Британското списание "Икономист" посвещава статия на протестите на българите срещу високите сметки за електричество и парно.
Стотици гневни протестиращи скандираха "Мафия" и "Оставка" и хвърляха снежни топки по българския министър на икономиката и енергетиката Дилян Добрев преди няколко дни, когато той излезе от сградата на ведомството си, за да говори с тях.
То отбелязва, че хората демонстрират срещу двойно по-високите си сметки за парно и ток в сравнение със същия период на миналата година.
Електроразпределителните дружества обясняват покачването на сметките с повишаването на цените на тока с близо 14 % миналото лято, с по-дългия период на отчитане на данните за потребената енергия и с необичайно студената зима.
Цените на комуналните услуги са чувствителна тема в България, защото за плащане на сметките отива голяма част от месечните доходи на домакинствата. В България цените на електричеството са най-ниските в ЕС, но и средната заплата е също най-ниската в съюза.
С наближаване на парламентарните избори, които са това лято, правителството на Бойко Борисов се опитва на всяка цена да избегне социалния бунт. Така че той често пъти е готов да успокои протестиращите, като изпълни исканията им.
Но призивите за национализация на електроразпределителните дружества, отправяни от социалистическата опозиция и от крайнодясната партия "Атака", изглежда е прекалена стъпка за Борисов. Министър Делян Добрев казва, че идеята на социалистите ще спечели на България само възхищението на Северна Корея.
Национализацията на комуналните услуги не решава проблемите в България, но правителството все още има много възможности за действие. Първо, държавният енергиен регулатор трябва да следи по-внимателно разходите на енергоразпределителните дружества, тъй като те се плащат от клиентите.
Според информации в българските медии джипове и други луксозни коли, купени от тези компании, са отчитани като инвестиции и са влизали в сметките на абонатите. От компаниите са опровергали тези твърдения.
по повод твърденията за загуба на енергия по пътя от доставчика до крайния клиент, според българските ЕРП-та загубите са близо 25 процента и цитира експерта Георги Касчиев, който казва, че в други източноевропейски страни тези загуби са от порядъка на 8-9 процента.
Друг начин за намаляване на сметките за потребената енергия, както и за по-конкурентоспособен енергиен пазар са бързите либерализационни процеси в тази насока - идея, спомената от президента Росен Плевнелиев.
Макар на българския пазар на електричество да действат три компании, българите имат ограничен избор, защото трите компании работят в строго определен район от страната. Така те се превръщат в регионални монополисти.
Европейската комисия вече предупреди България, че само частично е съобразила законодателството си с директивите на ЕС за електроенергията и газа и предложи да й се наложи глоба от 8488 евро на ден за всяка директива.
Докато енергийният пазар на България не бъде напълно либерализиран и българите не получат възможност за реален избор на доставчик, може да се очакват още протести.
