"Негър" и "Манго" в учебниците

Учебниците насаждат стереотипи и погрешни представи за различни обществени, етнически и религиозни групи и по този начин възпитават в нетолерантност към различните още от най-ранна детска възраст. Това сочат данните от изследване на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) "Стереотипи и предразсъдъци в учебниците и учебните помагала за учители от предучилищно и основно образование", съобщава Mediapool.bg.

От КЗД са подготвили доклад с примери от учебниците за дискриминация по признаците етническа принадлежност, пол, религия, сексуална ориентация, възраст и увреждане. Освен това отчитат, че неразбираемият и несъобразен с възрастта и интелектуалните способности на децата стил в много от учебниците също се явява дискриминация, пише авторът на публикацията Мартина Бозукова.

Критиките, отправени към учебниците, са: голям обем текст и нови понятия, изречения, построени в обратен словоред и трудноразбираема логика. Анкетите сред учители ги потвърждават.

Даден е пример и с твърде голям по обем учебник по математика за VІІ клас. "Наличието на повече задачи от различен тип и сложност е удачно да са поместени в отделни учебни помагала със задачи и в продължение на цялата учебна година по преценка на учителите да се препоръчват задачи за домашна работа и за контролни упражнения. По този начин ще се намали стресът, който изпитва ученикът, когато отвори учебника по математика с над 200 страници и в него има изобилие на задачи", съветват експертите.

Почти няма учител, който да не смята, че учебният материал, учебниците и помагалата са сложни и неразбираеми за децата.

От КЗД посочват множество примери от учебния материал за дискриминация по етнически признак. В учебник от началните класове например една от задачите представя изображение на афроамериканче с големи халки на ушите, тарамбука и боси нозе. Децата трябва да познаят думата "негър" към изображението. Това учи децата на "неправилното обръщение "негър", официално признато като дискриминационен израз", се казва в доклада на комисията.

Анкети сред децата пък показват, че още в предучилищна възраст имат изградени негативни стереотипи за ромите: "Те са черни, мръсни и крадат", "Всички са лоши и със скъсани дрехи", "Те са бедни и ровят по боклуците".

По-смекчени са нагласите спрямо турския етнос: "Преди са били лоши и са рóбили България, но сега са станали добри", "Сега не крадат и не се бият." Но около една трета не са съгласни - те определят турците като "лоши".

Във ІІ-ІV клас вече се появяват формулировки като "Циганите да си отидат в Индия, откъдето са дошли". На места, където в училище се учи повече за различните култури, етноси и религии, децата имат по-ясна представа за различните етноси и религии и проявяват по-голяма толерантност: "Хората не бива да се делят на бели и черни, а на добри и лоши", "Бог е един, само дето празниците са различни".

От КЗД дават и пример за формиране на негативна нагласа към ромската общност в учебниците. В учебник по български език за VІІ клас на едно от издателствата е поместен текст "Манго и рибарят". Според експертите текстът индиректно насочва учениците към убеждението, че ромите са винаги гладни и без покрив и че новите дрехи са им неприсъщи и ненужни. Използването на собственото име Манго, нарицателно за циганин, както и думите ..."и циганчетата, и циганката...", "вместо например жена ти, децата ти" още повече подсилва убеждението, че това се отнася не за конкретния герой, а въобще за ромите.

Дават се и примери от учебниците по "Човек и общество", където според експертите, процесите в Османската империя не са изчерпателно и добре обяснени. Един от примерите е от тетрадка за 4 клас по "Човек и общество" , където е публикуван текст за живота на Св. Георги Софийски, който бил убит от "местните османлии" и "изгорен на клада", защото не искал да "приеме исляма". Според КЗД е нужен и текст, който обяснява, че подходът на насилствена ислямизация е съществувал, но да се подчертае, че не религията е агресивна, а политиката на империята.

В текст, свързан с насилствената ислямизация в Османската империя, според експертите трябва да се отбележи, че не само българите са били подложени на нея. "Редно е да се изброят и още поне два християнски народа в границите на империята, принудени да приемат исляма", посочват от комисията.

От КЗД посочват, че в учебниците липсва информация за хората с различна сексуална ориентация като в уроците за половата система и полово предаваните болести се поддържа хипотезата, че сексуалното общуване става само между мъж и жена. В същото време децата знаят думи като гей, хомосексуалист или педераст и ги използват като обида, но не всички са наясно със смисъла им.

"Тук както родителите, така и училището са абдикирали", посочват от комисията и дават примери с детските отговори в анкетата: "Мама ми каза, че ще науча тази дума като порасна", "Госпожата ще ни изгони,  ако питаме за това". Така основните източници за информация остават интернет, връстниците, по-големите деца и телевизията.

От КЗД препоръчват на просветното министерство да заложи антидискриминационни критерии, на които да отговарят учебните програми и учебниците.