Норвегия е в траур, след като бе сполетяна от най-голямата трагедия от Втората световна война насам. 93-ма души загинаха при два атентата - един в столицата Осло и друг срещу ученически лагер на близък остров, съобщава bTV.
Бомбената експлозия в центъра на столицата Осло уби седем души, а при безразборната стрелба в лагера загинаха 85 деца на възраст между 14 и 18 години.
Общият брой на жертвите при двете нападения в Осло стана 93, след като един от ранените почина в една от болниците в норвежката столица. Починалият е бил ранен на остров Ютьоя.
За момента се смята, че и двата кървави атентата са с един и същи автор, който е арестуван. Това е 32-годишният норвежец Андерш Брайвик, но се работи и по версията за негов съучастник.
Властите разследват вероятността убиецът да е участвал в международен терористичен заговор. Норвегия възстанови контрола по всички свои граници.
Часове след атаките, хората в страната още не могат да повярват как е възможна такава трагедия. При нападенията няма пострадали българи, но сънародниците ни в Норвегия съпреживяват ужаса, обхванал скандинавската държава.
В момента сред норвежците няма паника, каза за bTV Христо Маников, който живее в Норвегия от 25 години. По думите му първоначалният ужас постепенно отминава, но тепърва предстои осмислянето на случилото се.
Задържаният Андерш Брайвик е признал, че е открил стрелба срещу деца в младежкия лагер край Осло. Това съобщи говорителят на полицията в Норвегия Свейнунг Спунхейм. По думите му престъпникът е разстрелвал беззащитни хора, намирали се в лагера, в продължение на половин час, докато не бил задържан от силите на реда. Представителят на полицията отбеляза, че Брайвик сътрудничи на органите на реда.
Според разследващите най-вероятната причина за атаките e етническа омраза. Смята се, че извършителят Андерш Брайвик е имал крайно десни възгледи, но е действал сам при вчерашните нападения. За няколко часа той напълни досието си с 92 убийства, което го прави един от най-смъртоносните масови убийци на планетата. 32-годишният Брайвик е най-обикновен млад мъж. Високо образован, има собствена ферма, която е основният му бизнес.
Смята се, че Брайвик изпитвал нетърпимост към другите култури. Затова насочва гнева си срещу управляващата Работническа партия и премиера Йенс Столтенберг. Политическата формация е със социалдемократични възгледи, подкрепя етническите и сексуални малцинства. В Туитър Брайвик пише, че един човек с възгледи струва колкото 100 000 с интереси.
За организирането на подобно двойно нападение обаче са нужни повече от емоции. До момента се знае, че за бомбата в Осло той използва 6 тона амониева селитра, която купува чрез фермата си. Азотният тор беше използван преди дни и при атентатите в Мумбай. За нападението на младежкия лагер Брайвик използва пистолет, ловна пушка и автомат М16. Последният е купен на черния пазар, а другите притежава легално.
Загадка е и големият брой хора, които разстрелва Брайвик. Най-често подобни масови стрелби завършват с под петима убити, а нападателят слага край на живота си.
Световните агенции коментират, че това е краят на невинния образ на Норвегия. Петмилионната държава никога досега не е била мишена на терористична атака. Въпреки това страната е получавала заплахи от Ал Кайда, като дългогодишен член на НАТО с военни контингенти в Афганистан и Либия.
Норвежците винаги са били едно от най-отворените общества. Така например кралското семейство и политиците често се разхождат съвсем свободно сред хората. Сега обаче възниква опасението дали настоящата трагедия не е "11 септември" за Норвегия. Жителите на страната обаче са твърдо решени да не допуснат да свърши мира и спокойствието в родината им.
Кървавите нападения, извършени вчера в Норвегия, предизвикаха вълна от възмущение по света, а много държавни и правителствени лидери изтъкнаха важността на сътрудничеството срещу тероризма, пише mediapool.bg "Тези нападения напомнят на международната общност какъв е залогът на предотвратяването на терористични актове и колко необходимо е сътрудничеството в областта на разузнаването", заяви американският президент Барак Обама. "Искам да изкажа личните си съболезнования на норвежците. Ние сме с тях и ще им помогнем с всичко възможно", добави Обама. Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой осъди "позорните деяния, които нищо не може да оправдае". Дълбоко потресен, Ромпой заяви в комюнике, че изпраща на норвежкия премиер Йенс Столтенберг и норвежкия народ послание, в които изразява съболезнования и съчувствие от страна на ЕС. Ръководителката на европейската дипломация Катрин Аштън каза, че е потресена от двойната трагедия в Осло. Руският президент Дмитрий Медведев заяви, че Русия осъжда най-категорично чудовищните престъпления, за които не може да има оправдание. В отделно послание до норвежкия крал Харалд Пети Медведев припомня, че Русия има обща граница с Норвегия и му "засвидетелства искрената си съпричастност в тези мрачни часове". Британският премиер Дейвид Камерън изрази дълбоко възмущение. Тези атаки ни напомнят терористичните заплахи, които ние преживяхме, изтъкна той, предлагайки помощта на Великобритания, включително на тайните служби, за откриването на убийците и предотвратяването на други невинни жертви. Кралица Елизабет Втора също изпрати съчувствено послание до норвежкия монарх и норвежкия народ. В писмо до норвежкия премиер френският президент Никола Саркози заклейми "тези отвратителни и недопустими актове". "Норвежкото правителство и народ трябва да знаят, че германското правителство и германците споделят болката им", заяви германският канцлер Ангела Меркел. Полският президент Бронислав Коморовски, чиято страна е ротационен председател на ЕС, заяви, че е шокиран. Същата дума използваха, за да опишат състоянието си генералният секретар на ООН Бан Ки Мун и австралийският премиер Джулия Гилард. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен осъди актовете на гнусно насилие. Солидарността ни с Норвегия остава непоклатима. "Страните от НАТО запазват сплотеността си в битката срещу тези актове на насилие", подчерта Расмусен. Двойната атака бе осъдена също от латиноамерикански страни като Бразилия, Мексико, Аржентина, Чили, Колумбия, Коста Рика и Гватемала. Съболезнования към семействата на жертвите изказаха Израел и Йордания, които също предложиха помощ и състрадание на норвежкия народ. Японският премиер Наото Кан заяви, че подобни актове на насилие са недопустими. Афганистанският президент Хамид Карзай изтъкна, че тези нападения в една от най-мирните страни в света показват, че тероризмът остава огромна заплаха за глобалната сигурност. Дори Китай, който влезе в конфликт с Норвегия заради присъждането на последната Нобелова награда за мир на китайския дисидент Лю Сяобо, се присъедини към гневното възмущение от насилието, без да споменава изрично Норвегия. "Китай осъжда терористичните атаки и поднася съболезнованията си на жертвите", се казва в комюнике на китайското външно министерство, без да се цитира Норвегия.
