Руски войници, участвали в пълномащабното нахлуване в Украйна, трябва да бъдат доживотно лишени от достъп до безвизовото пространство на Шенген. Това заяви естонският премиер Кристен Михал пред Euronews, като настоява предложението да стане политика на ЕС.
Естонското правителство предупреждава, че разширената мобилизация на Кремъл - насочена към поддържане на войната и компенсиране на загубите - увеличава риска бивши бойци да представляват заплаха за ЕС и след края на бойните действия.
"Какво ще правят тези хора? Повечето от тях са престъпници, но вътре в Русия трябва да бъдат третирани като герои", каза Михал.
"Те ще бъдат оформени като "Вагнер II", "Вагнер III", частни армии, и ще действат в Европа, Азия, Африка - на всички континенти. Още веднъж бих попитал всички: искате ли тези хора близо до дома ви? Не, не искате. Затова трябва да им бъде наложена доживотна забрана за Шенген", допълни естонският премиер.
Идеята се лансира от местното правителство по-рано тази година и вече получи подкрепа от други държави членки. Европейският съвет включи проекта в заключенията си от срещата през март.
Лидерите възложиха на Европейска комисия да изготви "оценка на възможните начини за справяне с този въпрос, без да се засягат правомощията на държавите членки".
Всяка държава от ЕС сама решава на кого да издаде виза и при какви условия, но след издаването ѝ притежателят има право на свободно придвижване в Шенген.
По думите на Михал, предвид големия брой руски военнослужещи, отговорността трябва да бъде споделена.
"Естония вече е забранила достъпа на около 1300 руски бойци", посочи той.
"Можем да направим повече, можем да направим десет пъти повече, но не можем сами да се справим с един милион (войници). Нуждаем се от помощта на всички."
Върховният представител Кая Калас заяви, че предложението ще бъде готово за срещата на върха през юни.
Михал коментира темата преди неформална среща на лидерите на ЕС в Кипър. Домакинът - президентът Никос Христодулидис - постави началото на дебат за член 42.7 от договорите на ЕС, който предвижда взаимна помощ при въоръжена агресия.
Разпоредбата е използвана само веднъж - от Франция през 2015 г. - и няма разработен практически механизъм. Кипър не е член на НАТО и не може да разчита на член 5 за колективна отбрана.
Според Михал член 42.7 на ЕС и член 5 на НАТО могат да "съществуват съвместно" без противоречие.
"Въпросът е свързан с необходимостта", каза той. "Обикновено има голямо припокриване в това, което правим, защото имате нужда от определена помощ и от това съюзниците ви да действат заедно с вас."
Дебатът се засилва на фона на заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли страната си от НАТО заради отказа на алианса да съдейства за сигурността на Ормузкия проток, контролиран от Иран.
На въпрос дали това отслабва възпиращия ефект на член 5, Михал отговори отрицателно и посочи действията на алианса за защита на въздушното пространство на Естония и Полша.
"В този момент посланието на Тръмп беше съвсем ясно — че Америка застава в защита на Балтийските държави и Полша", каза той.
"Да, разбирам, че има много политически послания, но военната страна функционира абсолютно добре."
