Фискалните проблеми на САЩ не са толкова лоши в сравнение с тези, които застрашават стабилността на еврозоната, заяви президентът на САЩ Барак Обама пред конгресмени.
Противно на това, което някои хора казват, ние не сме нито Гърция, нито Португалия, посочи американският президент. За разлика от Атина, която е близо до обявяване на частична неплатежоспособност, тъй като не може да получи пари при благоприятни лихви на международните пазари, САЩ все още могат да сключват заеми при относително добри лихви. Обама обаче подчерта, че ситуацията скоро може да се промени, ако Конгресът не увеличи тавана на външния дълг на САЩ.
Това е най-дискусионният момент, тъй като републиканците поставят сериозни условия пред Обама като например съкращаване на социални разходи като тези по здравната му реформа - ключова и в предизборната кампания на Барак Обама за първия му президентски мандат, и за кампанията му за изборите догодина.
Таванът на американския публичен дълг е определен със закон и е 14.3 трилиона долара - 69% от БВП на САЩ. Гръцката задлъжнялост е над 120% от БВП. Ако лимитът в САЩ не бъде вдигнат до 2 август, както казват демократите, САЩ могат да се окажат също в състояние на частична неплатежоспособност. Искането е таванът да се вдигне с нови 2.3 трилиона долара.
В същото време бюджетният дефицит на САЩ е над 1.8 трилиона долара и продължава да расте.
Американският президент призна, че пред икономиката на САЩ стоят неотложни проблеми като големия външен дълг и нарастващия дефицит. Той обаче изтъкна, че има ясни възможности за справяне с трудностите в дългосрочен план, но е необходима политическа воля за това.
Заплахата за Гърция
Гърция е заплашена от частичен фалит, предупреди Международният валутен фонд (МВФ). Дори премиерът на Гърция Георгиос Папандреу за първи път не изключи подобно развитие на събитията.
По думите му следващите дни ще са "особено съдбоносни" - ако финансовата помощ от ЕС и МВФ не дойде скоро, икономическите реформи в страната, която има над 350 млрд. евро дългове, ще се провалят.
За варианта "частичен фалит" се заговори още на срещата на Еврогрупата в началото на седмицата, за да се предотврати разрастването на дълговата криза към Испания и Италия.
Според германското предложение за решение на проблема се предвижда да се отсрочи падежът на държавните облигации, както и да има по-гъвкав спасителен фонд за Гърция и другите задлъжнели страни. Срещу подобна идея се обяви Европейската централна банка.
Контролиран, а не реален фалит е становището на агенциите за кредитна оценка, поясни финансовият министър на Гърция Евангелос Венизелос.
Още през пролетта кредитните агенции заявиха, че ще дадат оценка "контролиран фалит", ако Европа и Гърция потърсят "доброволното" участие на частните инвеститори в разсрочването на плащанията по външния дълг.
Венизелос подчерта, че този вариант остава на масата за преговори и Брюксел разглежда 36 различни сценария как да включи отлагането на плащанията по част от гръцките държавни облигации през следващите 3 до 5 години.
Частична неплатежоспособност на Гърция ще доведе до ръст на дълга на страната до 166% от БВП тази година и до 172% догодина, изчислиха от МВФ. Техните оценки сочат, че страната ще се нуждае от нов заем в размер на 104 млрд. евро, като 71 млрд. евро ще са от ЕС, а другите 33 млрд. лв. ще са от участието на частните кредитори. При това банките ще понесат загуби, а гръцката държава ще трябва да подпомогне капиталовата им адекватност.
От ЕЦБ пък са по-оптимистични, като банката обяви данни, според които държавният дълг на страната ще достигне 161% от БВП през 2012 г. Очаква се до 2020 г. дългът да намалее до 127% от БВП. Към момента гръцкият дълг е в размер на 350 млрд. евро, като според ЕЦБ бъдещата динамика „до голяма степен зависи от фактори, контролирани от гръцкото правителство".
Според агенция "Блумбърг" фалитът на Гърция е неизбежен. За факторите на международните финансови пазари "фалитът на Гърция" е всичко друго, но не и табу.
