Измислени журналисти, статии, публикувани в реални медии, и политически послания, представени като независими анализи. Така изглежда операция за влияние, в която са използвани инструменти с изкуствен интелект, за да се разпространяват послания в подкрепа на Иран и срещу американската политика.
Според доклад на OpenAI от 8 октомври кампанията е използвала седем фиктивни авторски самоличности, за да публикува материали в онлайн издания по света.
Компанията съобщава, че е блокирала акаунти в ChatGPT, свързани с операцията, след като установила как са били използвани нейните модели за редактиране на статии, подготовка на предложения до редакции и генериране на коментари за социалните мрежи.
Отделно OpenAI е прекъснала и руска операция за влияние, която използвала привидно независим мозъчен тръст, за да разпространява геополитически послания.
Иранската кампания, наречена от OpenAI "Bogus Bylines" ("Фалшиви авторски подписи"), разчитала на седем фиктивни автори. Сред тях били Ervin B. Hoskins, Noah Lamington, Sophia Gonzalez, Michael Harrison, Ericka Feusier, Jenny Williams и Alice Johnson.
Профилите им ги представяли като западни журналисти и анализатори, обикновено със специализация във външната политика, човешките права или Близкия изток. Някои имали профили в социалните мрежи, които създавали впечатление за реални професионални биографии.
В един от случаите операторите използвали ChatGPT дори за съставянето на биографията на фиктивния автор.
OpenAI установила, че свързаните с кампанията статии са били публикувани или препечатани близо 100 пъти в около дузина онлайн издания. Най-ранният открит материал датира от юли 2025 г., а най-новият - от октомври 2026 г.
Честотата на публикациите нараснала значително след началото на войната между САЩ и Иран през тази година.
Материалите били насочени предимно към международни отношения, геополитика и събитията в Близкия изток.
В тях САЩ били представяни като агресор, Израел - като ненадежден съюзник на Вашингтон, а Иран - като страна, която се съпротивлява на по-силен противник.
Операторите не използвали ChatGPT единствено за генериране на готови текстове. Те подавали дълги статии на английски език и искали от модела да ги редактира така, че да отговарят на изискванията на конкретни онлайн издания. След това генерирали имейли, с които да предложат материалите на редакторите.
Този подход позволявал на кампанията да се приспособява към различни медии, вместо просто да публикува едни и същи послания в анонимни сайтове или социални профили.
Използването на привидно реални автори добавяло още един слой достоверност.
Пример за това е американският вестник Port St. Joe Star във Флорида, публикувал коментар под името Ervin B. Hoskins, представен като американски журналист на свободна практика.
Според разследване на The Washington Post материалът е бил част от иранската операция за влияние. Организацията PeaceVoice, чрез която текстът е бил предложен на изданието, заявила, че не е знаела за произхода му.
Този случай показва как съдържание, създадено в рамките на координирана кампания, може да попадне в легитимна медия чрез обичайните канали за подаване на авторски материали.
Самото публикуване не означава непременно, че редакцията е знаела кой стои зад текста или че е подкрепяла неговите послания.
Кампанията включвала и генериране на големи серии от коментари на английски и персийски език. Те били насочени към публикации за войната, ракетните удари, прекратяването на огъня и дипломатическите преговори.
Част от тях целели да засилят критиките срещу САЩ и Израел или да представят Иран като страна, която се противопоставя на външен натиск.
Според OpenAI обаче ефектът на коментарите бил ограничен.
Компанията открила сравнително малко реакции, споделяния и отговори на установените публикации. Вътрешните отчети на операторите също използвали подвеждащи изчисления, които вероятно преувеличавали реалното въздействие на кампанията.
По-значимият резултат дошъл от статиите, попаднали в реални медии. Именно публикуването в издания с изградена аудитория създавало възможност посланията да достигнат до хора, които не следят анонимни пропагандни профили.
В същия доклад OpenAI описва и друга кампания, свързана с Русия. Тя използвала хора в Латинска Америка, за да изгради организация, представяна като независим аналитичен център.
Операцията включвала разпространение на политически послания, фалшиви документи, представяни като изтекли, и сценарии за аудиозаписи.
Според компанията участниците използвали AI и за съставяне на вътрешни отчети, които преувеличавали ефективността на извършената работа.
OpenAI определя руската операция като една от най-сложните, които е прекъсвала досега, и отбелязва, че част от дейността ѝ е достигнала до публични медии и политически дискусии.
Двете операции показват, че изкуственият интелект не е непременно основният източник на политическата пропаганда. Той може да бъде инструмент за ускоряване на вече познати методи - измислени самоличности, привидно независими организации и внимателно подготвени послания.
OpenAI съобщава, че е блокирала свързаните с операциите акаунти и е споделила информацията с партньори и съответните институции.
Компанията обаче не е установила със сигурност кой е поръчал иранската кампания. По оценката ѝ дейността изглежда съвместима с комерсиална услуга за влияние, но конкретният възложител остава неизвестен.
