Много шум за нищо

Много хвалене, малко нападки, няколко поучения и неясен краен резултат. Така най-лесно може да се опише срещата на еврокомисар Нели Крус с български журналисти и издатели. До нея се стигна и с помощта на отвореното писмо на 50 български журналисти и публицисти, които се оплакват от цензурата и монопола на определени медии.

В хода на дискусията си пролича пренебрежението, с което повечето от опитните журналисти гледат на новите медии и колегите си в тях. Те не обърнаха голямо внимание на темата за свободата на словото у нас, за да лобират пред Нели Крус за намаляване на ДДС върху вестниците и улесняване на финансирането на изданията чрез европейски проекти. Нивото на дискусията допълнително беше свалено от темата за Алексей Петров и това на кои медии плаща - отбелязано на висок глас от Николай Бареков.

Евромониторинг и за медиите

Кристина Христова от Асоциация на Европейските журналисти - България настоя пред еврокомисаря в България да бъде изпратена европейска мисия за установяване на фактите около медийната свобода - дали има монопол и дали няма нарушения при обществените поръчки, възлагани на средствата за масово осведомяване. Христова допълни, че е необходимо експертите да проверят дали у нас парите по европейски оперативни програми не се използват от властта за "купуване" на медиен комфорт.

Тя припомни, че през миналата година изборите са били опорочени от платените политически материали във вестници, телевизии, радиа и сайтове, а освен това БНР и БНТ са таксували участниците в предизборните им предавания.

Кристина Христова призова състоянието на медиите да влезе в механизма за мониторинг над правосъдието и вътрешния ред, който прави Брюксел, тъй като чрез тях у нас се застрашават основни европейски ценности.

Журналистката Илиана Беновска призова Нели Крус да втвърди тона към управляващите и посочи, че ако това не се случи в 300-те дни до парламентарните избори, "България ще е тоталитарна държава, свободното слово ще е мъртво, а демокрацията ще е в кома".

Беновска беше категорична, че Европейската комисия не трябва да оставя нашата страна да се бори сама за свободата на словото и посочи, че е нужно да се въведат европейските правила при обществените поръчки като част от борбата с "корелацията от финансиране на свои хора и МВР и съд, които натискат медиите".

Директорът на Радио К2 беше категоричен, че думите й няма да бъдат отразени утре в близките до властта вестници и посочи процеса срещу Алексей Петров като пример за преиначаване на истината в дело срещу неудобен за властта човек.

Главният редактор на сайта OFFNews - и доскорошен главен редактор на един от най-тиражните вестници ("Телеграф", част от Нова българска медийна група), Владимир Йончев посочи един от по-глобалните проблеми на журналистиката - дигиталния преход.

"Един огромен клон от журналистиката умира и той трябва да се държи жив на инжекции", заяви той. Йончев допълни, че премиерът Бойко Борисов е разбрал това и е насочил държавни и европейски пари към определени медии. Йончев призова ЕК да направи нужното, за да разбере дали действително покрай спасяването на вестниците, някои от тях не биват "напазарувани".

Октоподи, непрофесионалисти и други

Спряганите за близки до властта журналисти и колегите им от по-големи традиционни медии тръгнаха в контраатака. Николай Бареков (Bnews, TV7, BBT) заяви, че "така наречените български независими журналисти" са финансирани от Алексей Петров, след което спретна на Крус дълго експозе за криминалната дейност на бившата барета.

Бареков беше категоричен, че той и неговите подчинени разследват и корупция на най-високите етажи на властта, като даже разкритията им са довели до оставки и министър, осъден за конфликт на интереси (неудобният за Бойко Борисов енергиен министър Трайчо Трайков, който се оказа, че е притежавал символичен дял в "Каолин", собственост на Иво Прокопиев).

Председателят на Български медиен съюз Валери Запрянов за пореден път заяви, че го е срам от това, че е журналист. Причина за срама му се оказаха 50-те журналисти, подписали се под тревожното отворено писмо до Нели Крус. С уточнението, че на кръглата маса не са се събрали "сатрапите на свободното слово", Запрянов заяви, че в България има "не свобода, а слободия" на изразяването.

