Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как изведнъж България се оказа в челото на ЕС по раждаемост

Как изведнъж България се оказа в челото на ЕС по раждаемост Снимка: iStock

Раждаемостта в Европа бележи нови антирекорди, но на този фон има и добри новини. България се оказва все по-нагоре в статистиката и, колкото и неочаквано да звучи, е сред лидерите по родени деца.

Според последните данни на Евростат, през 2022 г. в целият Европейски съюз са се родили по-малко от 4 млн. деца - едва 3,88 млн. в блока с близо 450 млн. жители.

Така за пръв път от 60-те години броят на новородените в съюза под 4 млн. деца и ЕС бележи едно от най-ниските нива на раждаемост в света.

Изненадващото в данните на Евростат обаче е мястото на България в статистиката - страната ни е на трето място в целия ЕС по показателя коефициент на плодовитост, или средният брой на раждания за една жена.

Страната ни е с ниво на плодовитост от 1,65. Лидерът Франция е с 1,79. На второ място е Румъния с 1,71.

Средно за ЕС на една жена се падат 1,46 раждания, а на дъното в това отношение са Малта с едва 1,08 деца, Испания с 1,16 и Италия с 1,24.

Страна Коефициент на плодовитост
Франция 1,79
Румъния 1,71
България 1,65
Чехия 1,64
Словакия 1,57
Средно за ЕС 1,46
Италия 1,24
Испания 1,16
Малта 1,08

Според данните на НСИ този показател у нас също показва ръст.

Националната статистика обяви 1,78 деца родени средно от една жена у нас през 2022 г, и ръст от 0,01 през следващата, 2023 г.

Абсолютният брой родени деца също расте - през миналата година са родени 601 бебета повече, отколкото през 2022 г.

Под коефициент или ниво на плодовитост се разбира средният брой деца, които биха били родени от една жена през целия ѝ живот, ако тя се придържа към коефициента на плодовитост, измерен в дадена година. Краткото му наименование е "среден брой деца на една жена", или "раждания на една жена".

У нас освен това този показател расте през годините. През 2012 г. например е бил 1,50 деца на една жена.

Броят на новородените расте, макар и с малко. Снимка: БГНЕС
Броят на новородените расте, макар и с малко.

В ЕС, обратно - показателят пада, заедно с броя на новородените.

1990 г. е последната, когато в съюза са родени над 5 млн. деца - общо 5,1 млн. По отношение броя деца на една жена, коефициентът на плодовитост през 1970 г. е бил 2,35. Следва плавен спад до едва 1,4 през 1998 г. и последващ ръст до 1,57 през 2016 г.

За последните 20 години най-сериозен е спадът на раждаемостта в страни като Ирландия и Финландия с около 20%.

България, Румъния и Чехия пък бележат най-големия ръст - с около 35%. Данните сочат най-ниските коефициенти на плодовитост у нас в средата на 90-те години на миналия век и дъно от 1,09 деца на жена през 1997 г.

Общо за ЕС перспективата не е особено добра. Същото важи и за страните с най-висока раждаемост в блока, включително нашата. Прието е, че за стабилно възпроизводство и поддържане на броя на населението една жена средно трябва да ражда 2,1 деца.

България например продължава да е с отрицателен прираст - данните към края на миналата година сочат поредно намаление на населението, макар и минимално с малко над 2200 души. 

Но все пак всяка положителна тенденция е добре дошла.



 

Най-четените