Все по-осезаеми са притесненията, че Португалия може да изпадне в положението на Гърция. Кредитната агенция Moody's понижи кредитния рейтинг на Португалия с четири степени и той вече е на ниво junk.
Мотивите са, че има реален риск страната да поиска нов спасителен заем, както направи Гърция. Има опасения, че тежките изисквания, поставени на португалските власти, когато им беше отпуснат заемът, няма да бъдат изпълнени.
Оценката е израз на недоверието, че страната ще се справи с бюджетния дефицит и ще има икономически растеж.
Португалия стана третата страна в еврозоната след Гърция и Ирландия, за която се наложи прилагане на спасителен пакт - в случая от 78 млрд. евро.
Нови усложнения за Гърция
Идеята на френските банки доброволно да реинвестират в гръцки книжа с наближаващ падеж може да доведе до усложнения за европейските финансови институции и техните счетоводни баланси, предупреди рейтинговата агенция Moody's, цитирана от "Уолстрийт джърнъл".
Макар да не заплашва да смъкне рейтинга на Атина до ниво "частичен фалит", това поставя под въпрос дали тя няма да стори това, ако планът бъде въведен.
Реакцията на рейтинговите агенции е ключов момент в това дали да се даде ход на съответното предложение или не. Standard&Poors (S&P) заплаши вчера да понижи рейтинга на гръцките облигации от CCC до D, което означава частичен фалит.
Агенцията обяви, че ще предприеме тази мярка, ако бъде приложен планът на френските банки.
Асоциацията на френските банки предложи два варианта за участие на частните инвеститори във втория спасителен пакет за Гърция. Основното предложение предвижда инвеститорите да реинвестират 70% от облигациите, чийто падеж наближава, в нови 30-годишни гръцки книжа. Те ще бъдат с лихва от 5.5% до 8% в зависимост от икономическия растеж на Гърция.
Другата идея е с парите от облигациите, които имат падеж сега, инвеститорите да купят нови петгодишни книжа с лихва от 5.5%.
Двата варианта са подкрепени от германските и други международни финансови институции. Германия, Финландия и някои други държави от еврозоната настояват да се привлекат частните инвеститори, за да се разпредели по-балансирано тежестта по спасителния пакет между кредиторите и европейските данъкоплатци.
Идеята е да се привлекат 30 млрд. евро от частния сектор.
Moody's предупреждават, че всяка замяна на книжа с по-малки като номинал или с по-дълъг падеж ще се смята за фалит, независимо дали инвеститорите правят това на доброволни начала.
Единственият начин да не се покрият тези критерии е инвеститорите да направят доброволна замяна, Гърция да продължи с плащанията по дълга си и новите транзакции да бъдат достатъчно атрактивни и качествени активи.
Въпреки кризата - депутатите със завидни доходи
Въпреки тежката криза, която преживява Гърция, депутатите й имат завидни доходи. Все пак рецесията е наложила намаление на заплатите им с 1600 евро от 2010-а и брутното им възнаграждение сега е 9869 евро на месец, съобщи вчера онлайн изданието GRReporter.
Така само за заплата издръжката на един народен представител на година излиза 118 428 евро. Членовете на гръцкия парламент са 300 на брой.
Отделно депутати вземат пари и за участия в парламентарни комисии, като сумите могат да достигнат до 1200 евро на година. Плаща им се и за участията в летните парламентарни сесии, добавки, транспортни разходи.
Друга категория високоплатени служители са членовете на администрацията в парламента. 1333 души, от които само 75 не са на постоянен или безсрочен трудов договор, получават по 16 заплати годишно и ред добавки. Въпреки предприетите мерки за затягане на колана.
Бюджетът само за основните заплати е над 25 млн. евро, т. е. средно над 19 000 за служител.