Дългогодишният главен редактор на сп."Тема" патетично добави, че журналистите от изданията в неговия съюз и тези в Съюза на издателите всеки ден се борят не за любовта на премиера, а за любовта на читателите, тъй като в настоящите условия издържането на вестник било много трудно. Запрянов не пропусна да подчертае огромната роля на списанието си за уволняването на различни управници през годините.

Каквото и да ти говорят, винаги е за...

Главният редактор на в. "Преса" Тошо Тошев също заяви, че основният проблем на медиите в България е професионализмът на хората, които ги правят. "Има много случайни хора в нашата професия", заяви той и добави, че "някои хора с много пари" са се опитали неуспешно да правят медии и сега са "пропищели за свободата на словото". Според Тошев, пазарът у нас е в състояние на "детинщина" и не трябва да съществуват толкова много медии.

Той се обяви за падане на ДДС за вестниците, който той сравни с данъка, заплащан от производителите на ракия, лошокачествено вино и тютюн. Що се отнася до финансирането на средствата за масова информация от партийни каси и еврофондове, Тошев запита: "Какво лошо има в това да спечелиш малко пари по избори?"

Бившите му колеги от Съюза на издателите Венелина Гочева и Радомир Чолаков също изразиха мнение, че проблемите на българската журналистика трябва да се решават вътре в гилдията. Според тях отмирането на печатните медии трябва да се отложи като процес чрез консолидация, при която да се запазят както плурализмът, така и работните места.

В момента изданията на групата се намират в процес на смяна на собствеността, но все още не е ясно кой идва на мястото на сегашните собственици Огнян Донев и Любомир Павлов, обвинени в пране на пари и други прегрешения.

Чолаков попита специално Нели Крус дали Европа ще може да помогне на дигиталния преход в българските редакции чрез курсове по квалификация и преквалификация на журналистите.

Славка Бозукова от "Стандарт" посочи, че е необходимо да се подобрят правилата, по които българските медии могат да получават европейски пари, за да компенсират ниските тиражи и по-малкото реклама. Тя се обяви за 20% предварително финансиране за публичност по европейските проекти, като по-голямата част от парите трябва да са за публикации в медиите, а не за рекламни материали.

От екрана покрай главата

Управителят на „Нова българска медийна група" Ирена Кръстева също се застъпи за намаляване на "вестникарското" ДДС. По отношение на дигитализацията, бившата шефка на Български спортен тотализатор направи изключително любопитно изказване: "Когато човек чете книга или вестник на хартия, той мисли за това, което чете и го запомня. Когато четеш от екран или iPad, забравяш прочетеното за 10 минути".

Еврокомисар или звероукротител?

Дискусията започна все по-силно да наподобява фарс, като еврокомисар Нели Крус и организаторите се оказаха в ролята на преподаватели, който не могат да усмирят своите ученици. В края на събитието тя сподели собствения си опит като европейски чиновник. По думите й хората от западащите "хартиени" вестници трябва да се срещнат с действителността, като обаче трябва и да им бъде осигурено "меко кацане". Крус посъветва медийните собственици да изоставят скандалите помежду си и да мислят за новите си дигитални бизнес модели.

По отношение на съмненията около собствеността и финансирането на голяма част от българските медии, тя заяви, че трябва да се запознае с допълнителни подробности по дискутираните случаи. Изненадващо, още в началото на срещата Нели Крус сподели, че даже премиерът Борисов е изразил пред нея тревогата си от случващото се на медийния пазар. Това, обаче, не доведе до сериозна дискусия в залата по-късно.  "Аз искам да знам кой е акционер във фабриката, която прави шоколада, който си купувам", посочи Нели Крус.

Тя направи паралел между проблемите на медиите у нас и случващото се в Унгария и Румъния, като заяви, че "правителството не трябва да слага ръка на медиите", но и побърза да отложи сериозния разговор по тази тема за наднационална кръгла маса по проблемите на свободното слово.