"Атомизацията" на обществото, липсата на пълноценни междуличностни връзки и на сигурност за бъдещето са основните причини българите да се определят като нещастни, коментира антропологът от БАН доц. Валери Личев, пред БТА.
Според доклад за световното щастие българите са сред 10-те най-нещастни народи в света. В същото време тази година Институтът за социални изследвания и маркетинг излезе с данни, че българинът не е нещастен, а по-скоро предпочита да се представя за такъв и да не споделя щастието си по различни причини - от страх, от завист, от суеверие или защото не смята, че останалите обичат да слушат да чуждите успехи.
У нас има стар страх, плод на суеверието, че назоваването на нещо може да има причинно-следствени последици. Неслучайно имената на болестите - например шарка и чума, не се споменават в традиционната култура, тъй като се вярва, че с назоваването им ще бъдат призовавани, и се използват заместващи, описателни имена, например "блага леля", обяснява той.
Ако човек се определи като щастлив, той ще афишира емоционално превъзходство над другите, които е много вероятно да бъдат раздразнени от подобен тип откровеност. Така би могъл да събуди тяхната прикрита агресия, която да се прояви като завист, обяснява Личев. Това е архаичен феномен, съпътстващ ни още от кърмаческа възраст и изразява желанието ни за разрушаване на "по-добрия", превъзхождащия ни обект.
Щастието става толкова по-проблематично, колкото по-силен е разпадът на междуличностните отношения, но по-адекватно според него е обяснението, което свързва негативната оценка на психичното състояние с несигурното бъдеще. Човек се адаптира не само към природната среда, но и към социалната.
В стабилна среда човек може да проектира успешно своя живот и да живее съобразно собствените си проекти. В несигурна среда като българската, дългосрочни планове не могат да бъдат правени.
В неспособността ни да виждаме в другите източник на подкрепа и доверие Личев намира и основната причина за липсата на стабилно чувство, което да се определя като щастие - в отсъствието на пълноценни междуличностни връзки.
Веднъж озовал се в спиралата на нещастието на атомизираното общество, човек няма особено големи шансове да се измъкне от порочното циклично завихряне в нея.
В наши дни ценностите стават все по-индивидуалистични. Експертът вижда изход в утвърждаването на нов тип ценности - неиндивидуалистични, алтруистични, но смята, че това ще бъде направено, според утопията на Атали, от бъдещите "трансчовеци" - нов тип елити, чиято поява обаче може да се очаква най-рано след 50 години.
В определена степен българинът все още може да бъде описан в духа на възгледите на Ерих Фром като "беглец от свободата", смята Личев.
Авторитаризмът на съвременната политическа култура е плод именно на вярата, че е по-добре да възложиш отговорността за съществуването си и за вземането на решения на някой друг, вместо сам да се изправиш срещу проблемите, от които бягаш.
Щастието не е перманентно състояние.По-скоро човек може да има кратки или по-продължителни периоди с такова усещане. Така си мисля аз. Както има периоди в които ти е студено или горещо, или пък си гладен, или ти е приятно да наблюдаваш нещо красиво, или виждаш готиния резултат на много старание или дълго очакване, или се е получил готин секс... Това е някакво усещане на човека в някаква конкретна ситуация. Изобщо "щастие" като как да го възприемаме? Толкова е субективно и относително.
ФАТААААА, къде си? http://www.youtube.com/watch?v=vixU16iV_WU&feature=related
Щастие...Това е мимолетно състояние, а нещастието е по-скоро перманентно. Така е в този свят. Но, щастието зависи и от това, какво искаш. Ако си си поставил егоистични цели, много е вероятно да си нещастен. Ако се радваш обаче, че си намерил отговора на важен въпрос, че си успял да помогнеш на някой, тогава ти ще живееш в щастие. Не съм го измислила аз това, а древните мъдреци. Дори човек да го боли за нещо лично, ако успее да преодолее да мисли само за себе си, ще постигне удовлетвореност и спокойствие. И не е глупост това, че ако направиш добро, то все някога ще ти се върне: когато спреш да мислиш само за себе си и за болката си, ще си вече на друго ниво на осъзнаване на света, с други приоритети.
Паяче, чак сега мярнах темата. Там имат уникално добра школа в бейли денса. Мънчикото е много сладко и много добре е усвоило техниките. Но си мисля, че му е рано още за спектакли. Това си е женско изкуство, предназначено да се изпълнява от жени и да забавлява жени. Даже горещо го препоръчвам на всички дами, защото много добре действа.