Всеки пети готов на изборна търговия срещу "приемлива сума"

Делът на българите, които биха продали гласа си за местните избори, остава устойчив в последните години - 12%. Това показва проучване на Асоциация "Прозрачност без граници", направено по тяхна поръчка от социологическата агенция "Алфа Рисърч" от 15 до 17 октомври сред 1000 анкетирани. Резултатите обявиха публично шефът на асоциацията Диана Ковачева и програмния директор Катя Христова.

Един процент от хората отговарят на директен въпрос, че не знаят "дали биха се възползвали от предложение да им платят, за да гласуват за определен кандидат". Според експертите това е прикрита готовност да го направят. Близо 7 на сто от тези, които смятат, че не бива да гласуват срещу заплащане, отговарят така, "защото парите, които се раздават са малко". "Приемливата сума" била от 100 до 150 лв.

Това означава, че около една пета от българите са готови да продадат гласа си, коментираха от асоциацията. Стойността се движи около 50 лева в големите градове и 30 лв. - за малките общини.

В изборната търговия не се подбират средства - раздаване на храни, опрощаване на заеми, бъдещи ангажименти на кандидатите. Според Катя Христова в асоциацията има и сигнали, че действащи кметове организират кампанията за раздаване на енергийните помощи за зимния сезон току преди изборния ден. Така те влияят на избирателите, у които се поражда чувство на благодарност и изборен ангажимент.

За 58% от тези, които биха продали гласа си, мотивът е "беден съм, имам нужда от пари", а за една пета - "това е единствената полза от гласуването". 31.5% обаче казват, че ще вземат парите и ще гласуват, за когото са решили. "Четири години ще крадат от мен, по-добре е сега да дадат нещо", отговарят 27.4% от запитаните. Според експертите тревожни са данните, че за 13.7% практиката е на избори да се продават гласове.

Седем на сто от анкетираните заявяват, че техни познати ще гласуват за определен кандидат, застрашени да не загубят работата си. 2% от хората пък заявяват, че ще гласуват под корпоративен натиск. Катя Христова коментира, че процентът е нисък, тъй като проучването е на национална база, но в действителност е доста по-висок в малките населени места.

Тъмно финансиране

Процентът на тези, които знаят, че техни познати са агитирани срещу заплащане да станат застъпници на определена партия и да й осигурят гласове, е 9.4 на сто. Едва 1.6% казват, че техни познати ги агитират срещу заплащане да гласуват за дадена политическа сила.

Данните от проучването показват и непознаване на правилата за финансиране на избори. За 40% от анкетираните парите за кампанията на кандидатите за кметове и общински съветници са от дарения на приближени до партиите фирми, а за 26 на сто - от държавни или общински фирми. Това обаче е забранено и от Изборния кодекс, и от Закона за политическите партии.

18.9 на сто от българите смятат, че "медиите постоянно правят услуга на кандидатите като ги рекламират".

Над 80 на сто имат съмнения около прозрачността на финансирането на изборите. Една трета са на мнение, че спонсорството на партиите не е достатъчно прозрачно.

Според 45% от българите отговорността за опорочаване на изборите е на партиите. Други 14.5% смятат, че виновни са организираните престъпни групировки, които по този начин си купуват власт. Едва 4 процента виждат отговорността у гражданите, които не си защитават правата.

Кандидатите за предстоящите избори на 23 октомври вече купуват и дарители, чрез които да изперат парите с неясен произход, отчитат още от "Прозрачност без граници".

В асоциацията е постъпил сигнал от Ботевград за плащане на хора, които да станат номинално дарители на местна коалиция. От асоциацията отчитат, че това не е за първи път - и досега са засичали в един ден подозрително много 18-годишни хора да даряват за кампания 1000 лв. За първи път обаче получават сигнал, че "услугата" е платена.

Промени в Закона за политическите партии през 2009 г. забраниха на политическите сили да получават дарения от фирми. Определен беше и лимит от 10 000 лева годишно, които един човек може да дари. В Изборния кодекс правилата за спонсорствата на партиите бяха запазени, като за всяко дарение над 1000 лв. трябва да се подава декларация за произхода им и те да минават по банков път.

Освен това всички кандидати за местните и президентските избори трябва да предоставят в Сметната палата в хода на кампанията информация за дарителите си и получените безвъзмездно вещи и услуги.

В асоциацията са получили и сигнали за познатите практики за купуване на гласове чрез създаване на мрежа от застъпници и други форми за манипулация и контрол на вота - от Хасково, Брезник и Бобов дол. Те са предадени на МВР.

От Бобов дол, където свързваният с партия ЛИДЕР бизнесмен Христо Ковачки контролира мините и ТЕЦ, е подаден и сигнал за т.нар. корпоративен вот. Там работниците на една фабрика са принудени да гласуват за определен кандидат, каза Катя Христова. Такива оплаквания имаше и през 2007 г.

Съмненията за опорочаване на вота чрез фалшифициране на изборните резултати са 9.5% от сигналите, като информацията за това отново идва от Бобов дол и Сливен.