Турция обвини Европейския съюз в тесногръдие и предразсъдъци. Повод е последният брюкселски доклад за напредъка на ислямската страна в преговорите за присъединяване, за който Анкара твърди, че подкопава доверието на турците в съюза.
„Докладът за напредъка на Турция е засенчен от по-субективно, произволно и предубедено отношение", заяви европейският министър Егемен Багиш.
За него е неприемливо това, че Европейската комисия е пропуснала да отчете „смелите" реформи на Турция през изминалата година. В резултата се стопявало доверието към съюза сред турското общество.
Анкара написа доклад от 270 страници върху европейския доклад, в който изтъква реформите, които е направила.
„Днес в Европа няма правителство, което да е по-реформистко от нашето. Докато страните от ЕС се борят с кризата, нашета държава преживява най-демократичния, благоденстващ, модерен и прозрачен период в историята си", допълва Багиш.
До момента страната е изпълнила 13 от общо 35 глави в преговорния процес. Стремежът на Турция е да се присъедини до 2023 година, въпреки отслабващата вътрешна подкрепа за това.
Турция започна преговорите за присъединяване през 2005 година, но спорът с Кипър, чиято независимост Анкара не признава, както и френско - германската опозицията блокират напредъка.
Спирачката натиска и Европейската комисията, тъй като не са покрити критериите за спазване на човешките права, свободата на словото и религията.
В предишен коментар Багиш заяви, че евродокладът, изнесен през октомври, не е обективен, загърбва даването на повече права на религиозните малцинства и замита критиките към съдебната система.
Като примери турският доклад цитира промени в областта на правораздаването, образованието, трудовите права.
Исляма е в разрез с европейските ценности и не тесногръди ,а изключително тъпи трябва да са политиците от "Белите държави " да допуснат Турция в ЕС . С това си действие ще се подиграят на предците си които с много жертви са запазили Европа от безмозъчните ,грабителски орди на османлиите.Икономическите интереси на Германия и Франция също не позволяват да бъде допуснат огромен производител на евтини стоки в общия пазар.Най добре да се ориентират на изток където им е мястото.
aryan, като гледам какво пишеш и как, май предците ти, разбирай още маймунските такива, успешно за те предпазили и от развитие в междуушното пространство. То вярно, че някой трябва и да бере бананите, ама не разбирам защо си хабиш времето пред клавиатурата.
Прасчо,коментирай статията ,а не моето междуушно пространство.Бъди така учтив (ако това въобще е възможно с този свински образ ) и не се заяждай с мен ,възпитан съм да не влизам в спорове с морално и умствено пропаднали типове.
Прави каквото казвам, не каквото правя, а? >Бъди така учтив В същите параграф със: >Прасчо >свински образ >морално и умствено пропаднали типове Аз не моля за евтина учтивост, но ако ти държиш на нея и я изискваш, то сигурно е добре да започнеш с личен пример.
Deowin ,нелогичните ти нападки и поведение ми говори за някаква прикрита женска същност на твоя организъм.Ако се чувстваш незадоволена и празна ,има изобретени уреди които може би ще ти помогнат да запълниш празнотата.Не е срамно да бъдеш себе си,смешно е да се опитваш да бъдеш друг.
Абе Турция е двойнствена страна - разкъсана между модерното и традиционното ориенталско. Разкъсването е и в много повече смисли от само религия и история. Не мисля, че тъмното минало е аргумент - всички го имаме, по-добре е да сме обективни и да признаем факта, че такава противоречивост често служи и като стимул и двете страни на монетата да са по-чисти и по-ревностно поддържани, отколкото там, където всичко си върви нормално. В тоя смисъл мога да се съглася, че в някои части на Турция има по-демократично поведение, отколкото в много части на Европа, но и обратното е вярно в други части и други хора в Турция се хващат с исляма и с маниакалния национализъм като форма на противопоставяне на промените. Тлеещата опасност за разцепване по кюрдска линия също не е нещо, което искаме да си слагаме в къщата. Излиза, обаче че въпреки моето нежелание да приемам предразсъдъци изводите към които клоня са близки до тия на по-националистически настроените. Турция е опасно разкъсана от таящи се противоречия, а е прекалено голяма - приемането й в ЕС може да се окаже взривоопасно включително и за оная част от турците, които следват Европейските ценности повече от ориенталските - една мечешка услуга и за тях и за нас. Трябва поддръжка и подкрепа, но не мисля, че Европа има капациета да вкара на свой терен такава потенциална бомба. ЕС трябва да търси начини да променя Русия - не в член на ЕС - това не може да стане по много повече причини отколкото властта на Путин, но като част от някаква двойствена Европейска култура, от която Русия така или иначе е част. Все пак в историята на Европа Русия винаги е играла важна и много често решаваща роля. За каквато и да я считате, тя е била и е определящ фактор за много неща в Европа, пък дори и в ролята на полудив източен край на континента. Добрите и стратегически предвидими отношения с Русия могат да акумулират около нея ония страни, които не могат директно да се слеят със западната част на Европа по много по-естествен, безопасен и в крайна сметка плодотворен начин. Тук идва ред на страха от увеличено влияние на Русия, но страха е лош съветник, а много от националистите и наши и други Европейски такива вероятно биха се съгласили, че е по-добре противника все пак да е "наш", а не съвсем чужд по история и култура, нали? Стабилна Русия в относително по-демократизирана форма може да бъде гарант за удържане и дори частична асимилация на изтока по Европейски образец. Директните опити за същото са осъдени да водят до опасни противоречия и трусове. Хубавото е, че подобна политика би била добро и за отделния човек - и за руснака и за европееца, а Турция би могла да намери балансирано и изгодно място за себе си в тая схема, без за това да са нужни грандиозни усилия. Абе казано с други думи - изхвърлянето на евробюрократите и мечтателите за едноцветни петна на карти не са пример за стратегическо мислене, а само признак за лекомислие и пренебрегване на реалната ситуация. Индикациите за приложимостта на такъв подход всички ги виждаме, остава да приемем фактите и да не ритаме срещу ръжена, особено пък, ако той ни води случайно в смислена посока.