нашата изследователска област от 30 или 40 години насам", казва Инкандела.
Ако характеристиките на тази частица съответстват на предвижданията на някои теории на границите на физиката, "тогава бихме били наистина свидетели на нещо тясно свързано с произвеждането на пространство-време, което е фундаментално за Вселената и което би представлявало голямо откритие, важно колкото откриването на кварките, дори може би на антиматерията", заключава ученият.
