Заместник-председателят на Народното събрание видя положителен ефект от новия Изборен кодекс в скандала с фалшифицираните подписки за регистриране на партиите за предстоящите избори. Според нея той ще има превантивна роля и ще бъде „обеца на ухото" за всяка партия или инициативен комитет.
"Това безобразие, с което партиите са свикнали, трябва да бъде преустановено. Що за партия е тази, която не може нормално да събере 2500 подписа", каза Манолова пред bTV. Тя се обяви против премахването на подписките.
"2500 броя подписи са минимален стандарт. В България има 300 партии. Какво би станало, ако няма минимален „входен билет" за участие в изборите, които са едно скъпо начинание", попита тя. Манолова допусна и възможността граждани да казват, че ги има в дадена подписка, а всъщност да ги няма.
„Очаквам санкции срещу политически партии, които са се възползвали от събрани по този начин подписи", каза тя.
Манолова изказа предположение, че ако подписите и за предложения от президента Росен Плевнелиев референдум минат подобен контрол, ще стане страшно. Според нея изборите не са застрашени по никакъв начин, а по думите й подписът в подкрепа на регистрацията на дадена партията нямал нищо общо с вота.
ЕГН-та на улицата
Междувременно папка с лични данни на десетки граждани на Своге, които живеят на различни места, беше намерена на столичната ул. „Позитано". Стефан Чолаков, който стана известен с това, че през 1997 г. успя да източи 181 млн. неденоминирани лева от българска банка, е предал папката на bTV. Мъжът живее в центъра на София и докато разхождал кучето си се натъкнал на наръча с ЕГН-та близко до боклукчийска кофа. Списъкът изглежда така, сякаш идва от ГРАО.
Преди 3 г. имаше подобен случай. Тогава мъж намери материали на Софийския градски съд, пълни с имена, адреси и ЕГН-та на граждани. „Ако кучето намери няколко хиляди подписа, може да стане кандидат за евродепутат", коментира Стефан Чолаков.
„Ако не бях председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), щях да се смея", заяви в студиото на bTV Венцислав Караджов, който зае поста преди дни. Той увери, че администраторите на лични данни ще бъдат подложени на допълнителен контрол.
След костинбродския „подвиг“ на Манолова (за който й беше платено с поста на зам. председател на НС), тя очевидно се цани за рупор и глашатай на най-реакционните и безцеремонни ходове и послания, излизащи от „Позитано“ 20. И много бързо започна да достига нивото на такива еталони за публична наглост като Доган и двамата БСП-руменовци. Явно има талант в тази насока. Може би така си представя успешната си политическа кариера. Или може би това е единственият начин, по който може да направи политическа кариера... Затова, дори когато изрича верни неща, те винаги трябва да се разглеждат като продиктувани от интереси, в същността си антидемократични и антинационални. И първият въпрос, който трябва да си задава човек, е – каква гадост стои зад поредното нейно изказване. За доверие и дума не може да става. Манолова бързо се превърна от донякъде симпатичната с парламентарния си устрем „пчеличка Мая“ в един от най-вредните персонажи на българската политическа сцена. Що се отнася до т.нар. „скандал“ с подписите, това е поредната димка за подклаждане на празната говорилня и отвличане на вниманието от по-важните неща. Не че проблемът не съществува – напротив, съществува, и то не от вчера или онзи ден. Само че беше изваден в момент, когато не може да има никакви практически последствия за предстоящите избори (освен допълнително объркване на и без това объркания електорат). Главното обаче е, че явно предстои да бъде използван като „аргумент“ за внушаване на съмнение към всевъзможни подписки – както минали, така и предстоящи. Конкретният случай с набирането на подписи за регистрация на избори е един от най-неинтересните. Истинският прицел е към гражданските кампании, насочени срещу действията на властта. Подписките са един от малкото инструменти за политическо влияние, лесно достъпни за гражданското общество и същевременно трудни за контрол. Организирането на контраподписки е относително скъпо, трудоемко и не особено ефективно. Затова се предприемат действия за априорно дискредитиране на самия метод за изразяване на обществено мнение. Това е същността на „скандала с подписите“.